Решение № 6326 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2015 г.

Решение № 6326 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по четири касационни жалби, подадени съответно от Държавата чрез Областния управител на Област Варна, от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, от министъра на околната среда и водите и от "М. И." ЕООД, гр. София, против решение № 1803/21.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1762/2014 г. по описа на Административен съд-Варна. С доводи за неправилност се иска неговата отмяна. Областният управител на Област Варна и министъра на околната среда и водите оспорват жалбата на дружеството. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата на "М. И." ЕООД е основателна по съображенията, изложени в нея, а останалите три - по различни от изложените в тях съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М. И." ЕООД против Заповед № РД-18-03-2/12.02.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна в частта за поземлен имот 83404.502.10, образуван от ПИ № 009912 по КВС на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна. С оспорената заповед на основание чл. 49а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) началникът на СГКК - Варна е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за изброените в заповедта поземлени имоти в землището на с. Шкорпиловци, сред които и собствения на оспорващото дружество поземлен имот. Съдът е приел, че производството по издаване на оспорения пред него административен акт е открито, проведено и приключило от компетентния орган по реда на чл. 35а ЗКИР. Отменил е заповедта в оспорената част поради незаконосъобразност относно записванията за начин на трайно ползване, трайно предназначение, вид собственост и вписването на Държавата като собственик на имот № 9912 по КВС на с. Шкорпиловци и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че касаторът е собственик на ПИ с идентификатор 83404.502.10, образуван в поземлен имот 0009912 по КВС на с. Шкорпиловци. В кадастралния регистър на недвижимите имоти към одобрената кадастрална карта ПИ е с площ 5310 кв. м е записан с начин на трайно ползване "Природна забележителност", попадащ в територия с трайно предназначение "Защитена територия", с вид собственост "публична държавна" и право на собственост на "М. И." ЕООД и на Държавата. Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със заповед № РД-16-03-3/10.06.2013 г. на началника на СГКК гр. Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10.06.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Към датата на откриване на производството за създаване на одобрените с обжалваната заповед кадастрална карта и кадастрални регистри - 10.06.2013 г., нито изпълнителният директор на АГКК, нито началникът на СГКК гр. Варна са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР. Съгласно редакцията на нормата, действала към 10.06.2013 г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти е било възможно да бъде открито по искане на собственика или инвеститора за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага изводът, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При първата от тях - по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а при втората - по чл. 35а от ЗКИР, производството се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. Съюзът "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е ползван за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата по чл. 35а от ЗКИР в приложимата редакция., от което следва, че не са били налице условията за образуване на производство по чл. 35б ЗКИР и същото е следвало да протече по общия ред. По аргумент от чл. 49а, ал. 3, вр. ал. 1 ЗКИР, началникът на СГКК-Варна не е разполагал с компетентност да издаде оспорената заповед, поради което тя е нищожна. Като е приел, че заповедта е незаконосъобразна, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожността на заповедта в оспорената й част. При този изход на делото разноските са в тежест на СГКК и следва да се присъдят в полза на дружеството касатор по направеното своевременно искане и до доказания размер на платени адв. възнаграждение и държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение