Решение № 10279 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10904/2016 г.

Решение № 10279 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10904/2016 г., V о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - К., чрез процесуален представител, срещу решение № 179 от 05.08.2016 г. постановено по адм. дело № 136 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - К.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че в мотивите си съдът неправилно е приел, че липсва реално съкращаване на щат по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Твърди, че от значение за правилното разрешаване на спора е съпоставката на щатния брой само за длъжността "главен експерт" в офис Сапарева баня на ОСЗ Д., с функции, задачи и изисквания като на изпълняваната от съкратения служител такава, а не на общата бройка за всички длъжности "главен експерт" в ОДЗ на територията на област К. по старото и по новото длъжностно разписание. Като не е провел дължимото съдържателно разграничение за различните длъжности "главен експерт", а е съотнесъл буквално и механично данните за общата щатна численост, съгласно двете противопоставяни разписания към фактически състав, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. При съпоставка на двете длъжностни характеристики за заемането на длъжността "главен експерт", преди и след изменението на длъжностното разписание, са налице редица разлики, както и различни изисквания за заемане на длъжността. Прави искане за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Претендира намаляване на размера на присъденото възнаграждение в полза на жалбоподателя пред първата съдебна инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника в касационното производство. Ответникът - Х. Ж. С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД 07-54 от 23.03.2016 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - К., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл. и утвърдено със заповед № РД-05-68 от 16.03.2016 г. на директора на ОДЗ К. длъжностно разписание на ОДЗ, в сила от 24.03.2016 г., е прекратено служебното правоотношение на Х. Ж. С., считано от 24.03.2016 г. на длъжност "главен експерт" в ОДЗ К., главна дирекция "Аграрно развитие", ОСЗ Сапарева баня. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в следствие на утвърдено ново длъжностно разписание в ОДЗ е премахната ОСЗ Сапарева баня и е включена в състава на ОСЗ Д. като офис (ОСЗ Д. с офис в Сапарева баня). Със старото длъжностно разписание в ОСЗ Д. и ОСЗ Сапарева баня за изпълнение на длъжността "главен експерт" са предвидени общо 2. щ. бр., едната от които е заемана от оспорващата. След изменение на длъжностното разписание и трансформиране състава на ОСЗ Д. длъжността се изпълнява в рамките на 3 щ. бр. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради липса на реално съкращаване на щата. Прието е, че броят на служителите, изпълняващи длъжността е увеличен, а в длъжностните характеристика за заемане на длъжността "главен експерт", преди и след изменението, няма съществени разлики. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са налице основания за отмяна на административния акт поради неговата незаконосъобразност. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, която я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Една от формите на съкращаване на длъжност в администрацията се изразява в намаляване на броя на служителите, които изпълняват дадена длъжност. Видно от материалите по делото такава оптимизация в общинската администрация не е била налице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в Областната дирекция е запазена общата численост за длъжността "главен експерт" от 10 щ. бр., като е извършено само вътрешно преструктуриране чрез закриване и разкриване на нови бройки за длъжността. Нещо повече, при сравнение на ОСЗ Д. и ОСЗ Сапарева баня при старото длъжностно разписание е видно, че след трансформация на двете ОСЗ в едно е налице увеличение на щата за спорната длъжност. Твърденията на касатора, че длъжността е престанала да съществува като система от функции и задължения поради изменение на изискванията за заемане на длъжността и включени нови функции не се споделят от настоящия състав. Не е налице съществено изменение на изпълняваните задължения и възложените функции, а добавените нови функции са във връзка с изпълнение на нови дейности от ОДЗ по прилагане на ЗРКГТ и ЗПООПЗПЕС. При сравнение на изискванията за заемане на длъжността "главен експерт" при новото длъжностно разписание (еднакви длъжностни характеристики за ОДЗ в рамките на Областната дирекция) е видно, че при еднакви задължения в ОДЗ Д. с офис Сапарева баня и такива в ОДЗ Б. Д., К., тенденциозно е изключена притежаваната от С. квалификация "икономика", макар тя да присъства като възможност в останалите длъжностни характеристики за заемане на същата длъжност. Касационната жалба в частта, касаеща присъдените на жалбоподателя разноски в първоинстанционното производство също е неоснователна. Видно от материалите по делото адвокатското възнаграждение е своевременно претендирано и доказано. Ответникът не е направил своевременно възражение за прекомерност, поради което не е била налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и съдът не е разполагал с правомощие да присъди по-нисък размер от претендираните и доказани разноски. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е обосновано е приел че заповедта, предмет на оспорване, е незаконосъобразен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят сторените разноски. Като съобрази направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалната активност на страните, настоящата инстанция счита, че разноските следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 800, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,