Решение № 10815 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5183/2010 г.

ВАСVII отделение23.09.2010 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Бюлент Алтьок със служебен адрес в гр. София, кв. Бусманци, ул. "Генерал Гурко" № 65 А срещу заповед № ЗДМ 105/11.03.2010 г. на ВНД директор на Дирекция "Миграция" при МВР, като неоснователна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10815 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5183/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Бюлент Алтьок със съдебен адрес в гр. София срещу заповед № ЗДМ 105/11.03.2010 г. на ВНД директор на Дирекция "Миграция" при МВР за налагане на принудителна административна мярка "експулсиране", на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при противоречие с материалноправните разпоредби и се иска нейната отмяна. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: С оспорената заповед № ЗДМ 105/11.03.2010 г. директорът на Дирекция "Миграция" е приложил принудителна административна мярка "експулсиране" на турския гражданин Бюлент Алтьок. Заповедта е издадена по предложение № ХМ 2565/11.03.2010 г., приобщено към индивидуалния административен акт. В предложението е посочено, че лицето е извършило умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от 3 години. По делото е безспорен фактът, че на жалбоподателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 280 от НК и същият е признат за виновен. За такова престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба. По релевантните за спора факти не се спори в производството. Жалбоподателят е търпял ефективно наложеното му наказание "лишаване от свобода" и е освободен условно предсрочно на 11.03.1010 г., съгласно приложеното писмо от ГД "Изпълнение на наказанията", Затвор - град София. Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Спазена е и целта на закона. Съгласно чл. 42 от ЗЧРБ експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Данните за осъждане на жалбоподателя за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 3 години навеждат на извод, че същият с поведението си създава сериозна заплаха за обществения ред. Съдебният контрол за законосъобразност на административния акт изключва контрол по целесъобразността на акта, т. е. конкретните мотиви на издателя на акта за прилагането точно на тази ПАМ не са предмет на съдебна проверка. Недоказано е възражението в жалбата, че Алтьок не представлява заплаха за установения обществен ред в страната. От изложеното в предложението за прилагане на ПАМ се извежда като достатъчен мотив заплаха за обществения ред. Приложената принудителна административна мярка е свързана със сериозната заплаха за нарушаване на обществения ред в Република България, в съответствие с материалноправните разпоредби и специалната цел на Закона за чужденците в Република България. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1