Решение № 15525 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2013 г.
ВАСVII отделение25.11.2013 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 29.03.2013 г. по адм. д. № 9/2013 г. на Административен съд Габрово. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15525 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общински съвет Габрово срещу решение № 14 от 29.03.2013 г. по адм. д. № 9/2013 г. на Административен съд Габрово, с което е отменена разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба за определяне и администриране на местните данъци и такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово /приета с Решение № 254/2008 г. на ОС Габрово/ на Община Габрово. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна представя писмено становище с доводи за законосъобразност на решението. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователни са допълнително изложените доводи за недопустимост на жалбата с оглед последващо решение на Общински съвет Габрово № 181 от 26.09.2013 г., с което е изменен чл. 15, ал. 1, т. 1 от наредбата, тъй като не е налице изрично изявление по делото на основание чл. 156 АПК за оттегляне на оспорения акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Пред съда е оспорена разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 на Наредбата в редакцията й, приета с последното изменение, извършено с Решение 267/15.11.2012 г. със следното съдържание: Размерът на таксата се определя в левове, както следва: "за жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятията, таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имотите, определена по норми съгласно Приложение 2 на ЗМДТ." За да отмени оспорената разпоредба, съдът е приел, че размерът на таксата за битови отпадъци, формиран по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от оспорваната Наредба пропорционално върху данъчната стойност на имота, е определен при липса на установена невъзможност да се определи количеството на битови отпадъци, регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. От събраните доказателства не се установява фактическото основание, поради което общинският съвет е определил размера на таксите за битови отпадъци директно по реда и в хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. В представените по преписката писмени доказателства съпътстващи оспорения административен акт липсват изложени фактически основания, въз основа на които Общинският съвет Габрово е приел, че размерът на таксата за битови отпадъци не може да бъде определена по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Прието е, че не са налице данни, при извършената промяна на оспорения текст от Наредбата съставителят на проекта да го е публикувал на интернет страницата на съответната институция- страницата на Община Габрово заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица да е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Направени са изводи, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 и 4 във връзка с чл. 196 АПК - неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон, поради което оспорената разпоредба следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. По силата на ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Правилен е извода на съда, че за да се пристъпи към определяне таксата пропорционално върху данъчната оценка, е необходимо да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци. С оглед тази законова разпоредба не е предоставен избор на съответния общински съвет относно приложимите методи- според количеството битови отпадъци или пропорционално върху основата, определена от общинския съвет. Само при невъзможност за определяне на таксата за битови отпадъци по начина, посочен в ал. 1 е допустимо тази такса да се определя по начина, регламентиран в чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. При постановяване на решението си съдът е съобразил относимата правна разпоредба на чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, където е регламентиран реда за определяне на дължимата такса за битови отпадъци. В ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ е визирана възможността таксата да се определи в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет, само при липса на начин за определянето й, според количеството на битовите отпадъци по ал. 1 на същия закон. Оспорената такса на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси е в противоречие със законовите норми, посочени по-горе, тъй като е въведена отрицателна предпоставка, да е налице невъзможност такса битови отпадъци да се определи по начина, по който е определен в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Съдът е съобразил нормата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, като в ал. 2 на същия закон е предвидено, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1 /според количеството на битовите отпадъци/ размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОбС. В случая размерът на таксата за битови отпадъци е определен по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата - пропорционално върху данъчната оценка на имота, тоест в хипотезата на чл. 67, ал. 2, пр. 2 от ЗМДТ, без да е доказана невъзможност да се определи същата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, при липса на мотиви от страна на административния орган. По делото липсват доказателства за невъзможност да се установи таксата по определения от закона ред, като липсват и конкретни доводи в решението, взето от ОбС каква обективна причина е наложила определянето на таксата по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата и следователно липсват фактическите основания за приемане на оспорения текст. Липсата на изложени конкретни мотиви относно приложения метод, предвиден в Наредбата, налага извода за необоснованост и нарушение на материалния закон. Отделно съдът е изложил изводи във връзка с процедурни нарушения, касаещи непубликуване на проекта на оспорения текст от Наредбата с последното изменение, липса на доказателства за това, което макар и да не води до отмяна на акта, е в подкрепа на извода, че липсата на мотиви обуславят незаконосъобразността на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата, поради което решението на съда не е в нарушение на материалноправните норми. Наличието на съобщение за насроченото заседание на ОС Габрово и проекта за дневен ред публикувани в Общински бюлетин- издание на ОстановищетоС Габрово, бр. 46/2008 г. не дава основание за други изводи. Липсата на изложени мотиви от административния орган при приемане на обжалваната правна норма от Наредбата прави последната незаконосъобразна. И при издаването на акт при условията на оперативна самостоятелност е необходимо да бъдат изложени мотиви като предпоставка за неговата законосъобразност. Правилни са изводите на съда, че законосъобразността на обжалвания акт се преценява към момента на неговото издаване, а не въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след издаването му или пък въз основа на такива, които не са подкрепени с никакви доказателства. Фактическите обстоятелства, свързани с издаването на акта, следва да са изложени в самия акт или в материали и документи, съпътстващи неговото издаване В съдебно заседание ответната страна е поискала присъждане на разноски по делото, според представените доказателства в становището, което ще представи в тридневен срок. В съдебно заседане не са представени доказателства за извършени разноски. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение са представени с писменото становище получено на 30.10.2013 г., след съдебното заседание на 22.10.2013 г., поради което не могат да бъдат основание за присъждане на разноски. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение