Решение № 13940 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2011 г.

Решение № 13940 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Владислав Любомиров Милитеров, Васил Маринов Маринов, Стоян Маринов Маринов, Вера Маринова Емери, Александър Дончев Иванов, Румяна Дончева Тотева, Еленка Маринова Василева, Марина Богданова Великова, Иванка Благоева Иванова, Димитър Симеонов Иванов, Благовест Симеонов Иванов, Мери Димитрова Иванова, Катя Димитрова Атанасова и Стоян Василев Недков, срещу решение № 41 от 4.05.2011 г. постановено по адм. д. № 81/2011 г. на Административен съд - Шумен, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на област Шумен, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване условията на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и тъй като няма данни за връчване на съобщението за решението, следва да се приеме, че е в срок, от където и изводът, че е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповед № РД-15-36/25.02.2011 г. на областния управител на област Шумен, с която, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, във връзка с чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, е оставено без разглеждане искането им по молба вх. № 94 В-00-48/28.12.2007 г. и молба вх. № 94В-00-48 от 28.12.2010 г. година за обезщетение с компенсаторни записи. Установено е по делото, че със заявление № ХХХ-1993 от 17.11.1998 г. до областния управител наследниците на собствениците на СД "Стоян Маринов и синове" гр. Пловдив са поискали да бъдат обезщетение по реда на ЗОСОИ за част от одържавен недвижим имот находящ се в гр. Шумен, ул. "Калиакра" № 2 и състоящ се от дворно място с площ 15970 кв. м - дворно място и сгради. С решение № ХХХ-1933А от 2.02.2002 г. областният управител на Шумен се е произнесъл и е уважил искането частично относно площ от 5135 кв. м - попадаща за улици и жилищен комплекс. Това решение не е било обжалвано и е влезнало в законна сила. В последствие във връзка с подадените молби от 2007 г. и 2008 г. с обжалвания акт административният орган е приел, че те са подадени след изтичането на двумесечния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, който срок съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от същия закон почва да тече от влизане на решенията. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е специфична хипотеза, при която срокът е двумесечен, отново преклузивен, но с различен начален момент - след влизане в сила на решенията по чл. 9, ал. 3 от горепосочената разпоредба и макар че административния орган се е позовал на нея в крайна сметка решението е правилно, тъй като искането и подадено след сроковете предвидени в ЗОСОИ. Изложил е подробни доводи за липсата на спиране с оглед твърденията на касаторите и е направил подробен анализ на разпоредбите на ЗОСОИ. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено е при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. При изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи. Отказът на административния орган е мотивиран с това, че заявленията на жалбоподателите са подадено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Правилен е изводът на съдът, че срокът по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ не е приложим в настоящия случай. Следователно остава общия срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Същият обаче е изтекъл, както правилно е прието от съда. Сроковете по реституционните закони са преклузивни и с изтичането им страната губи правото да реализира правата си по съдебен ред. По тази причина сроковете не се възстановяват. Обоснован е извода на съда, че подадените от касаторите заявления от 28.12.2010 г. за възобновяване на производството за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти се явяват нови искания и са подадени след преклузивните срокове по ЗОСОИ. Безспорно е установено, че касаторите са заявили своите претенции за обезщетяване в срока по чл. 6 от ЗОСОИ. С Решение № ХХХ-1933А от 21.02.2002 г. областният управител на област Шумен се е произнесъл, като е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Това решение обаче не е било обжалвано от касаторите и същото е влязло в сила. Неоснователни са доводите на касаторите, че по пътя на логическото тълкуване на постановения акт следва да се приеме че е налице спиране на производството относно останалата част от имота за който не е било определено обезщетение. Действително в диспозитива на административния акт липсва произнасяне по посочените претенции, като административния орган ги е споменал единствено в мотивната си част на акта, но никъде в ЗОСОИ няма разпоредба и възможност за спиране на производството по делото до приключване на спорове с правно основание чл. 108 от ЗС. Напротив ЗОСОИ е категоричен, непроизнасянето на административния орган по цялото искане следва да се счита за мълчалив отказ, който касаторите не са обжалвали, както и правилно е приел първоинстанционният съд. Въпреки, че административният орган в оспорения административен акт е приложил нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, която установява по-кратък срок за предявяване на искането за обезщетение, това не повлиява на крайния резултат в административния спор, че молбата на жалбоподателите е подадена след законоустановените срокове, предвидени в ЗОСОИ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо във връзка с чл. 225 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,