Решение № 9691 от 1.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160 ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба М. Чолаков, [населено място], общ. Велинград, приподписана от процесуалния му представител адв. Д.Димитров, против Решение 569 от 12.07.2021 г., постановено по адм. дело 184/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ Р-16001319005996-091-001/16.11.2010 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 101/05.02.2021 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, и са присъдени разноски в полза на НАП.

От изложеното в касационната жалба се извеждат касационните основания по чл. 209 т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че при доказателствена тежест за ответника, същият е установил в условията на пълно доказване наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дефиниран в чл. 122 ал. 2 от ДОПК, вкл. и конкретните размери на определените данъчни основи за облагане с данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2017 г., респ. че той (Чолаков) не е оборил презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК. Основните оплаквания, развити подробно в касационната жалба, са насочени към неправилното според Чолаков кредитиране от състава на съда на изготвената в хода на ревизията експертиза, относно определяне пазарната цена на процесните недвижими имоти, а не това, изготвено в съдебната фаза на процеса. Твърди отделно от това, че противно на възприетото от състава на съда касателно доходът придобит от замяна на недвижимо имущество през 2017 г. е приложимо правилото на чл. 13 ал. 1 б.а от ЗДДФЛ, поради което и същият е необлагаем. Оспорва дължимостта на вменените му задължителни осигурителни вноски за 2014 г., с аргументи че не се установява наличието на осигурителен доход, отделно прави и възражение за изтекла по отношение на тях погасителна давност по чл. 171 ал. 1 от ДОПК, което възражение според касатора първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди. С депозираната на 16.08.2021 г. приподписана касационна жалба допълнително се прави възражение, че съдът в съответствие с вмененото му задължение за проверка атакувания акт на всички основания законосъобразност, не е изложил мотиви относно валидността на РА, като М.Чолаков счита същия за нищожен. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение, с отмяна на РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в условията на евентуалност настоява за връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Рашева, оспорва основателността й. Претендира оставя в сила на Решението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като развива подробни съображения в депозираната писмена защита.

С частна жалба, подадена от Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Рашева, е оспорено Определение 1385/17.08.2021 г., постановено по адм. дело 184/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо искането с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение на Решение 569/12.07.2021 г. в частта му за разноските.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на така постановеното определение с аргумента, че доколкото юрисконсултското възнаграждение се присъжда по силата на закона за него не е необходимо представяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Настоява за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция съобразно материалния интерес на правния спор.

Ответникът по частната жалба М. Чолаков, оспорва същата по съображения, изложени в депозирано възражения. Настоява за оставяне в сила на определението, като правилно и законосъобразно и нестрадащо от релевираните пороци в частната жалба.

Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимостта на касационната и на частната жалби, като по същество счита и двете за неоснователни.

Настоящият касационен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

По касационната жалба на М. Чолаков.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на производството пред Административен съд - Пазарджик е законосъобразността на РА Р-16001319005996-091-001/16.11.2010 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 101/05.02.2021 г. на Директор на Дирекция " ОДОП Пловдив, в частта му, с която в резултата на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК в тежест на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за ЗОВ - вноски за ДОО и за ДЗПО УПФ по Кодекса за Социално осигуряване (КСО) и вноски за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както следва:

• Данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. главница в размер 6 221,85 лева и лихва в размер на 3 504,55 лева и за 2017 г. главница в размер на 1 359,90 лева и лихва в размер на 351,71 лева;

• Вноска за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2014 г. в размер на 2 779,88 лева и лихва за забава в размер на 1 613,43 лева;

• Вноска за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице 2014 г. в размер на 1 085,89 лева и с лихва за забава в размер на 630,89 лева; и

• Вноска за ЗО за самоосигуряващо се лице за 2014 г. в размер на 1 737,43 лева и лихва за забава в размер на 1 008,18 лева.

Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснения и ангажирани доказателства от задълженото лице и трети лица в хода на ревизията и предхождащата я проверка за съпоставка на имущество и доходи на физическо лице (ПСИДФЛ), начина на определяне на данъчната основа и осигурителния доход за отделните данъчни периоди, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава.

Съдът е анализирал подробно и събраните в хода на процеса доказателства и доказателствени средства, вкл. и заключението по изготвената в хода на ревизията оценъчна експертиза и заключението по приетата в съдебната фаза ССчЕ, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта.

В тази насока са изложени мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Прието е и че ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон доказано е от органите по приходите наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, както и подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, формирана съответно от доходи с неустановен произход по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК за 2014 г. и доход от разпореждане с недвижимо имущество за 2017 г., които облагаеми доходи са приети и за осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, върху който се дължат и спорните ЗОВ на основание чл. 124 а от ДОПК.

Аргументите на съда съобразно повдигнатите пред него спорни въпроси са следните: 1. Именно заключението на възложена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза е изготвено в съответствие с § 1 т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1 т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба Н9/14.08.2006 г., същите са надлежно мотивирани при анализ и отчитане на спецификата на всеки един от обектите, като са извършени корекции за постигне на съпоставимост при отчитане на съответните показатели, поради което и същото е кредитирано, а не това на допусната ССчЕ; 2. Правилно е определена и данъчната основа по реда на чл. 33 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. във вр. с чл. 10 ал. 4 от същия закон; 3. На лице са данни за различни договорени цени по сделките с недвижимо имущество, от тези отразени в нот.актове; 3. Презумпцията за достоверност на РА, установена с чл. 124 ал. 2 от ДОПК не е надлежно оборена от оспорващия.

С тези аргументи и некредитирайки заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, съдът е възприел РА като законосъобразен предвид безспорно установени доходи подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДФЛ - превишение на разходите над приходите и доход по смисъла на чл. 10, т. 5 от ЗДДФЛ, за които е прието че съставляват и осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО съобразно правилото на чл. 124а от ДОПК. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд Пазарджик е валидно и допустимо, но неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По възражението, в касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви относно възприетата валидност на РА.

Констатира се лаконичност на съображенията на състава на Административен съд Пазарджик по този въпрос, като се съобразява и че за валидността на РА съдът следи всякога служебно (виж чл. 160 ал. 2 от ДОПК и чл. 168 ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК).

Съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено РА да се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията.

Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно органа възложил ревизията е териториалния директор или лицето на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

В този контекст в Тълкувателно решение 5 от 13.12.2016 г. по т. д. 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция".

В същото тълкувателно решение е прието, че "След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. ".

Все в тази връзка от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

Правомощието да промени съответния компетентен орган е на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията.

Спазването на така посочените изисквания именно е в основата на отговора на въпроса относно наличието на компетентност на органите по приходите, издали процесния РА. Нищо от това не е обсъдено от състава на Административен съд Пазарджик, макар и по делото да е налична Заповед РД-09-2433 от 16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, ведно с приложение 1 и 2 към нея; Заповед РД-09-1530 от 30.09.2020 г.; Заповедта за възлагане на ревизия и тези за нейното изменение (подробно цитирани в оспорения съдебен акт) и Решение Р-16001319005996-091-001 от 02.10.2020 г., издадено на основание чл. 7 ал. 3 от ДОПК, то от доказателствата събрани на този етап от състава на Административен съд Пазарджик не може да се обоснове категоричен извод, за наличието на дефинираните в нормата на чл. 7, ал.3 от ДОПК условия. На ответника не са дадени указания в съответствие с изискванията на чл. 171 ал. 5 от АПК, че по делото липсват доказателства за установяване на обстоятелството във връзка с изпълнение на фактическия състав на чл. 7 ал. 3 от ДОПК.

Предвид на това следва да бъде прието, че крайният извод на административния съд, че ревизионният акт е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите е необоснован и постановен при нарушение на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора за нищожността на РА при така установеното няма как да бъдат обсъждан за първи път от касационната инстанция.

По изводите на съда относно възприетата материална законосъобразност на РА.

1. По отношение доходите, участващи в общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Правилно Административен съд Пазарджик е възприел, че органите по приходите са се справили с възложената им доказателствена тежест да установяват предпоставките по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК за преминаване към реда за облагане, дефиниран в чл. 122 ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства в тази връзка, обсъдил е всяко едно по повдигнатите съображения в жалбата, изложил е мотиви от фактическа и правна страна, които се споделят изцяло от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221 ал.2 изр. второ от АПК. Всъщност в касационната жалба по този въпрос не са изложени и конкретни съображения.

Правилно е прието и, че принципно при реализиран доход по смисъла на чл. 10 ал. 1 т. 5 от ЗДДФЛ във връзка конкретно с процесната замяна на имущество през 2017 г., той не би попаднал в хипотезата на чл. 13 ал. 1 б. а от ЗДДФЛ, и следва да бъде деклариран, респ. обложен с данък. Неоснователно е възражението в касационната жалба доколкото правната норма на чл. 13 ал. 1 а от ЗДДФЛ определя като необлагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години, при съобразяване установената в хода на ревизията осъществена от М. Чолаков продажба на други жилищен имот през същия данъчен период, за реализирания доход от което разпореждане е приложено именно изключението по чл. 13 ал. 1 б.а от ЗДДФЛ.

Основателно е оплакването в касационната жалба, насочено към познавателната дейност на съда при установяване на релевантния за определянето на данъчните основи за всеки един от ревизираните данъчни периоди факт относно пазарната цена на коментираните недвижимости.

Безспорно съгласно чл. 122 ал. 2 т. 7 от ДОПК при определяне данъчната основа по посочения особен ред се следва вземане в предвид пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването, респ. съгласно правилото на чл. 10 ал. 4 от ЗДДФЛ Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена., което правило е приложимо вкл. и при определяне облагаемият доход по чл. 33 ал. 1 от ЗДДФЛ.

Предвид нуждата от специални знания по този въпрос както органите по приходите са възложили по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза, така и съдът от своя страна при оспорване така даденото заключение е назначил ССчЕ, за определяне пазарната цена на недвижимото имущество към релевантния за спора момент.

Същественото е, че съгласно § 1, т. 8 от ДР на ДОПК пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. В §1, т. 10 от ДОПК са посочени методите за определяне на пазарните цени.

Както е правилно е констатирал съставът на Административен съд Пазарджик приетата в съдебното производство ССчЕ не може да се приеме, че е изготвена по методите на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане методите за определяне на пазарните цени на МФ вр. § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК, доколкото не са посочени критериите, по които вещото лице е избрало сделките, въз основа на които е направило своите изводи, не е изяснено в каква степен съвпадат характеристиките на двата типа имоти тези по делото и тези, избрани от вещото лице.

Отделно от това не са приложени като част от доказателствения материал визираните от това вещо лице нотариални актове, за да се обсъдят така повдигнатите въпроси, останал е неразрешен и повдигнатия от процесуалния представител на ответника въпрос относно компетентността на експерта, все обстоятелства, които обосновават извода на състава на съда за некредитиране на дадените експертни изводи.

Същевременно обаче съдебният състав е пропуснал да подложи на същия критичен анализ, съобразно изискването на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, и заключението, изготвено в ревизионното производство. Ако беше сторил това следваше да констатира и че това заключение също не е изготвено при правилното прилагане на някой от посочените методи. Макар и да е основано на метода на увеличената стойност съгласно чл. 3, т. 3 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и § 1, т. 10 б. "в" от ДР на ДОПК в комбинация с метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, съгласно чл. 3, т. 1 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК, по идентични на изложението по-горе съображения, а отделно от това при съобразяване и факта, че както е посочено в него експертните изводи са дадени на база Информационни сайтове в интернет и база данни на оценителя, се обосновава извода, че прилагане на посочените методи е в разрез с посочената нормативна база.

Или позоваването изцяло на експертиза, която в същността си не е изготвена по методите на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, липсата на експертно заключение, което да определи пазарната цена на спорното имущество към релевантните за разрешаване на правния спор дати, без да са дадени вкл. и указания към страните по този въпрос, в съвкупността си съставлява съществено процесуално нарушение, колкото води до извод за необоснованост на решението. Неизясняването на спора от фактическа страна препятства преценката на касационната инстанция за съответствие на решението с материалния закон съгласно чл. 220 АПК.

1. Относно допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2014 г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

С приемането на тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. на ВАС по т. д. 8/2020 г. бе изяснено окончателно, че за физическите лица, каквото е и ревизираното в случая, не е приложима законова презумпция по чл. 123, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 124а ДОПК, по силата на която доходи от неустановен източник могат да се считат за доход от трудова дейност. Доходът е елемент от фактическия състав пораждащ и задълженията за осигурителни вноски - чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО, но при главно установяване на обстоятелството, че е от трудова дейност. Доходът с неустановен източник в случаите на определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК в ревизията, не се приема автоматично за осигурителен доход на ревизираното лице и върху него, респективно, не се дължат вноски по КСО и ЗЗО. Изводите на първоинстанционният съд в тази част на спора, макар и направени преди постановяване на цитираното тълкувателно решение 2 на ВАС, са в противоположен смисъл.

От друга страна констатира се, че указания за разпределяне доказателствената тежест в процеса в унисон с посоченото тълкувателно решение не са давани към страните в процеса, което съставлява съществено процесуално нарушение и препятства аналогично на изложеното по-горе разрешаване на спора по същество от касационната инстанция.

На следващо място основателно е и възражението на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е пропуснал да се произнесе по нарочно стореното възражение за изтекла погасителна давност по отношение установените задължения по КСО и ЗЗО /така становище на л. 207, докладвано в съдебно заседание, проведено на 22.06.2021 г./.

Изложеното обосновава извод за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В производството по чл. 226 АПК първоинстанционният съд на основание чл. 171 ал.1 и ал. 4 от АПК и чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК следва да даде указания към Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в негова доказателствена тежест е: 1. Да установи изпълнението на фактическия състав на чл. 7 ал. 3 от ДОПК, в която хипотеза е издадено Решение Р-16001319005996-098-001 от 02.01.2020 г. на Началник Сектор при ТД на НАП Пловдив, вкл. и да ангажира доказателства за трайна фактическа невъзможност за изпълнение на служебните задължения от Г. Вълчева; 2. Да установи пазарната цена, по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, по методите, дефинирани в § 1, т. 10 от ДОПК, към релевантните за данъчното облагане дати и 3. Да ангажира доказателства, че евентуално установеният доход с неустановен източник в случаите на определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, съставлява и осигурителен доход, за който се дължат вноски по КСО и ЗЗО, при съобразяване разрешението дадено с Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. на ВАС по т. д. 8/2020 г.

След което съдът следва да обсъди всички повдигната в жалбата възражения и съобразно ангажираните доказателства да даде отговор на въпросите относно валидността и законосъобразността на процесния ревизионен акт.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските.

По частната жалба на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив.

С атакуваното Определение 1385 от 17.08.2021г., постановено по адм. дело 184/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо искането на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив за изменение на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК постановеното по делото Решение 569 от 12.07.2021 г. в частта му за разноските.

С позоваване на т. 9 и т. 11 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел че представянето на списък по чл. 80 от ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на искането по чл. 248 от ГПК и след като е констатирал липсата на такъв е приел за ненадлежно упражняването на правото да се иска изменение на решението в частта му разноските.

Така постановеният съдебен акт по същество е правилен и не е на лице релевираното в частната жалба касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК неправилно приложение на материалния закон.

Безспорно ответникът чрез процесуалния си представител е заявил претенция за присъждане на разноски пред първата инстанция, под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по което искане съдът се е произнесъл в решението.

Не се оспорва и че липсва представен от тази страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

При така очертаната фактическа обстановка, при правилно прилагане на задължителното тълкуване, дадено с т.9 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, първостепенния съд е приел искането по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за процесуално недопустимо и го е оставил без разглеждане.

Неоснователно се поддържа в частната жалба, че доколкото юрисконсултското възнаграждение се присъжда по силата на закона, то не се дължи представяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Всякога отговорността за разноски на загубилата правния спор страна, респ. правото на спечелилата да получи репарирането им, произтича от закона чл. 79 от ГПК, чл. 143 от АПК, чл. 161 от ДОПК. Този факт сам по себе си не освобождава страна от задължението да представи и предвидения в нормата на чл. 80 от ГКП списък на разноските (виж и т. 2 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГК на ВКС), което задължение също произтича от изричната правна норма, като неизпълнението му съгласно разяснението дадено с посоченото Тълкувателно Решение всякога има за последица недопустимостта на искането по чл. 248 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

По въпроса за разноските.

По претенциите на страните за присъждане на разноски, вкл. и за касационната инстанция, на основание чл. 226 ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК и чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение