Решение № 925 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2016 г.

Решение № 925 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2016 г., V о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба от П. Д. Ч. чрез процесуален представител адвокат Н. Н. Н. от АК В. против решение № 529/12.03.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 2900/2015 г. С него се отхвърля оспорването по жалба на П. Д. Ч. срещу заповед № 9288з-237/24.08.2015 г. на директор на дирекция "Специална куриерска служба" при министерство на вътрешните работи. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Държавна комисия по сигурността на информацията, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. С нея му се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и се прекратява служебното му правоотношение на държавен служител в дирекция "Специална куриерска служба" - МВР. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото описаната фактическа обстановка в заповедта, че на 11.07.2015 г. в гр. В. жалбоподателят е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, участвал е в пътнотранспортно произшествие, демонстративно е отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство, не е изпълнил предписанията за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и поведението му е станало достояние на много хора - служители на МВР, присъстващите на мястото на ПТП граждани и другия участник в ПТП. Прието е, че са нарушени нормите на етичните правила по чл. 19, 20 и 28, б. "в" от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в министерството на вътрешните работи и при спазване на процедурата по издаване на заповедта и правилна квалификация на деянието жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба се оспорват изводите на съда за спазване на административно производствените правила по издаване на заповедта. Тези доводи са неоснователни. Процедурата по издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание е уредена в глава осма на ЗМВР чл. 194 - чл. 215а. Дисциплинарното наказание уволнение по чл. 197, ал. 1, т. 6 се налага за тежки нарушения на служебната дисциплина, а такова нарушение е деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата- чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Установеното от фактическа страна поведение на касатора на 11.07.2015 г. - употреба на алкохол вследствие на което е буйствал в питейното заведение, управление на лек автомобил и участие в ПТП, противодействие на органите на КАТ при установяване на нарушението и неизпъление на разпоредбите им което е станало публично достояние на присъстващите наоколо граждани и служители на МВР е в хипотезите на нормите на т. 19, 20 и 28, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 на министъра на вътрешните работи. Съгласно тези точки държавният служител пази доброто име на институцията която представлява, насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението и независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо средство. Поведението на касатора е установено в административното производство с предвидените в закона доказателства които еднозначно установяват дисциплинарното нарушение, тези доказателства са били предявени на жалбоподателя с оглед възраженията му и защитата му в образуваното дисциплинарно производство. Процедурата предвидена в чл. 194 и сл. ЗМВР е спазена при издаване на заповедта поради което съдът правилно не е констатирал нарушения на административно производствените правила. Възраженията на жалбоподателя с които се отричат фактическите констатации представляват защитна версия която се оборва напълно от събраните доказателства - показания на свидетели и длъжностни лица, служители на МВР и еднозначно установяват в детайли и последователно във времето поведението на жалбоподателя. Няма нарушения в процедурата по издаване на заповедта тъй като етапите и действията по провеждането на дисциплинарното производство са в съответствие със законовите норми и липсват конкретни съображения в какво се изразяват тези нарушения за да бъдат проверени. Заповедта има законовото съдържание по чл. 210 ЗМВР тъй като съдържа фактическо описание на нарушението, нормите които се нарушават и правната квалификация на деянието и индивидуализация на дисциплинарното наказание, поради което възраженията са неоснователни като съдът правилно е приел, че обжалваната заповед не страда от пороци съставляващи основание за отмяната й. Тежестта на нарушението следва от разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР според която всички дейния несъвместими с с етичните правила и уронващи престижа на службата следва да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина. В случая вида и индивидуализацията на дисциплинарното наказание се предопределят от фактическите констатации дали има нарушение на нормите на Етичния кодекс, а такова нарушение безспорно се установява еднозначно в административното и съдебното производство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС