Решение № 5404 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2018 г.

Решение № 5404 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Министъра на енергетиката чрез процесуален представител А. Т. - главен юрисконсулт, против решение № 14906 от 5.12.2017 г. на ВАС, IV отделение, постановено по адм. дело № 8608/2017 г., с което е отменена Заповед № Е-РД-16-573 от 3.07.2017 г. Касационният жалбоподател счита, че на основание чл. 209, т. 3 от АПК решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не са изпълнени задълженията по установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което са нарушени административнопроизводствените правила по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници и чл. 30, ал. 2, чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В тази връзка са развити подробни аргументи, като се моли на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК да се отмени обжалваното решение с всички произтичащи от това правни последици. В открито съдебно заседание пълномощникът поддържа жалбата и отново моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. От ответника "В. П." ООД, гр. С. е постъпил писмен Отговор, в който се моли внесената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди изцяло оспореното решение. Претендира присъждане на сторените разноски, вкл. и адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание чрез двамата си пълномощници ответникът оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. П. П. бележки, списък на разноските и доказателства за тяхното изплащане. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно 3-членният състав на ВАС приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На ответника е отказано предоставянето на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на ел. енергия произведена от възобновяеми източници, поради неспазване изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "а" от Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Съгласно тази разпоредба със заявлението е следвало да представи документ за извършено обследване на енергийната ефективност или сертификат за прилагане система за управление на околната среда. Касационният жалбоподател е указал на ответника, че не е представил доказателства за други обстоятелства, но не и за тези по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "а" от Наредбата. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Наредбата касационния жалбоподател установява служебно обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата. В тази връзка е отправил запитване и е получил отговор от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, че ответника е представил отчет по чл. 63 от Закона за енергийното ефективност на 10.02.2017 г. Касационният жалбоподател обаче не е поискал справка от съответните сертифициращи органи дали на ответника е издаден сертификат за прилагане на система за управление на енергията или на околната среда. От доказателствата по делото е видно, че ответника притежава сертификат за прилагане система за управление на околната среда от 26.07.2016 г. със срок до 25.07.2019 г., издаден от съответен сертифициращ орган и го е предоставил на АУЕР след поискване от нейна страна. Съгласно чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ, създадена с изменението на закона в ДВ бр. 105/2016 г., в сила 3.01.2017 г., в едномесечен срок от придобиване на сертификата следва да уведомят за това АУЕР. Има се предвид сертификатите, придобити след влизане в сила на тази разпоредба. В преходните разпоредби на ЗИДЗЕЕ, ДВ, бр. 105/2016 г. нищо не се казва за заварените сертификати, не е посочен срок за уведомяване на АУЕР. Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 7.12.2017 г. и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 14906 от 5.12.2017 г. по адм. дело № 8608/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на "В. - П." ООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Илиенско шосе" № 8, Заповед № Е-РД-16-573 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано на дружеството предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г.; ВРЪЩА делото като административна преписка на министъра на енергетиката за ново произнасяне по заявлението в едномесечен срок при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на жалбоподателя "В. - П." ООД разноски по делото в размер на 550.00 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалноправни разпоредби. По-конкретно са нарушени чл. 7, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката, съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката, за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, както и чл. 30, ал. 2, чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съдът е констатирал, че административният орган не е изпълнил точно изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като в писмо № Е- Е-ДП-253/23.05.2017 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности с представяне на допълващи документи и информация, но не се съдържа указание за представяне на доказателства за изпълнено задължение - дружеството да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), след като е била налична справка изх. № РД-08-128-46 от 21.04.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). При наличието на тази справка, е следвало в указанието за отстраняване на нередовности по заявлението на "В. - П." ООД да се изискат документи или информация за изпълнение на изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата. Според съда обстоятелството, че дружеството притежава сертификат за енергийно обследване на промишлена система, но не е било декларирано пред АУЕР по реда на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ, не обуславя липса на енергийно обслужване на промишлената система на дружеството и не може да обуслови отказ за предоставяне на помощта. Освен това разпоредбата на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ е в сила след обнародването в ДВ, бр. 105 от 2016 г. и изискването за деклариране е в едномесечен срок от придобиването на сертификата, а със ЗИД на ЗЕЕ не са регламентирани случаите на дружества, които вече са имали придобити сертификати, преди влизане в сила на новата ал. 8 на чл. 57. Отделно от това, видно от справка изх. № РД-08-128-46 от 21.04.2017 г. на АУЕР, дружеството е изпълнило задължението за предоставяне на отчет за управление на енергийна ефективност, съгласно чл. 63 от ЗЕЕ, представен в АУЕР с вх. № КЕЕ-14-101/10.02.2017 г., поради което административният орган е следвало да укаже на жалбоподателя, че следва да представи доказателства или информация дали притежава енергийно обследване на промишлена система. Друго посочено от съда нарушение е това на чл. 30, ал. 2 от АПК, тъй като след като е констатирал, че искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, административният орган не е уведомил заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Нарушение съдът е констатирал и на чл. 36, ал. 1 от АПК при служебното събиране на доказателства (справка изх. № РД-08-128-46 от 21.04.2017 г. на АУЕР), защото не е преценил, че чл. 7, ал. 1 от Наредбата изисква за нередовността на заявлението да бъде уведомен заявителя. Съдът е констатирал още нарушения и на разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като административният орган не е събрал и допуснал относими доказателства свързани с факти и обстоятелства от значение за правата на дружеството по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на помощта, които са били налични към момента на провеждане на административното производство и постановяване на административния акт. Всички тези нарушения съдът е квалифицирал като съществени поради това, че недопускането и несъбиране на доказателства свързани с наличие на сертифицирана система за управление на околната среда, която включва енергийно обследване на промишлената система на дружеството заявител на помощта, са препятствали предоставяне на помощта в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата, което обуславя и незаконосъобразност на отказа по чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Отделно от изложеното, тричленният състав на ВАС е приел и че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, защото в нарушение на чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата административният орган е приел, че не е налице предпоставка за предоставяне на помощта, предвид липсата на извършено обследване за енергийна ефективност или прилагане на сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти. В съответствие с чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ предприятията по ал. 2, т. 1 и 2 и собствениците на промишлени системи по ал. 2, т. 3, които прилагат система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност при условие, че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6. А от събраните по делото доказателства се е установило, че жалбоподателят като предприятие по смисъла на чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ е изпълнило критериите по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата към момента на издаване на процесната заповед, поради и което са били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения напълно се споделят и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се повтарят отново. По делото има много безспорни факти, а спорният въпрос е само един - следвало ли е да се дават указания от страна на административния орган или не. От събраните по делото доказателства и приложимата за случая нормативна уредба, настоящият състав намира, че на този въпрос следва да се отговори положително. С оспорената заповед № Е-РД-16-573 от 3.07.2017 г. на Министъра на енергетиката, е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. на "В. - П." ООД, гр. С., като са изложени конкретни съображения, представляващи и мотиви на административния акт. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, Министърът на енергетиката издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на тази наредба. Не се спори, че дружеството "В. - П." ООД е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и като такова трябва да отговаря на критериите за допустимост по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници (Наредбата). Такова предприятие, което отговаря на критериите по чл. 3, може да подаде в Министерството на енергетиката в срок до 31 март на годината, в която започва ценовият период, за която се иска предоставянето на помощ, заявление по образец (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). Когато заявлението за предоставяне на помощта и/или приложенията към него не отговарят на изискванията, министърът на енергетиката уведомява писмено заявителя и определя подходящ срок за отстраняване на несъответствията (чл. 7, ал. 1 от Наредбата). В конкретния случай на "В. - П." ООД са дадени указания и са изискани някои документи, но не и за представяне на информация по чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата - а именно дали има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски и международни стандарти, при условие, че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система. Безспорно е, че задълженото лице "В. - П." ООД има издаден Сертификат ISO 14001:2015, с рег. № TRBA 110 0091 от 26.07.2016 г., който е валиден до 25.07.2019 г., за сертифицирана система за управление на околната среда, който включва енергийно обследване на неговата промишлена система и е издаден въз основа на Доклад от одит, представляващ неразделна съставна част от него, както и че е издаден от оторизиран орган - TUV Rheinland, чрез българското дъщерно дружество "Т. Р. Б." ЕООД. Макар и да не е била изрично поискана такава информация, очевидно е, че "В. - П." ООД прилага сертифицирана система, поради което е освободен от изискването за енергийно обследване. Притежаването на Сертификата е достатъчно за да се приеме наличие на изискването на чл. 3, ал. 3, т. 6, буква "а" от Наредбата. Този извод е в противоречие с приетото от административния орган, поради което заповедта, с която е отказано предоставянето на помощ за намаляване на тежестта, се явява незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 57, ал. 8 от ЗЕЕ, изискваща от лицата по чл. 57, ал. 2, т. 3 (каквото е дружеството "В. - П." ООД) да декларират прилагането на система за управление на енергията или на околната среда и да представят доказателства, че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени в наредбата по ал. 6, в едномесечен срок от придобиването на сертификата, е нова, обн. в ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. и няма обратно действие, поради което не намира приложение за случая, защото Сертификата на "В. - П." ООД е издаден преди изменението на закона. Не е относима и Наредба № Е-РД-04-05 от 8 септември 2016 г., на която се позовава касационният жалбоподател в касационната жалба, а и както се каза по-горе, министърът на енергетиката издава заповед за отказ, когато не са изпълнени изискванията на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон и е обосновано. Няма оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което такива не се изследват. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 3000 лева договорено и изплатено по банков път, видно от приложените Пълномощно, Договор, фактура, платежно нареждане от Банка ДСК, извлечение от сметка и списък с разноски. Направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се преценява като неоснователно, тъй като делото се характеризира (отличава) с правна и фактическа сложност, породена от множеството факти, обстоятелства, доказателства и приложението на повече от един нормативен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия,