Решение № 12174 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2017 г.

Решение № 12174 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на "Симекс БГ" ЕООД, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ирена Иванова, против решение № 466/04.05.2017 г. постановено по преписка № КЗК-79/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с твърдения за неправилност на същото, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че незаконосъобразно възложителят е прекратил процедурата, излагайки неотносими към конкретната фактическа обстановка мотиви и позовавайки се на горепосочената разпоредба, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП, както и че неправилно КЗК е приела, че е налице основание за прекратяване на процедурата, тъй като в случая има подадени общо три оферти, независимо, че само една от тях отговаря на всички предварително обявени условия. Според касатора, решението за прекратяване на обществената поръчка по чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП не е мотивирано от възложителя в достатъчна степен, нито са съобразени задължителните указания, дадени с влязло в сила решение на КЗК, с което е отменен предходен прекратителен акт относно същата процедура и преписката е върната за ново произнасяне, в съответствие с дадените указания. Претендира се отмяна на атакувания акт на Комисията за защита на конкуренцията, при което да бъде уважена жалбата, с която е сезирана същата комисия, ведно с присъждане на направените разноски за производствата пред КЗК и ВАС. Комисията за защита на конкуренцията, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Ответникът - директорът на Дирекция "Административно и правно обслужване и управление на собствеността" към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христина Микова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалбата на "Симекс БГ" ЕООД, срещу заповед № ФС-155/29.12.2016 г. на директора на Дирекция "Административно и правно обслужване и управление на собствеността" при МС на РБ за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Доставка и монтаж на специални мебели, реставрация и/или ремонт на съществуващи подвижни мебели за обект "Дворец Евксиноград", открита със заповед № ФС-75/15.07.2016 г. на възложителя. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. В тази връзка се сочи, че последният не съдържа относими към прекратяването по чл. 110 ЗОП, фактически основания. Възразено е и срещу мотива, че единственото законосъобразно действие на възложителя е да прекрати процедурата, с оглед постигането на законовата цел за осигуряване на ефективност при разходването на публични средства и спазване на принципите, установени в чл. 2, ал. 1 ЗОП. Изтъкнато е, че е нарушена разпоредбата на чл. 106 ЗОП, доколкото възложителят е приел доклада на комисията и го е утвърдил, но наместо да го върне на помощния орган с конкретни указания или да извърши предложеното му класиране е прекратил процедурата, при това без да отчете, че отстраняването на офертите на двама от участниците на основание чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, осуетява приложението на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. От представената преписка е видно, че със заповед № ФС-75/15.07.2016 г. на директора на Дирекция "Административно и правно обслужване и управление на собствеността" към Министерския съвет е открита "открита" процедура за възлагане на обществена поръчка, с горепосочения предмет. С това решение са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. В процедурата са взели участие общо трима кандидати, като офертите на двама от тях са отстранени при условията на чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП - тъй като не съдържат снимка или чертеж, съгласно изискванията на Раздел IX. "Технически спецификации" от документацията за участие в процедурата за видовете мебели за доставка, и комисията е предложила изпълнението на поръчката да бъде възложено на единствения допуснат до крайното класиране участник - "Симекс БГ" ЕООД. С предходна своя заповед № ФС-95/14.09.2016 г. директорът на Дирекция "Административно и правно обслужване и управление на собствеността" към Министерския съвет е прекратил процедурата, на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП - по съображения, че на оценяване и класиране подлежи само офертата на "Симекс БГ" ЕООД и тъй като помощният му орган е констатирал, че подадените от другите двама участници оферти са неподходящи по смисъла на § 2, т. 25 от ДР на ЗОП. Това решение е отменено като незаконосъобразно от КЗК, с влязло в сила решение № 977/24.11.2016 г. по преписка № 724/2016 г., приложена към настоящото дело. В мотивите си КЗК е приела, че възложителят не е могъл да приложи хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, тъй като по преписката липсват данни да е отворено ценовото предложение на единствения допуснат до този етап участник - "Симекс БГ" ЕООД, а оттам и че не може да бъде направен категоричен извод дали изобщо е налице подходяща оферта. При това преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, съгласно изложените мотиви. С атакуваното пред КЗК решение, след връщането на преписката, директорът на Дирекция "АПОУС" повторно прекратява процесната обществената поръчка, подробно обосновавайки направения извод, че в случая е налице само една допусната до крайното класиране оферта, отговаряща на предварително обявените от възложителя условия, с оглед отстраняването на двама от общо тримата участници при условията на чл. 107, т 2, б. "а" ЗОП, което влече невъзможност за определяне на изпълнител на поръчката в съответствие с целта на закона за осигуряване на ефективност при разходването на публични средства и спазването на принципите, установени в чл. 2, ал. 1 ЗОП и чл. 6, ал. 4 АПК. Въз основа така установеното от фактическа страна КЗК е разгледала жалбата на "Симекс БГ" ЕООД и приела за неоснователни изложените в нея твърдения и доводи. Посочила е, че разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП предоставя на възложителя правото на оперативна самостоятелност с оглед на конкретните обстоятелства и при наличието на визираните в тази норма, предпоставки, да прекрати или не процедурата по обществената поръчка. При наличието на само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя, негово субективно право на преценка е да реши дали процедурата да бъде прекратена или да продължи, като контролът за законосъобразност върху решението на възложителя се разпростира единствено до проверка на това дали изложените в решението мотиви се покриват с изискванията на закона. В случая, такива мотиви са изложени, включително е обоснован извода за наличието на само една оферта, която отговаря на предварително обявените от възложителя условия, ведно с аргументи относно липсата на важен елемент от целта на провеждане на обществената поръчка, а именно - ефективното разходване на публични средства, при осигуряване на конкурентност и състезателност между повече от едно предложение. В този смисъл, законосъобразно, като е взел предвид резултатите от работата на помощния орган и при съобразяване с указанията, съдържащи се в решение № 977/24.11.2016 г. на КЗК да отвори ценовото предложение на единствения допуснат до този етап кандидат "Симекс БГ" ЕООД, при което да изясни дали не са налице предпоставките за приложение на императивното правило на чл. 107, ал. 1, т. 2 ЗОП, възложителят е взел решение да прекрати процесната обществена поръчка при наличие на условията по чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. По изложените по-горе съображения, атакуваното решение на КЗК се явява правилно. В касационната жалба на практика са наведени оплаквания, идентични с тези по първоначалната жалба за извършени нарушения от страна на възложителя, но вече посочени като касационни основания за отмяна на това решение. Органът по преразглеждането е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло и които обратно на твърдението на касатора кореспондират с конкретните фактически обстоятелства по преписката - отстраняването на подадените от двама от участниците оферти, осъществено в случая при условията на чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП. Доколкото установената съдебна практика на ВАС приема, че и в случаите на отстраняване в посочената хипотеза е налице предпоставка по смисъла на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, която съгласно чл. 108 ЗОП, завършва със сключване на договор с определения за изпълнител, сключване на рамково споразумение, класиране на участниците или с решение за прекратяването й, следва да се приеме, че решението е обосновано в достатъчна степен и издадено при съобразяване на приложимия материален закон. Докато в чл. 110, ал. 1 ЗОП законодателят лимитативно е изброил случаите, в които при условията на обвързана компетентност възложителят задължително прекратява процедурата за възлагане на обществената поръчка с мотивирано решение, в процесната хипотеза решението за прекратяване на обществената поръчка е издадено при условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, при които възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя. В тези случаи възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност, т. е. при наличието на обстоятелствата посочени в хипотезиса на правната норма той по своя преценка може да прекрати или не процедурата по обществената поръчка, като мотивира решението си за това. Предвид това и установеното по делото от фактическа страна, се налага извода, че възложителят законосъобразно се е възползвал от нормативноустановената възможност, при наличието на само една оферта, отговаряща на предварително обявените в документацията условия, обезпечаващи подаването на реално изпълними, конкурентни предложения, да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка. Правилно в тази връзка органът по преразглеждането е извършил проверка на обстоятелството дали действително е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя и наличието на мотиви по този въпрос. В случая, след отстраняване от страна на помощния орган на възложителя на двама от общо тримата участници в процедурата, чиито оферти не отговарят на предварително обявените условия на поръчката предвид липсата на снимка или чертеж на видовете мебели, законосъобразно е прието, че само една от офертите отговаря на въведените от възложителя изисквания за качествено изпълнение на поръчката, а оттам и че само една от офертите е такава, отговаряща на предварително утвърдените условия по смисъла на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП. Налице са и подробни мотиви, обосноваващи приложението на последната разпоредба. Неоснователен е доводът на касатора, че мотивът на възложителя за прекратяване на процедурата с цел постигане ефективност при разходване на публични средства и спазване на принципите на чл. 2, ал. 1 ЗОП е неотносим към конкретната фактическа обстановка. Публичността, прозрачността, контролът, равнопоставеността и свободната конкуренция при провеждане на обществените поръчки за разпределение на обществени финансови средства са основните принципи на ЗОП, като законодателят предоставя самостоятелна възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната ситуация и да реши да продължи процедура при един допуснат участник, или да я прекрати. Аспектите на преценката са различни и зависят от предмета на поръчката; средствата, с които разполага възложителят; остротата на нуждата, която изпълнението е призвано да удовлетвори; времето, с което той разполага за сключване на изпълнителския договор; други специфични елементи на процедурата. В конкретния случай, при вземането на решение за прекратяване на процедурата, директорът на Дирекция "АПОУС" се е мотивирал с две обстоятелства: първото е, че е налице само една допустима оферта, което възпрепятства реалната конкуренция, а второто - че при липсата на база за сравнение, той може да се постави в хипотезата да сключи договор при най-неизгодни условия, без това да може да се установи чрез сравнение на поне две и повече подходящи оферти. Изложените мотиви по никакъв начин не са в разрез с целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗОП. Поради това, атакуваното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и липсата на предявени искания от ответните страни за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение