Решение № 71 от 20.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 196/2022 г.

Решение № 71 от 20.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 196/2022 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по касационен протест на окръжен прокурор при ОП - Габрово срещу оправдателна присъда № 18/15.12.2021 г. по ВНОХД № 192/2021 г. на Окръжен съд – Габрово. В протеста се релевира касационното основание, свързано с нарушение на закона. Твърди се, че събраните по делото доказателства налагат безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението, за което е бил предаден на съд. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав. В допълнение към протеста се настоява, че независимо от правилно установената от второстепенния съд фактическа обстановка относно хронологията на наказване по административен ред за нарушения по ЗДвП, въз основа на нея е направил незаконосъобразен извод за липсата на елементите от обективна страна на деянието по чл. 343в, ал. 1 от НК. В тази връзка се излагат подробни аргументи, като се подчертава, че извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че при наличието на повече от едно наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС", наказанията се изпълняват поотделно. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се уважи подадения протест, който поддържа по изложените в него мотиви. Посочва, че към 26.01.2020 г., когато подсъдимият е заловен от органите на МВР в нарушение и е санкциониран, той първо е изтърпявал лишаване от правоуправление на МПС по НП от 28.08.2017 г. и на второ място, е наказван по административен ред по трето НП от 10.10.2017 г. пак за управление на МПС и след като е лишен от това право. Твърди, че въззивният съд не се е съобразил с това, че двете административни наказания се изпълняват последователно и не могат да се кумулират, а са изтърпени поотделно за общо 4 години – от 11.08.2016 г. до 11.08.2020 г., а административното наказание по третото НП е наложено в посочения срок, в който подсъдимият все още е изтърпявал наказание лишаване от правоуправление на МПС. Моли да се отмени атакувания въззивен съдебен акт и делото се върне за ново разглеждане на същата инстанция за отстраняване нарушенията на материалния закон. Подсъдимият не се явява, представлява се от защитник, който оспорва протеста като неоснователен и депозира писмено възражение срещу него. Поддържа тезата, че оспорваната присъда е правилна, обоснована и почиваща на всички събрани по делото доказателства. Моли да се остави в сила присъдата на ОС - Габрово. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: По делото е постановена присъда № 260035/24.06.2021 г. по НОХД № 605/2020 г. по описа на РС - Габрово, с която подсъдимият К. М. К. е бил осъден по обвинение, че на 26.01.2020 г. е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, като му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Съдът на основание чл. 343 г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. С атакуваната присъда на въззивната инстанция осъдителната такава е била отменена и деецът е оправдан за това престъпление. Протестът на държавното обвинение се явява подаден в срок, допустим е и разгледан по същество, се явява основателен. По делото по безспорен начин са установени фактите, при спазване на процесуалния ред. Неправилно е приложен обаче материалния закон. Няма съмнение, че подс. К. е наказван в производство, протекло с АУАН № 889144/31.07.2017 г., на която дата е било установено, че управлява МПС с отнето свидетелство за управление, и е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, като е бил издаден и талон за медицинско изследване, с което е нарушил чл. 150а от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., за това му управление подсъдимият не е наказан, тъй като административно-наказващият орган е счел, че е налице деяние по чл. 343в, ал. 1 от НК. Поради това не му е наложил административно наказание точно за това нарушение. Наложил му е наказание по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушението, изразяващо се в отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и/или с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Постановеното лишаване от право да управлява МПС за това нарушение се е изпълнявало от 12.08.2018 г. до 12.08.2020 г. /видно от справка от началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Габрово/. С постановление от 05.10.2017 г. прокурор при РП-Севлиево е прекратил досъдебно производство № 347/2017 г. на РУ на МВР-Севлиево, образувано срещу К. К. по данни за извършено на 31.07.2017 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Указал е препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ на МВР-Севлиево във връзка с ангажиране на К. към административно наказателна отговорност по АУАН № 889144/31.07.2017 г. Това се е случило с НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., като подс. К. е наказан с глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Тази глоба е наложена за нарушението, изразило се в управление на МПС на 31.07.2017 г., след като е бил лишен по административен ред от тази възможност, от това негово право. Лишаването е с отнемане на свидетелството му за управление на МПС с НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г., влязло в сила на 04.04.2017 г., като срокът на това лишаване е от 24 месеца. Постановеното лишаване от право да управлява МПС се изпълнява от 11.08.2016 г. до 11.08.2018 г. /видно от справка от началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Габрово – л. 29 от досъдебното производство/. От изложеното дотук става ясно, че на 31.07.2017 г. подсъдимият К. М. К. е управлявал МПС в срока на лишаването му от това право за срок от 24 месеца по НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г. За това си нарушение той е получил наказание с наказателно постановление № 17-0341-000723/10.10.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г. Разбира се, наложена му е глоба в размер на 300 лв., тъй като ЗДвП в чл. 177, ал. 1 от НК не се предвижда друго наказание. За неговият отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му обаче е наложено лишаване от право да управлява МПС, което е различно нарушение и с различни действия/ система от телодвижения/ от управлението на МПС, макар да е установено и описано в един и същи акт за установяване на административно нарушение. Издаденото НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г. е влязло в сила на 28.12.2017 г., като срока на лишаване от право е 24 месеца. Няма данни по делото това наказание да е било изтърпяно, напротив, установено е, че то е следвало да се изтърпява след 11.08.2018 г., тоест към момента на проверката на 26.01.2020 г., при всички случаи срокът на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС по НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г. не е изтекъл. Следователно подс. К. вече е бил наказан по административен ред с НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., за управление на МПС в срока на лишаване от право да управлява МПС, срок определен с НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г., влязло в сила на 04.04.2017 г. С това той е "изчерпил" възможностите си да управлява МПС в срока на лишаване от право да управлява такова превозно средство и да бъде наказан само по административен ред. Въпреки това, този подсъдим на 26.01.2020 г., вече в срока на другото лишаване от право - това с НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., , и което не е било изтърпяно, той отново е управлявал МПС. С това е осъществил признаците на състава на чл. 343в, ал. 1 от НК, материално правен въпрос и обстоятелство, с което въззивната инстанция не се е съобразила. Накратко, при така изложената хронология на наказване на подс. К. по административен ред е безспорно, че същият е изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС по НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г. в периода 11.08.2016 г. до 11.08.2018 г. и по НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г. в периода 12.08.2018 г. до 12.08.2020 г., като към инкриминираната дата 26.01.2020 г. той все още е изтърпявал наказанието лишаването от право да управлява МПС по последното НП. Второстепенният съд не е взел предвид, че визираните две административни наказания се изтърпяват поотделно и последователно. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, според която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, "наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. ". Административните наказания не могат да бъдат кумулирани, както това е възможно санкциите по НК на основание чл. 23 от НК. Наред с това, неправилно ОС-Габрово е приел, че подсъдимият не е управлявал в срока на лишаване от управление на МПС с НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г., тъй като същият бил изтекъл година преди деянието и не бил санкциониран по административен ред за това деяние. Същото е в противовес с данните по делото, тъй като срокът на изтърпяване е до 12.08.2020 г. и освен това независимо че двете деяния са извършени по едно и също време и място и за тях е съставен един АУАН № 889144/31.07.2017 г., то на базата на този административен акт законосъобразно в последствие са издадени две наказателни постановления. Неправилно въззивният съд е приел извършеното от подсъдимия деяние за несъставомерно от обективна страна, тъй като според него НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г. и НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г. са издадени въз основа на един и същи АУАН № 889144/31.07.2017 г., на която дата органите на МВР извършили проверка, при която К. отказал да бъде тестван за алкохол и отказал да даде кръвна проба, и управлявал МПС след като е бил лишен от това право. Поради това, ОС-Габрово счел, че след като и двете нарушения по ЗДвП били извършени при едно и също управление на МПС – 31.07.2017 г., по едно и също време и място, при условията на идеална съвкупност, то той не е управлявал в срока на лишаване от право да управлява МПС /наложено му с НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г. /, тъй като срокът е бил изтекъл една година преди извършване на деянието. За да е съставомерно от обективна страна деянието по чл. 343в, ал. 1 от НК е необходимо деецът да управлява МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от това право, след като е бил наказан по административен ред за същото деяние. В случая, елементите от състава на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК са изпълнени в цялост, деянието е осъществено със сигурност от обективна. Деецът, правоспособен водач, на 26.01.2020 г. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на наложеното му с НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца /което изтърпява до 12.08.2020 г. /. Това се е случило, след като е бил наказан за същото деяние по административен ред с НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г., /санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за установено с АУАН № 889144/31.07.2017 г. нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП - за управление на МПС, след като е бил лишен от това право по административен ред /отнето СУМПС с влязло в сила на 04.04.2017 г. НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г. /. Предвид гореизложеното, касационният състав счита, че при постановяване на оправдателната присъда е нарушен материалния закон, което налага отмяната й и връщането на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да съобрази изложената хронология и задължително да приложи материалния закон, както е указано по-горе. Едва след това може да пристъпи към обсъждане не само на извършеното деяние от обективна страна, но и от субективна, доколкото по делото има една забележителна активност на подсъдимия в рамките на множество административно-наказателни производства. Разбира се, необходимо е да се извърши цялостната оценъчна дейност на поведението на подсъдимия К., в рамките на процесуалните възможности. Водим от изложеното, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3-та, вр. ал. 1, т. 2-ра от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение