Решение № 13763 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2014 г.

Решение № 13763 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 14.01.2014 г. по адм. дело № 1289/2013 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отменено издаденото от този орган уведомително писмо № 02-210-6500/7085/21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания за 2011 г. в частта, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единни плащания на площ в размер на 2 120, 67 лева и по Мерките за плащания за природни ограничения на фермери в планински райони /НР1/- в размер на 15 213, 97 лева по подаденото от Стойчо Димитров Данчев общо заявление за плащания на площ с УИН 21/070611/72003 и преписката е била изпратена на органа за ново разглеждане в едномесечен срок. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Поискано е и намаление на присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение на адвокат от 1000 лева на 450 лева. Ответникът Стойчо Димитров Данчев е поискал отхвърлянето на жалбата и пресъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания прие следното: Административният съд е установил, че Стойчо Димитров Данчев подал на 17.05.2011 г. до Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция общо заявление за плащане на площ за 2011 г. за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/ и по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство. При извършените по заявлението административни проверки било установено, че част от площите са заявени и от друг земеделски производител. С декларация от 3.11.2011 г. за изясняване принадлежността на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин, Стойчо Данчев оттеглил искането си за подпомагане по отношение на застъпените площи. Впоследствие длъжностни лица на Държавен фонд "Земеделие" извършили проверки на място за състоянието на земеделските парцели, които били възложени със заповед № 183216/24.06.2011 г., заповед № 183937/04.07.2011 г. и заповед № 184061/14.07.2011 г. на Регионалния технически инспекторат - Кърджали. За уведомяването на Стойчо Данчев били изготвени писма, за които няма данни да са получени от него. С уведомително писмо № 02-210-6500/7085/21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказал финансово подпомагане за част от заявените от Стойчо Данчев земеделски парцели за сумата 2 120,67 лева по Схемата за единно подпомагане на площ и за сумата 15 213.97 лева за НР1 поради данни за наддекларирана площ от 2,92 хектара по Схемата за единно подпомагане на площ и за 12,03 хектара по НР1. От заключението на допуснатата техническа експертиза било установено, че размерът на площите по заявлението на земеделския производител, които са недопустими за подпомагане, възлиза на 1.78 хектара или 7.20 % по СЕПП и 10.83 хектара или 18.85 % по НР1. От заявените двадесет и девет парцела с обща площ от 68.27 хектара, представляващи планински мери и слабопродуктивни пасища в землището на село Момчиловци, били установени застъпвания по отношение на три от заявените парцели - БЗС 49014-131-2-2/0.02 ха/, БЗС 49014-157-3-2/0.09ха/ и БЗС 49014-157-4-1/0.01 ха/, които останали неразрешени. Земеделският производител изключил от очертаването части от седемнадесет парцела, засадени с храсти и дървета. В останалите парцели не се забелязвали групи дървета и храсти, които биха се третирали като недопустими за подпомагане. Според вещото лице, парцелите попадали в защитена зона по Натура 2000 и затова не можели да бъдат почиствани преди 15 юли на съответната година, което можело да се счита за подвеждащо обстоятелство относно състоянието на земята, констатирано при проверката, проведена преди тази дата. Съпоставката на отразените в оспореното уведомително писмо площи и тези, отразени в контролния лист от проверката на място в периода 29.06 - 5.07.2011 г., позволявала да се направи извод, че за девет от заявените двадесет и девет парцела има разминаване между записаната в контролния лист площ и отразената в уведомителното писмо, при което отразената като допустима за подпомагане площ в уведомителното писмо е по-голяма от записаната в контролния лист, който бил последващо корегиран. Вещото лице посочило, че за три от парцелите не се доказва недопустима за подпомагане площ поради "недостатъчен тревостой", тъй като по Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища не се предвиждат санкции за това. Площите на четири от парцели, окачествени като недопустими за подпомагане от проверяващите по причини: недостатъчен тревостой, засети картофи и без обяснение за причини, в действителност не били такива. Освен това за района имало съставена цифрова ортофотокарта от 2010 г., която не била актуализирана за 2011 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приел, че издаденият индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Посочените в него правни основания по чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани с райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. не се подкрепяли, тъй като не били посочени парцелите, за които се отнасяло съответното правно основание. Същият извод можел да се направи и по отношение на отказа за подпомагане по НР1. Оспореното уведомително писмо не съдържало мотиви, а само описание на съдържанието в изготвените в него таблици. Отделно от това вещото лице установило по-малък общ размер на недопустимите за подпомагане площи, както са описани в контролните листове: по Схемата за единно подпомагане на площ - 1.78 ха или 7.20 %, при 2.98 ха, и 12.68 % съгласно уведомителното писмо, и по НР1-10.83 ха или 18.85 %, при 12.03 ха и 21.39 % съгласно уведомителното писмо. С тези съображения административният съд отменил издаденото от този орган уведомително писмо № 02-210-6500/7085/21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания за 2011 г. в частта, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единни плащания на площ в размер на 2 120, 67 лева и по Мерките за плащания за природни ограничения на фермери в планински райони /НР1/- в размер на 15 213, 97 лева по подаденото от Стойчо Димитров Данчев общо заявление за плащания на площ с УИН 21/070611/72003 и преписката е била изпратена на органа за ново разглеждане в едномесечен срок. Решението на административния съд, в частта за отмяната на административния акт и изпращането на преписката за ново разглеждане, е обосновано и съответства на материалния закон. Изводите на съда са логично построени и се подкрепят от събраните по делото доказателства. При наличието на констатации на административния орган, които не кореспондират с установените факти, законосъобразно е преценено, че актът по уведомителното писмо е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като основания за отказ за подпомагане, що се отнася до площите, заявени по Схемата за единно плащане на площ, са посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Те предвиждат, че Разплащателната агенция намалява или отказва плащане, ако кандидатът е заявил площи с размери по-малки от определените, ако кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3 или ако за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. По отношение на площите, заявени по НР1 административният орган се е позовал на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013. Според записаното в чл. 12, т. 1 от наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Както вярно е отбелязал административният съд, административният орган е посочил само номерата на декларираните парцели и размера на недопустимите за подпомагане площи, без да свърже основанието за отказ със съответната площ. По отношение на сочените в административния акт основания за отказ следва да се отбележи, че в преписката липсват доказателства, които могат да бъдат свързани с основанието по чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Правилен е изводът на съда, че уведомителното писмо не съдържа обсъждане и на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 4, предл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, макар в съставените протоколи от контролни проверка да са вписани констатации за наличието на заявени от кандидата площи, които не отговарят на условията, изискващи се, за да бъде отпуснато финансиране съгласно Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Липсват конкретни съображения и относно площите, за които е прието, че не се стопанисват от кандидата и за които не е отстранено застъпването. Административният орган не се е позовавал на онези документи, които са формирали преценката му, и затова не може да се направи връзка между събраните по преписката доказателства и направената от органа преценка за допустимостта/недопустимостта на подпомагането по отношение на заявените площи. Съществуващото разминаване в площта, вписана като недопустима в контролните листове и тази, възприета от административния орган, е още един аргумент в подкрепа на извода на съда за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, които препятстват проверката на административния акт. Данните за земеделските парцели, описани в таблицата за установените застъпвания от 3.11.2011 г. (лист 161 от делото), съставляваща приложение към декларацията от 3.11.2011 г. за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски производител, не отговарят изцяло на парцелите, описани и в двата раздела на уведомителното писмо, в които се разглежда подпомагането по Схемата за единно плащане на площ и подпомагането по Плащанията за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/. Формата на произнасяне от страна на компетентния орган на Държавен фонд "Земеделие" по заявленията за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания не може да се отличава от предвидената в разпоредбата на чл. 59 от Административнопроцесуалния кодекс, която изисква мотивирано изложение на обстоятелствата, позоваване на доказателствата, които ги установяват, и правните изводи, на които се опира взетото решение. Не само съдът, но и административният орган, има задължение да обоснове решението си с подробен и логически свързан писмен текст, който да внесе яснота относно съображенията, които са го ръководили. Що се отнася до изготвената таблица, тя може само да допълва, но не и да замества мотивите на административния орган. При отсъствието на съществени мотиви на административния акт, както с оглед допуснатите неточности и противоречия в съдържанието на административния акт, законосъобразно е била постановена отмяната му и изпращането на преписката за ново разглеждане. Поради това в тази част решението следва да се остави в сила. В частта, в която са присъдени разноските на жалбоподателя Стойчо Данчев, жалбата е основателна. Административният съд е направил неправилна преценка относно фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, поради което възнаграждението на представлявалия жалбоподателя адвокат от 1000 лева е прекомерно и следва да се намали от 1000 лева на 600 лева, като за разликата над този размер следва да се отмени решението на административния съд. С оглед изхода на делото пред тази инстанция в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева. Сумата представлява адвокатско възнаграждение, за размера на което не е направено възражение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд