Решение № 175 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на П. В. Д. от гр. Пловдив, чрез адв. Динкова, срещу Решение 2239 от 07.03.2024г., постановено по адм. дело 2120/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-15-216 от 02.08.2023г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане [номер] по протокол N01203 от 01.06.2023г. на Ръководител ПО в същото ТП на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Пловдив, чрез гл. юриск. Велева-Минкова, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Д., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно не е била възстановена поисканата от лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.06.2018г., вместо приетата от пенсионния орган дата 31.10.2019г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи датата на възстановяване на пенсията за инвалидност на лицето поради общо заболяване, то следва да се посочи, че релевантни за решаване на поставения въпрос тук са: ЕР 2910 от зас. 102 от 11.06.2018г. на ТЕЛК, III-ти състав при УМБАЛ ПловдивАД, с което са били определени на Д. 40% трайно намелена работоспособност за срок от три години, считано от 01.06.2018г., връчено и в деня на издаването му, което не е било обжалвано от лицето. На следващо място по заявление-декларация, входирана след стабилизиране на посоченото ЕР от 28.06.2018г. с искане за преосвидетелстване, производството е приключило с краен акт ЕР 0834 от зас. 029 от 14.02.2019г. на ТЕЛК, III-ти състав при УМБАЛ ПловдивАД, с което са били определени отново 40% трайно намелена работоспособност за срок от три години, считано от 01.02.2019г. С молба до НЕЛК от 15.07.2019г. Д. се е отказала от жалбата си срещу последното решение и е помолила тя да не се разглежда. С акт от 31.07.2019г. НЕЛК, Специализираният състав по психични, вътрешни и ССЗ е прекратил производството пред него. Няма данни този акт да е бил оспорен от освидетелстваното лице. Последващо и по заявление на лицето от 04.07.2019г. за преосвидетелстване е постановено ЕР 0648 от зас. 046 от 31.10.2019г. на ТЕЛК, I-ви състав при УМБАЛ ПловдивАД, като след двукратно връщане на преписката от специализирани състави на НЕЛК, в крайна сметка е било постановено ЕР 0174 от зас. 040 от 14.03.2023г. на ТЕЛК, I-ви състав при УМБАЛ ПловдивАД, определящ 100% ТНР за Д. без чужда помощ. При тази фактическа обстановка законосъобразни са изводите на административния съдия, че пенсионният орган се е съобразил със стабилните административни актове по приключилите производства пред ТЕЛК по последователните заявления на Д.. На първо място следва да се посочи, че нямам как в настоящото съдебно производство да се ревизират резултатите(вкл. чрез оспорване подписа под извършено оттегляне на жалба до НЕЛК) от други административни производства, които не са предмет на това съдебно производство. На следващо място точно е посочено от първостепенния съд, че освен това има и стабилен акт на пенсионния орган, с които той прекратява на основание чл.96 КСО получаваната от Д. пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 02.06.2018г. във връзка с влязлото в сила ЕР 2910 от зас. 102 от 11.06.2018г. на ТЕЛК, III-ти състав при УМБАЛ ПловдивАД. Или следва да се обобщи, че за периода 02.06.2018г. 31.10.2019г. не са налице актове на орган на експертизата на трайно намалената работоспособност, установяващи такава в границите от 50 до 100 процента. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,