Решение № 11886 от 20.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Господинова, [ЕГН] от гр. София, [жк], подадена чрез адвокат С. Атанасов против решение 1696 от 15.03.2022 г. по адм. дело 4505/2021 г. на Административен съд София- град. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че стажът за времето 01.04.1988г.-31.05.1990г. на длъжност дружинен ръководител и организатор извънкласна и извънучилищна дейност следва да се зачете като учителски. Твърди, че следва да се зачете за осигурителен стаж и периода от 18.09.2006г. до 17.09.2007г., когато е работила като учител с 4-часов работен ден в Столичен център за работа с деца-София. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба директора на ТП на НОИ София град, чрез процесуалния представител Е. Вълева изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 1696 от 15.03.2022 г. постановено по адм. дело 4505/2021 г., Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на Е. Господинова срещу решение 2153-21-91/01.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/6 от 03.12.2020 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване (ПО), и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че размерът на пенсията и добавката към нея от датата на отпускането е бил правилно определен съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Решението е неправилно относно осигурителния стаж за периода от 01.04.1988 г. до 31.05.1990 г. и размера на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО. По делото е установено, че Е. Господинова е подала заявление с вх. 2113-21- 10499/03.12.2019г. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), към което е представила изискуемите документи по чл. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно представените доказателства, длъжностно лице по ПО до 23.10.2019 г. е зачел осигурителен стаж в размер на 36 години, 02 месеца и 17 дни от трета категория труд. С разпореждане [номер]/05.12.2019 г. на Господинова е била отпусната ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 1, и ал. 2 от КСО, като е била определена в минимален размер. В разпореждането са изложени мотиви относно незачитане на осигурителен стаж за периода 29.11.1983г.-23.12.1983 г. и 24.12.1983 г.- 07.01.1984 г. поради ненадлежното му оформяне в представената трудова книжка. На основание чл. 99, ал.1, т.2, б д от КСО във връзка с чл.10, ал.2 от НПОС, пенсията е била изменена. Е. Господинова във времето е представяла нови доказателства, а именно образец УП-3 с изх. 236/04.08.2020г., обр. УП-3 с изх. 49/11.11.2020г. от 137 СУ "Ангел Кънчев " и обр.УП-3 с изх. 161/13.11.2020г. и пенсията е била отново изменена с включена добавка по реда на чл. 69в, ал. 3 от КСО. С разпореждане [номер]/6/03.12.2020г. ЛПОСВ на Е. Господинова е била изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, б д от КСО, като е била определена в размер 533.17 лв. от датата на отпускането й 23.10.2019 г. Размерът на пенсията е бил определен по реда на чл.70 от КСО. Административният орган е счел, че периода от 01.04.1988 г.- 31.05.1990 г. съгласно документ 437/18.02.2020 г., не е отговарял на условията на чл.19, ал.2 от НПОС. Господинова е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ София град, но жалбата й е оставена без уважение като неоснователна. Въз основа на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията за признаване на 3 месеца осигурителен стаж за периода 18.09.2006г.-17.09.2007г., когато Господинова е работила като учител с 4-часов работен ден в Столичен център за работа с деца-София, е неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.8/отм./ от КСО, зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. Съгласно ал.10/отм./ на чл.9 от КСО осигурителният стаж по ал. 8 и 9 се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Изложените в обратната насока касационни оплаквани са неоснователни. Основателни са оплакванията по отношение осигурителния стаж за периода от 01.04.1988 г. до 31.05.1990 г. и размера на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО. Съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, за осигурителен стаж по кодекса се признава времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Т.е. трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуване на трудовото или осигурителното правоотношение. С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието учителски стаж това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Текстът на чл. 19, ал. 2 от НПОС гласи, че учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се преценява в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им. Към момента на полагане на труда от Е. Господинова като дружинен ръководител в ДКМС Средец , за периода 01.04.1988г.-01.03.1990г. и организатор извънкласна и извънучилищна дейност в Общински съвет на БДМ Средец за периода 01.03.1990 г. до 31.05.1990 г., е действал Закона за народната просвета (отм.) и Указ 330 за народната просвета (отм.), в които е бил предвиден изричен норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители. Притежавала е изискуемото педагогическо образование. В подкрепа на горните фактически установявания са и официалния удостоверителен документ-удостоверение 1939/04.09.2017 г. издаден от директора на 127 СУ Иван Николаевич Денкоглу гр. София. Положеният труд на учебно-възпитателните и организационно-педагогическите длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители в основните училища се е зачитал за осигурителен стаж съгласно чл. 15, раздел Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа от Указ 330 за народната просвета. От доказателствата по делото е установено, че същата е притежавала необходимата квалификация, а трудът- свързан с възпитание на деца от основния курс на обучение, е полаган в училище. В тази връзка наведените касационни оплаквания са основателни. Осигурителният стаж за спорния период 01.04.1988 г. до 31.05.1990 г. следва да бъде зачетен като учителски при изследване на материалноправните основания по чл. 69в КСО във връзка със заявеното право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това дава отражение и върху размера на на полагащата й се добавка по чл.69в, ал.3 от КСО. В този смисъл е и постоянната съдебна практика/ вж. Реш. 13096 от 22.10.2020г. по адм.д. 9650/2020г., VI отд.,Реш. 7275 от 15.06.2016г. по адм.д. 10939/2015г., VI отд. и др./. Достигайки до изводи различни от изложените, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Актовете на органите на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и на основание чл. 146, т.4 АПК следва да бъдат отменени, а преписката върната за издаване на нови по отношение на осигурителния стаж за периода от 01.04.1988 г. до 31.05.1990 г. и размера на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски за двете съдебни инстанции. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 1171,63/хиляда сто седемдесет и един и 0,63/лева, представляващи заплатена такса и адвокатско възнаграждение за двете инстанции съобразно приложените по делото договори за правна помощ и списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,