Решение № 10790 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2015 г.

Решение № 10790 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2015 г., IV о., докладчик председателя Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Мехмед Салимов Хасанов от с. Зелена морава, община Омуртаг, област Търговище, срещу решение № 28 от 17.04.2015 г., постановено по адм. дело № 151/2014 г. от Административен съд - Търговище. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Мехмед Салимов Хасанов срещу уведомително писмо с изх.№ 02-250-6500/3561 от 20.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като се релевират допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Наведените доводи се поддържат от твърдението , че сумата, определена като санкция за бъдещ период била неправилно изчислена, поради неправилно определена от административния орган допустима, респ. недопустима за подпомагане площ, което се установявало от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). По изложените съображения Мехмед Салимов Хасанов моли съда да отмени решението като вместо него отмени обжалваното уведомително писмо в частта му, с която са му наложени санкции за бъдещ период. От ответната страна по касация - изпълнителния директор на ДФЗ, е постъпило писмено възражение, в което се твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения се моли касационната жалба да не се уважава. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира за правилно и законосъобразно решението на съда. Счита, че предвид събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел за законосъобразен отказа за финансиране, както и наложените санкции за бъдещ период. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Мехмед Салимов Хасанов е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/3561 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) и са наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП сума в размер на 7999,66 лв., а по НР1 сума в размер на 9079,41 лв. Земеделският производител е подал общо заявление за плащане на площ с УИН: 2520051167357 за кампания 2011 г., с което е поискал подпомагане по СЕПП и по НР1 за 21 парцела, по всяка една от мерките, с обща площ от 45,1 ха за всяка една мярка. По подаденото заявление е извършена проверка на място от РТИ - Велико Търново. За провеждането й оспорващият е бил уведомен на 12.09.2011 г. Същата се е състояла е в периода 13.09.2011 г. - 17.09.2011 г. За резултатите е съставен контролен лист, подписан от експерта, извършил проверката, и от оспорващия. Екземпляр от контролния лист е бил предоставен на Мехмед Хасанов с уведомително писмо с изх.№ 01042-6500/2542 от 21.09.2011 г., получено от него на 17.10.2011 г. Срещу него не е подавано възражение. В резултат на тази проверка, в оспореното уведомително писмо, като фактически основания в табличен вид и за СЕПП и за НР1 е посочено, че при декларирана площ от 45,1 ха за установена площ се приемат 9,39 ха, а за наддекларирана/недопустима за подпомагане площ - 35,71 ха. Посочено е, че процентът на наддеклариране е 100%, а като санкционирана площ са определени 9,39 ха. Поради това изцяло е отказано финансово подпомагане за 2011 г. по СЕПП и по мярка НР1 и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 17079,07 лв., както следва: по СЕПП сума в размер на 7999,66 лв. на основание чл. 58 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., а по НР1 сума в размер на 9079,41 лв. на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според заключението на вещото лице за четири от описаните в оспореното уведомително писмо БЗС са установени застъпвания, за които не са представени документи за ползване. Поради това застъпените площи са определени като недопустими за подпомагане. За всички описани в оспорения акт БЗС правилно били определени размерите на допустимите и недопустимите за подпомагане площи, с изключение на БЗС 17230-109-1-3 и БЗС 30692-305-3, като по отношение на БЗС 30692-305-3 вещото лице е приело за неправилно определени като недопустими площите от 0,03 ха единствено поради неуведомяване на оспорващия за застъпванията, а за БЗС 17230-109-1-3, че 4,64 ха от общо заявените 9,71 ха като допустими за подпомагане следвало да бъдат определени 4,64 ха. В резултат на това според вещото лице и по СЕПП и по НР1 общият размер на допустимата за подпомагане площ следвало да бъде определена на 14,13 ха, а размерът на недопустимата площ следвало да бъде 30,97 ха, като съотношението между допустима и наддекларирана площ от 100 % се запазвало. Съдът не е кредитирал заключението по СТЕ по отношение констатациите за БЗС 30692-305-3, тъй като е приел за доказано по делото, че оспорващият е бил уведомен за застъпените площи и за четирите БЗС, но не е представил документи за ползване, следователно правилно тези площи били определени от административния орган като недопустими за подпомагане. Съдът не е кредитирал заключението по СТЕ и по отношение на БЗС 17230-109-1-3 като е съобразил влязлото в сила решение № 63 от 13.08.2014 г. по НАХД № 141/2014 г. на Окръжен съд - Търговище, с което Мехмед Салимов Хасанов е признат за виновен в това, че на 18.05.2011 г. е представил чрез Общинска служба "Земеделие" гр. Омуртаг пред ОД "Земеделие" РА гр.Търговище в заявление за подпомагане за кампания 2011 г. с УИН: 2520051167357 неверни сведения относно използваните площи, като е наддекларирал 35,71 ха недопустими за подпомагане земеделски земи в землищата на селата Горско село, Зелена морава, Змейно и Птичево в община Омуртаг и по СЕПП и по мярка НР1 от фондове, принадлежащи на ЕС и предоставени на българската държава, а именно средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - престъпление по чл. 248а, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, като на основание чл. 348, ал. 4, т. 1 НПК във връзка с чл. 78а от НК Мехмед Салимов Хасанов е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. С тези съображения и на основание чл. 413 НПК, чл. 297 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът е приел за правилно определен посочения в оспореното уведомително писмо общ размер от 35,71 ха на недопустима за подпомагане площ по СЕПП и в същия размер по НР1. При така установените факти съдът е направил изводи, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в съответната форма, като при провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват нарушения, даващи основания за отмяна на решението. Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и поради това е приложил неправилно материалния закон. При напълно изяснена фактическа обстановка, чрез обсъждане заключението на вещото лице, ведно с писмените доказателства съдът е извел правилни и законосъобразни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал експертизата в частта, в която вещото лице е определило по-висок размер на допустимата площ по отношение на БЗС 17230-109-1-3 и БЗС 30692-305-3. От писмените доказателства е видно, че касаторът е бил уведомен за установените по четири от заявените БЗС застъпвания, които не са били отстранени чрез представяне на доказателства за основанието за ползване. Поради това правилно съдът е приел, че определянето на тези площи като недопустими е законосъобразно, в това число и определената за БЗС 30692-305-3 като наддекларирана площ от 0,03 ха. На следващо място, правилно Търговишкият административен съд при определяне на недопустимите за подпомагане площи се е позовал на влязлото в сила съдебно решение № 63/13.08.2014 г. по НАХД № 141/2014 г. на Окръжен съд - Търговище, с което оспорващият е признат за виновен за наддекларирането на земеделски земи в общ размер на 35,71 ха и по СЕПП и по НР1 при условията на пряк умисъл и не е възприел заключението на вещото лице, че определената от административния орган като наддекларирана площ е завишена. Съгласно чл. 297 ГПК, приложим субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 АПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В случая, влязлото в сила решение на наказателния съд обвързва с констатациите си решаващия съд, както по отношение на площите, определени като допустими, респ. недопустими, така и по отношение на формата на вината. В този смисъл правилно съдът е приел, че налагането на санкции за бъдещ период е направено в съответствие с чл. 58, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/30.11.2009 г. на Комисията, чл. 16, параграф 6 и 7 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 855/2006 г. на Комисията от 21.06.2006 г., според които сумите които се получават в резултат на изключванията се прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Правилно и при спазване на посочените разпоредби е определен и размерът на санкциите. По изложените съображения решението на Административен съд - Търговище като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати разноски на ответната страна в размер 300 лв., определени на основание § 1 от ДР във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Позоваването на чл. 9 от същата наредба във възражението на ответната страна е неоснователно, защото този текст се отнася за производството по граждански дела, по реда на ГПК и с определен материален интерес. Настоящото производство е административно и е без материален интерес. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,