Решение № 804 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2008 г.

Решение № 804 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11021/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадинка Иванова Мулина, от с. Доспей, чрез нейния пълномощник срещу решение № 78/20.03.2008 г. по адм. д. № 334/2006 г. на Софийския окръжен съд. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира от съда отмяната му, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответницата по касационната жалба Добрина Николова Ласкина чрез своя повереник намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по делото не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № КД-14-23-835/3.08.2006 г. на началника на службата по кадастъра- Софийска област, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР и чл. 69, ал. 3, т. 1 от Наредбата 14 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри е одобрено изменението в кадастралната карта и регистър на недвижимите имоти в с. Доспей, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти с посочените в тях идентификатори. Според съдържащото се в заповедта промяната е извършена по искане на Добринка Ласкина, приложените към искането документи и въз основа на акт за непълноти и грешки от 19.06.2006 г. и скица-копие от регулационен план от 1967 г. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателката е собственик на имот с идентификатор 289, а с обжалваната заповед е извършена промяна на границите между имоти 295, 289 и 290. Според съда съставен е акт за непълноти и грешки, като регулацията по плана от 1967 г. е приложена, като спорната граница минава по регулационната линия. Така постановеното решение е неправилно при следните съображения: Първоинстанционният съд абсолютно безмотивно е приел законосъобразност на обжалваната заповед. На първо място, оспорената заповед не съдържа нито правни, нито фактически основания, по които може да се прецени нейната законосъобразност. В този смисъл не е ясно на какво основание се предприема промяната в границите на визираните в нея имоти. Цитираните разпоредби не съдържат правни норми, определящи в хипотезиса си основания за промяна на кадастралната карта и регистър. Нещо повече, цитираната Наредба 14 е вече отменена към датата на постановяване на обжалваната заповед. По делото не са представени нито акта за непълноти и грешки, нито скица копие от регулационния план от 1967 г., описани в заповедта. При липсата на акта за непълноти и грешки не може да се прецени кое е фактическото основание за предприетата от административния орган промяна. Липсата на правни и фактически основания е нарушение на изискването за форма на административния акт- чл. 59, ал. 2 АПК. Следва да се има предвид, че законосъобразността на административния акт се преценява само в рамките на фактическите основания за издаването му. Те, като юридически факти, индивидуализират упражненото от органа административно субективно право, предмет на исканата с жалбата отмяна, а с това и предмета на административното дело. Именно от тях произтича правото на органа да постанови съответния акт. В случая фактически основания липсват, поради което съдът не може прецени кои са фактите, въз основа на които органът е основал разпореждането си. След като тези факти липсват, съдът е следвало да отмени обжалваната заповед, вместо да ги замества с други, посочени от него факти, недоказани в производството по делото. По всички изложени съображения, като е приел законосъобразност на обжалваната заповед, съдът е постановил противоречащо на материалния закон решение. Същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора в смисъл отмяна на оспорената заповед. С оглед изхода на спора на касаторката ще следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение