Решение № 1797 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2008 г.

Решение № 1797 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Стоян Кирилов Пачалов, подадена чрез адв. Кърпаров против решение от 4.02.2008 г., постановено по адм. дело № 361 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд. Релевира оплакване за неправилност (основанието за отмяна на решението е неточно посочено като незаконосъобразност) поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и решаване на делото по същество чрез отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - директор на НС "Полиция" в писмено становище оспорва същата и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по жалбата на Стоян Кирилов Пачалов против Заповед № Зг-2095/30.10.2006 г. на директора на НС "Полиция", с която на основание чл. 227, ал. 1 т. 9 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - умишлено нарушение на служебните задължения чл. 74 от ЗМВР и Инструкция № I-153/13.11.2000, - неправомерна стрелба със служебно оръжие, от което е причинена смърт на физическо лице. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт, постановена е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно и страда от посочените в жалбата пороци, сочещи на касационни основания по чл. чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения в касационната жалба се свеждат до твърдение, че съдът не е отчел неспазената процедура по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (неправилно посочен като ЗМВР), а именно - липса на решение от страна на министъра на вътрешните работи за изпращане на делото на друг компетентен орган за налагане на дисциплинарното наказание и неправилно тълкуване на Инструкция № I-153/13.11.200.. г., тъй като от съдържанието й не ставало ясно през коя година е издадена и от кога е в сила, т. е. дали е била относима към времето на извършване на нарушението. Оплакванията в касационната жалба са изцяло неоснователни. Пред първоинстанционния съд не е било оспорено извършването на действията, визирани в обжалваната заповед, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно е било установено, че жалбоподателят, като държавен служител в МВР, на датата 31.07.2006 г., около 13.00 часа е използвал служебното си оръжие за стрелба по бетонен блок, намиращ се на около 50 метра от хижа Цепина, в землището на с. Дорково, общ. Ракитово, обл. Пазарджик, вследствие на което е причинил смъртта на физическо лице, находящо се в близост до мястото на стрелбата. Предвид обстоятелството, че използването на огнестрелно оръжие, което за служителите в МВР служи за изпълнение на вменените им служебни задължения и е определено като служебно от закона, засяга основни обществени отношения, свързани с живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, използването му винаги е регламентирано със законови разпоредби. За служителите в МВР, основанията за използването му са посочени в нормата на чл. 74 от ЗМВР. Инструкцията, посочена в обжалвана заповед - № I-153 от 13.11.2000 г., служи за методическо ръководство по стрелкова подготовка за служителите в МВР, но не определя с първична правна регламентация хипотезите, в които използването на служебното оръжие е допустимо. Последните са посочени в закона - чл. 74 от ЗМВР, поради което нарушението на служебните задължения във връзка с конкретния случай, следва да се преценят не с оглед нарушение на подзаконовия нормативен акт - Инструкцията, а с оглед нарушението на законовите разпоредби. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган се е обосновал с нарушение на чл. 74 от ЗМВР, което е било обсъдено от решаващия съд, въз основа на това са били изградени верни изводи за правилно прилагане на материалния закон - констатираното нарушение осъществява състава на чл. 227, ал. 1, т. 9 от ЗМВР. Видно от представеното копие на този подзаконов нормативен акт, същият е утвърден от министъра на вътрешните работи на 12.10.2000 г. и е бил действаща към момента на извършване на дисциплинарното нарушение. Възражението за липса на решение по чл. 245, ал. 1 т. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР от министъра на вътрешните работи със съдържание - изпращане на дисциплинарното дело на компетентния дисциплинарно наказващ орган, което според касационния жалбоподател води до неправилност на съдебното решение, е неоснователно. Цитираната норма на правилника е във връзка с осъществяване на законово определеното правомощие по чл. 228 от ЗМВР дисциплинарното наказание да бъде наложено от компетентен орган. Липсата на изричен акт със съдържание - изпращане на дисциплинарното дело на компетентния по закон наказващ орган, не води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От значение в случая е крайният акт да бъде постановен от оправомощения орган, чиято компетентност е определена с нормата на чл. 228 от закона. В случая правилото на цитираната норма е спазено, предписаното от чл. 245, ал. 1 т. 2 от ППЗМВР правило за изпращане на делото на компетентния орган е извършено в съответствие с тази норма, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган. С оглед изложеното, предвид неоснователността на наведените конкретни касационни оплаквания, след като констатира правилно приложение на материалния закон и липса на нарушение на съдопроизводствените правила, Върховният административен съд, намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. водим от изложеното, Върховен административен съд, трети отделение