Решение № 8477 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2018 г.

Решение № 8477 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/ против решение № 5460/25.09.2018 г., постановено по по адм. д. № 2003/2018 г. по описа на Административен съд София- град/АССГ/. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност. Иска присъждане на разноски. Ответната страна "Топлофикация София" ЕАД, представлявана от юрк. Желева оспорва касационната жалба. Желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Б. А. също оспорва касационната жалба. Развива подробни съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорените пред него от Б. А. и "Топлофикация София"-ЕАД-София жалби са основателни и отменил Решение № Ж-317/19.01.2018 г., връщайки преписката на КЗЛД, за ново произнасяне по жалба с вх. № Ж- 317/21.07.2017 г., подадена от Б. А., съобразно задължителните указания по тълкуването и приложението на закона. АССГ е изложил мотиви, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но същото е постановено при липса на фактически установявания и мотиви, при допуснати съществени нарушения на административните правила /неизяснена фактическа обстановка, несъбрани доказателства, необсъдени възражения, липса на произнасяне по всички въпроси/. Решението е правилно. Обоснован е изводът, че предвид направеният анализ на доказателствения материал в решението на КЗЛД са обективирани две различни произнасяния на административния орган по две различни жалби на А.: първата, с която е оспорена липсата на произнасяне на "Топлофикация София", по отправено към нея заявление по чл. 29 ЗЗЛД и втората жалба - за неправомерно обработване и съхраняване на лични му данни от същото дружество. Правилно първоинстанционния съд приема, че в оспореният пред него административен акт липсва ясно и точно разграничение на фактическите и правни основания, относими към двете произнасяния на КЗЛД. Решението на касатора относно това дали е налице неправомерно обработване на лични данни е формално, повърхностно, при липса на установявания, събрани доказателства и наведени правни изводи. Решаващият извод на АССГ е правилен – административният акт е в разрез с изискванията на чл. 35 АПК, според който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Като не е спазил горецитираните разпоредби и е издала индивидуален административен акт, без да е установила наличието на материалноправните предпоставки по издаването му, КЗЛД е издала незаконосъобразен административен акт, правилно отменен от АССГ. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На процесуалния представител на ответника А., с оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди сумата 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение