Решение № 5992 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2009 г.
ВАСIV отделение10.05.2010 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
Отменя по касационната жалба на Георги Желев Георгиев, подадена чрез адв. Пенка Иванова решение № 1175/02.07.2009 г. на Административен съд - гр. Варна, трето отделение, ХХV състав, постановено по адм. дело № 2714/2007 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно изложените в настоящото мотиви. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5992 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Желев Георгиев чрез адв. Пенка Иванова - ВАК, срещу решение № 1175/02.07.2009 г. по адм. дело № 2714/2007 г. на ХХVII състав на Варненски административен съд, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № РД-07-7706-206/08.08.2007 г. на Областен управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. о. местност "Кум тепе", землище Аксаково, общ. Аксаково, обл. Врана относно имоти с пл. № 1593 и 1236. Жалбоподателят заявява, че не е доволен от решението и го обжалва в срок, като счита, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалните норми. По конкретно развити съображения поотделно за така твърдяните пороци моли в условията на алтернативност решението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на първоинстанционния съд или отменено и постановено друго, с което да се отмени обжалваната заповед на областния управител. Ответникът - Областен управител на Област с административен център град Варна не заявява становище по жалбата. Ответниците - Иван Йорданов Георгиев, Йордан Георгиев Йорданов, Даниела Георгиева Йорданова и Иванка Иванова Георгиева, редовно призовани чрез същия пълномощник като този на касационния жалбоподател - адв. Пенка Иванова, не вземат отношение по жалбата на Георги Желев Георгиев. Заинтересованата страна Кръстьо Димов Кръстев също. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна, макар и не на сочените в нея основания. В решението на Административния съд съществува съществено противоречие. В мотивите /на л. 173/ съдът е приел, че жалбата е основателна след което развива съображения в тази насока като в диспозитива приема, че жалбата е неоснователна. Явно се касае до фактическа грешка, но за изчистване на съдебния акт делото следва да се върне. Налице са разпоредбите на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. С оглед датата на пощенското клеймо входираната на 30.07.2009 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок. Същата е подписана от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С решение № 1175/02.07.2009 г. по адм. дело № 2714/2007 г., в производство с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - гр. Варна, трето отделение, ХХV състав отхвърля жалбата на Георги Георгиев, Иван Йорданов Георгиев, Йордан Йорданов, Даниела Йорданова и Иванка Георгиева срещу Заповед № РД-07-7706-206/08.08.2007 г. на Областен управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на с. о., местност "Кум тепе", землище Аксаково, община Аксаково, област Варна относно имоти с пл. № 1593 и 1236. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че е спазено изискването на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, ПНИ да се изработва въз основа на помощния план, в който имот № 1236 е идентифициран на придобил права ползвател - Кр. Кръстев. Изводът на съда, подкрепен от заключенията на вещите лица е, че на основание чл. 28 от ППЗСПЗЗ е недопустимо новообразуването на имот на ползвател извън границите на имота, предоставен му за ползване, поради което е и невъзможно да бъде преместена границата на имот № 1236 до имот № 1591 както искат жалбоподателите - бивши собственици в качеството им на наследници на Рада Йорданова Ламбова. Като краен резултат съдът е приел, че заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти е постановена в съответствие с приложимите материални разпоредби. Не е констатирал и нарушение на административнопроизводствените правила - при произнасянето си той е преценил и обсъдил събраните по преписката доказателства и е постановил решението си въз основа на установените факти по нея. Преди всичко останало следва да се отбележи, че съдебното решение е постановено от ХХV състав на Варненския административен съд, а не от ХХVII, както е посочено в касационната жалба. Действително първоначално делото е било разпределено на този състав, но поради продължителен отпуск по болест на титуляра на състава, делото със същия номер е било преразпределено за разглеждане от друг докладчик на друг състав. Освен това следва да се констатира обстоятелството, че така постановеното от ХХV състав съдебно решение е неблагоприятно и за Иван Йорданов Георгиев, Йордан Георгиев Йорданов, Даниела Георгиева Йорданова и Иванка Иванова Георгиева, които са останалите наследници на Рада Йорданова Ламбова, наред с настоящия касатор Георги Желев Георгиев, но от тези лица не е подадена касационна жалба. В обжалваната си част решението има много грешки, непълноти и неточности, но те не рефлектират върху законосъобразността му. Въпреки противоречието в становището на едно място отразено, че жалбата е "основателна", а на друго, че жалбата е "неоснователна", волята на съда е ясна. Едно съдебно решение е нищожно, когато е толкова неразбираемо, че от него не може да се изведе действителната воля на съда. В случая се разбира, че в плана на новообразуваните имоти, имотът на ползвателя е нанесен законосъобразно и затова обжалваната заповед за одобряването му не е отменена, а жалбата на бившите собственици е отхвърлена. Съдебното решение обаче е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неизяснена докрай фактическа обстановка. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценка след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай жалбоподателите пред първата инстанция, включително и жалбоподателя пред касационната инстанция Георги Желев Георгиев, са наследници на Рада Йорданова Ламбова - бивш собственик на земи, находящи се в терен по § 4 на село Аксаково, а заинтересованата страна и пред двете съдебни инстанции Кръстю Димов Кръстев е ползвател със завършена докрай процедура по преобразуване на надлежно учреденото му право на ползване в право на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно нотариален акт № 95/1999 г. той се легитимира като собственик на 500/1200 кв. метра идеални части от имот целия с пространство от 1200 кв. метра земя за земеделско ползване, намираща се в землището на с. Аксаково. Видно от Регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, на Кръстьо Димов Кръстев е отреден имот № 1236 с площ 500.01 кв. метра, тоест точно толкова, колкото е заплатил. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ "с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път". В случая Кръстьо Димов Кръстев е правоимащ по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и площта на имота не надвишава законоустановения максимален размер. Но след като той е собственик не на реална, а на идеална част от имот, целият с площ от 1200 кв. метра, този ползвателски имот следва да бъде ситуиран, тоест по безспорен начин да бъде установено къде точно се намира имота, който действително ползва ползвателя в рамките на тези 1200 кв. метра и в рамките на имот № 1593, който е отреден за бившия собственик, къде са разположени трайните насаждения, които следва да се съобразят при отреждането на имот в ПНИ и да се установи дали такива съществуват. По делото са приети три съдебно-технически експертизи. Според първото заключение, не е възможно да бъде преместена границата на този имот с № 1236 до имот № 1591, защото е недопустимо новообразуването на имот на ползвател извън границите на имота предоставен му за ползване. Според второто - не е възможно да се изследва спазени ли са границите на имот № 1236 по удостоверение № 110 за предоставяне право на ползване и границите на помощния план. Следва да се отбележи, че тази задача е била неотносима към спора и не е следвало да бъде допускана, защото съотношението: документ за учредено право на ползване - помощен план не е меродавно за случая, а е релевантно дали съвпадат границите по нотариалния акт за собственост и тези на имота, отреден в ПНИ. Отговор на този въпрос всъщност е даден от вещото лице в третото заключение, според което новообразувания по ПНИ имот НИ-1236 изцяло попада върху имота описан в Нотариален акт № 95/99 г., тоест е идентичен. Това заключение обаче е прието при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Съдебно-техническата експертиза е приета в съдебно заседание на девети юни 2009 г., а заключение е представено на 05.06.2009 г. Съдът е констатирал, че заключението е депозирано извън срока по чл. 199 от ГПК, но присъствалите в това съдебно заседание страни - жалбоподателя Георгиев (Иван Йорданов) и старши юрисконсулт Георгиева, която е пълномощник на ответника Областния управител на Област Варна, изрично са заявили видно от протокола, че не възразяват да бъде изслушано заключението на вещото лице в днешното съдебно заседание, въпреки несвоевременното му депозиране. Касационният жалбоподател Георги Желев Георгиев макар и да е бил редовно призован за това заседание, не се е явил нито лично, нито пълномощника му. При това положение той не е имал възможността да задава уточнителни въпроси към вещото лице, да оспорва заключението, да поставя нова задача, да иска допълнително заключение или повторно заключение, а от своя страна съдът да назначи друго вещо лице или да разшири експертизата в тройна. Вярно е, че имотът на ползвателя в плана на новообразуваните имоти следва да запази границите и размерите си, тоест да се нанесе без изменение и съобразно разположението на трайните насаждения (ако такива съществуват), но от друга страна ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, което означава всички новообразувани имоти, включително и тези на бившите собственици, независимо, че не са с приоритет пред ползвателите, да се проектират в правилна форма, която е необходима не само за обработка, но и за застрояване ако се касае за селищно образувание, за което се прилагат правилата за урбанизирана територия, съгласно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и т. 2.6. от съвместната заповед на Министъра на земеделието и горите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството (№ РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ). Изложеното до тук налага постановеното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да с помощта на съдебно-техническа експертиза да установи горните релевантни за спора обстоятелства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,