Решение № 14680 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2009 г.

Решение № 14680 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по искане на Цветан Илиев Вачев от гр. Пловдив за отмяна на основание чл. 239, т. 1, предл 1 АПК на влязлото в сила решение № 1042/23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1630/2008 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Ответниците по искането за отмяна Петър Стайков Цанов и РДНСК-Пловдив не са взели становище. Върховният административен съд намира подаденото в преклузивния срок по чл. 240 АПК искане за отмяна допустимо, а по същество-неоснователно по следните съображения: С влязло в сила решение по адм. д. № 1630/2008 г. по описа на Административен съд-Пловдив, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 вр. с чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) оспорването по жалбата на Цветан Илиев Вачев срещу Заповед № РД-10-38/25.07.2008 г. на началника на РДНСК-Пловдив, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 95/27.06.2008 г. на гл. архитект на р-н "Западен", общ. Пловдив, е отхвърлено. Този правен резултат е обоснован с установявания относно характера на разрешения ремонт и преустройство и извода, че последните попадат в регулацията на чл. 185, ал. 1 ЗУТ и за извършването им не се изисква съгласие на останалите етажни собственици. Прието е, че доколкото е налице засягане на фасадата на жилищната сграда, това е станало въз основа на разрешение за строеж с давност около 20 години. Във връзка с доводите за извършено преустройство, изразяващо се в приобщаване на част от тераса към баня, съдът е приел, че това преустройство не е елемент от разрешеното с оспореното Разрешение за строеж № 95/27.06.08 г. преустройство и ако действително е извършено, или изобщо са налице строителни и монтажни работи извън разрешените, установяването им е предмет на друго административно производство. След влизане на решението в сила с писмо изх. № 3-975-966-00-406/27.03.2009 г., сочено в искането за отмяна като ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, началникът на РДНСК-Пловдив е уведомил искателя Вачев, че обектът, предмет на негови жалби, е разрешен с влязло в сила Разрешение за строеж № 95/27.06.2008 г. и относно твърденията му за провисване на преустроената тераса, спукване и опасност от срутване следва да сигнализира кмета на район "Западен", община-Пловдив за назначаване комисия по чл. 195 ЗУТ, действия във връзка с което същият бил предприел, а на районната администрация са дадени предписания за предприемане действия по компетентност. Подаденото на посоченото правно основание искане за отмяна е неоснователно. Съгласно чл. 239, т 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. В жалбите по повод които са образувани административното производство по чл. 216, ал. 2 ЗУТ и съдебноадминистративното производство по чл. 216, ал. 6 вр. с чл. 215, ал. 4 ЗУТ искателят е изложил твърдения относно съществуващото преустройство в апартамента на ответника Цанов (разширяване на баня чрез приобщаване на част от терасата) и в негова тежест е било да докаже, че това преустройство е предмет на оспореното разрешение за строеж, което би дало основание за друг резултат по делото. Ето защо изложените в представеното в настоящето производство писмо обстоятелства не се нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Производството за отмяна като извънинстанционен способ за защита срещу неправилни съдебни актове не може да се основава на грешка на съда или на страните, а на обективни обстоятелства, съществували, но не приобщени и необсъдени при постановяване на решението, по причина извън задължението на страната по делото за активно процесуално поведение с оглед защита на засегнатия с оспорения административен акт неин правен интерес. С оглед изложеното като неоснователно искането за отмяна следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение