Решение № 6074 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2013. г.

Решение № 6074 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2013. г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна, при ЦУ на НАП, против решение № 1828/08.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4502/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Фешън Лайн"Е00Д чрез пълномощника си адв. Антонов писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 171201661/16.07.2012 г. на орган по приходите, потвърден изцяло с Решение № 709/07.11.2012 г. на Директор на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП-Варна, с който на "Фешън Лайн"Е00Д е установено задължение за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 48495.06 лв. и лихва в размер на 24 68 9.25 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че за 2007 г., жалбоподателят е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирал данъчна печалба в размер на 439700.55 лв., корпоративен данък в размер на 43970.06 лв., в това число преотстъпен данък в същия размер. За безспорно съдът е приел, че Община Завет, където жалбоподателя развива дейността си, попада в списъка на общините с безработица с или над 35 на сто по-висока безработица от средната за страната за предходната година. Списъка е утвърден със Заповед № ЗМФ-278/06.03.2008 г. на Министъра на финансите. На следващо място за безспроно е прието, че преотстъпения корпоративен данък е инвестиран в актив-недвижим имот. От прието по делото приложение № 2 към ГДД за 2007 г., се установява, че в графа-Размер на получените минимални помощи за последните три години, жалбоподателят е декларирал 0.00 лв., поради което съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 188, ал. 1 от ЗКПО. За да приеме, че не е налице разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, съдът е приел на първо място, че от НА № 33/27.02.2008 г., се установява, че е на лице сделка по закупуването на два УПИ в които има две сгради и двете представляващи цехове за дървообработване, поради което не е установено да се използват в дейността на дружеството като шивашки работилници. За безспорно съдът е приел, че към 2012 г. сградите са преустроени като шивашки цехове и се използват за дейността на дружеството по извършване на шивашки услуги, но няма данни този факт да е установен за 2007 г., за да се възприеме извода на органа по приходите, че сградите са използвани в дейност, свързана с износ за държава членка на ЕС към 2007 г. На следващо място съдът е приел, че в преписката, изпратена от административния орган липсват доказателствата, приложени от жалбоподателя в Отговор № 14123/05.03.2012 г./л. 211/ и същевременно обсъждани в РА. На трето място съдът е приел, че данните, които жалбоподателя сам е декларирал в представената справка за разкрити обекти, не са достатъчни, за да се обоснове ограничението, регламентирано в чл. 182, ал. 1, т. 7 от ЗКПО. Според съдът е следвало по безспорен и категоричен начин да се установи, че дейността е възложена от фирми, находящи се в държава - членка на ЕС, което не е установено от органа по приходите. При тези факти, съдът е приел за необоснован извода на ревизиращите органи за приложимост на чл. 182, ал. 1, т. 7 от ЗКПО, тъй като не са събрани договори, фактури, както и каквито и да е доказателства, от които да е видно, че дружеството е продавало на дружества в Холандия, както и че работата е възлагана от дружества в Холандия. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че в подадената за 2007 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е декларирало данъчна печалба в размер на 439700.55 лв., полагащ се корпоративен данък в размер на 43970.06 лв., в т. ч. преотстъпен корпоративен данък в размер на 43970.06 лв. В Приложение № 2 към ГДД за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък/стр. 248/, ревизираното лице е декларирало съгласно чл. 170 от ЗКПО, в Справка № 1 код 05 - чл. 184 от ЗКПО - данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с висока безработица, по-висока от средната за страната в размер на 43970.06 лв. Установено е, че ревизираното лице не е декларирало в годишната данъчна декларация за 2007 г. размера на получените минимални помощи за последните три години, включително и за 2007 г. и с това не е спазено изискването на чл. 188, ал. 4 от ЗКПО, като неправилно съдът е приел, че не е установено получаване на помощи, поради което правилно лицето не ги е декларирало. Съгласно посочената разпоредба данъчно задълженото лице декларира размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три години, включително текущата, в годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък, поради което правилно от органа по приходите е прието, че ДЗЛ не е декларирало преотстъпения данък за 2007 г. Установено е, че дружеството е ползвало данъчно облекчение за регионално развитие в размер на 43970.06 лв. за 2007 г. във вид на преотстъпен корпоративен данък, като вложението е в производствена сграда и е в размер на 50000.00 лв. през м. февруари 2008 г., стопански инвентар в размер на 70935.06 лв. и машини в размер на 2288.32 лв. Правилно съдът е приел, че спорът между страните е свързан с наличие са предпоставките на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО, съгласно който данъчно облекчение, представляващо минимална помощ не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки. В раздел IV на глава 22 на ЗКПО, от чл. 182 до чл. 190 са регламентирани условията относно минималната или регионалната помощ под формата на данъчни облекчения. Съгласно чл. 184 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени посочените в т. 1 и т. 2 условия. Принципно чл. 184 от ЗКПО не съдържа общи ограничителни разпоредби, възпрепятстващи правото на преотстъпване на корпоративен данък от страна на данъчно задължените лица, които извършват износ, независимо дали износът е извършван към годината на преотстъпване или по принцип, ако дейността на дружеството има експортен характер. В чл. 182, ал. 2 и ал. 4 от ЗКПО са изброени хипотезите, при наличието на които дружеството не може да ползва данъчно облекчение, представляващо минимална помощ. Съдът не е обсъдил разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която преотстъпеният данък по чл. 184 /какъвто е настоящия случай/......, трябва да се инвестират в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъкът. В случая данъкът е преотстъпен за 2007 г., поради което срока, съгласно посочената разпоредба за инвестиране е до 31.12.2010 г., като неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за инвестиране на преотстъпения данък през 2007 г. Независимо от обстоятелството през коя година от четиригодишния период по чл. 188, ал. 2 от ЗКПО е извършено инвестиране на преотстъпения корпоративен данък в дълготрайни активи, ако през една или повече години от този период дружеството използва тези активи за производство или услуги, предназначени за износ за трети държави или държави членки, то за него не е налице правото да преотстъпва данък по реда на чл. 184 от същия закон. В потвърждение на горното е разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗКПО. В конкретния случай четиригодишния период започва от годината, за която е ползван преотстъпения данък, т. е. от началото на отчетната 2007 г. и изтича в края на 2010 г. Установено е, че преотстъпения корпоративен данък за 2007 г. е инвестиран в закупуване на ДМА - сграда по НА № 574/28.02.2008 г. в гр. Завет, преустроена в шивашки цех, като същата е заведена по счетоводна сметка 203 "Сгради" на 27.02.2008 г. В тази насока са писмените обяснения на ДЗЛ и представените аналитични регистри за 2008 г. на сметка 206 "Стопански инвентар", сметка 204 "Машини, съоръжения и оборудване", сметка 203 "Сгради"; НА № 33 от 27.02.2008 г. Представена е и справка за разкрити обекти, съгласно която лицето е декларирало обект - шивашки цех в гр. Завет, с посочена дата на разкриване - 27.02.2008 г., функция на обекта - шивашки цех. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че органът по приходите не е установил безспорно, че към 2007 г. сградите са използвани за дейност, свързана с износ към държави-членки на ЕС, тъй като според нотариалния акт сградите били цехове за дървообработване. Съгласно приетия по делото нотариален акт, имотът е закупен на 27.02.2008 г., като в хода на ревизията освен обясненията на ДЗЛ, са представени цитираните по-горе аналитични регистри за 2008 г. на сч. сметка 203 "Сгради", от където се установява, че имота е заведен като шивашки цех още при закупуването му, баланс и оборотни ведомости, откъдето се установява, че от същия момент е започнало начисляването на амортизации на заведения като актив шивашки цех. Като допълнение към тези събрани доказателства е и представената от дружеството и подписана справка, в която е декларирано, че сградата веднага след закупуването е започнала да функционира като шивашки цех. Извършен е анализ на реализираните приходи от продажби на дружеството за периода 2008 г. - 2011 г., като е установено, че приходите от дейността са основно от извършени шивашки услуги на ишлеме, възложени от фирми, намиращи се в държава членка на ЕС - Холандия, които за 2008 г. представляват 97.76 % от общия размер на продажбите, за 2009 г. - 88.76 %, за 2010 г. - 99.56 % и за периода 2011 г. -99.99 %. Установено е, че дейността на дружеството за целия четиригодишен период е свързана с изработка на облекла на ишлеме за Холандия. В тази насока съдът не е обсъдил приетите в хода на съдебното обжалване Дневници за продажбите и Справки-декларации за ДДС за относимите към спорното право периоди, както и влезли в сила Ревизионни актове, издадени на дружеството, касаещи прилагането на ЗДДС. Необосновано съдът е посочил, че от органа по приходите не са събрани договори, фактури, както и каквито и да било доказателства, от които да се установява, че дружеството е продавало на съконтрагенти в Холандия, тъй като този факт се установява от посочените доказателства, като с влезлите в сила ревизионни актове са признати декларирани от дружеството услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка за реално осъществени, а в ДП са декларирани фактурите към дружествата в Холандия. През 2007 г. също е установено, че дружеството е изработвало облекла на ишлеме за Холандия, което е дейност, пряко свързана с износ. Следователно, при инвестирането в дълготрайни материални и нематериални активи по чл. 184, т. 2, б. "а" от ЗКПО за конкретния случай, това представлява инвестиране в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Имайки предвид това, за данъчната 2007 г. "Фешън лайн" ЕООД не може да изпълни условията за инвестиране, поради което не може да приложи чл. 184 от ЗКПО във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 7 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът е инстанция по същество и следва да се произнесе по спорното материално право. Ако е констатирал, че събраните в хода на ревизията доказателства не обосновават осъществени продажби, то съдът е следвало да изиска от дружеството допълнително доказателствата или служебно да събере необходимите, но не и да отмени РА на това основание. С оглед на изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, на основание чл. 161, ал. 1, от ДОПК, "Фешън Лайн" ЕООД, следва да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, сумата от 1430 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за цялото производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,