Решение № 13367 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2013 г.

Решение № 13367 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Румен Еленски - пълномощник на "Некском - България" ЕАД, гр. София срещу решение № 8626 от 17.06.2013 г., постановено по адм. д. № 15489 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд - I А отделение. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 53 от 22.10.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, то да се отмени, като вместо него съдът постанови друго решение, с което да отмени АУПДВ, решение на КРС, с което е издадена индивидуалната лицензия на дружеството, като те бъдат обявени за нищожни. Адвокат-пълномощникът на дружеството прави искане за присъждане на разноските, направени пред първата инстанция. Ответната по касация страна - КРС, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Моли, съда да не я уважава, като остави в сила първоинстанционното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил фактите по спора чрез събирането на всички относими към него доказателства. Според прокурора правните изводи на съда относно конститутивното действие на решението на КРС за издаване на лицензията са правилни и законосъобразни. Породените последици от решението за дружеството - права и задължения, сочат на възможност за използване на ограничения радиочестотен спектър, както и на задължението за заплащане на лицензионна такса и годишна такса. Прокурорът намира, че твърденията в касационната жалба относно реда, по който е издадена лицензията, не съответстват на фактите по делото. Без значение за него е и обстоятелството дали е ползван или не предоставеният ресурс. На последно място прокурорът счита, че АУПДВ е законосъобразен, както и постановеното съдебно решение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че тричленният състав на Върховния административен съд, I А отделение, а понастоящем VIII отделение, е бил сезиран с жалба, подадена от "Некском - България" ЕАД срещу АУПДВ № 53 от 22.10.2009 г. на КРС. С него въз основа на описаните фактически основания, съдържащи се в мотивите на акта и посочените правни основания са били установени следните непогасени и ликвидни изискуеми задължения на дружеството към КРС: такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 30.01.2007 г. до 9.06.2009 г. и първоначална лицензионна такса, възлизащи общо на 403 506,86 лв. От приложените писмени доказателства първоинстанционният съд е установил на първо място фактите по спора, а именно че с решение № 176 от 30.01.2007 г. на КРС на "Некском - България" ЕАД е била издадена индивидуална лицензия № 115А-03369 от 30.01.2007 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида "точка към много точки" в честотен обхват 26 GHz с национално покритие за срок от 15 години. Решението не е било обжалвано. С решение № 606 от 29.05.2008 г. на КРС на основание § 9, ал. 3 ПЗР от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на дружеството служебно е било издадено разрешение № 00356 от 29.05.2008 г., което е заместило предходно издадена лиценцзия. Това решение е било отменено с решение № 596 от 9.06.2009 г. на КРС, с което е отнето разрешение № 00356 на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 ЗЕС, за което не е имало данни дали е обжалвано, като е било разпоредено дължимите от "Неском - България" ЕАД суми към КРС да бъдат събрани по реда на събиране на държавните вземания. Въз основа на това е бил издаден и обжалваният АУПДВ № 53. На второ място тричленният състав е съобразил от правна страна, че според чл. 21, ал. 2 ЗЕС, КРС е независим държавен орган, който е оправомощен да издава АУПДВ. Въз основа на това е направил извод, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма. При проверката на изискването за спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, съдът е съобразил първоначално издадената лицензия № 115А-03369 от 30.01.2007 г. и приложението към нея. Съобразил е и служебно издаденото разрешение № 00356 от 29.05.2008 г., съответно приложенията към него с относимите материалноправни норми на чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, т. 3 ЗД (отм.), както и чл. 143 ЗЕС. Приел е, че дружеството има задължение да заплати както първоначално определена лицензионна такса, а така също и да заплаща годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. Тези задължения според чл. 224, ал. 1 ЗД (отм.) и чл. 147 ЗЕС са нормативно установени. Съдът е извършил проверка и относно законосъобразността на АУПДВ през призмата на чл. 175, ал. 1 ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като е направил извод, че при издаването на АУПДВ са спазени и административнопроизводствените правила, и материалният закон, поради което е приел, че обжалваният акт е законосъобразен. В мотивите си съдът е разгледал наведените доводи в жалбата относно нищожността на решенията на КРС, въз основа на които са били издадени и лицензиите. В тази връзка се е позовал на влезлите в сила съдебни решения, с които жалбите на "Некском - България" ЕАД срещу обжалваните решения на КРС са били отхвърлени. Изложил е и самостоятелни съображения относно наведените доводи в жалбата, които е възприел за неоснователни. Като краен извод е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба са развити същите оплаквания както и в първоначалната, но вече като касационни основания за отмяна на решението. Отново се поддържа, че решение № 176 от 30.01.2007 г. на КРС било нищожно, поради това, че "Некском - България" ЕАД не било внесло лицензионната такса, защото се е отказало от лицензията. Поддържа се и че решението на КРС е постановено при завършил търг за отдаване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. Твърдението е невярно и по този довод има две влезли в сила съдебни решения, които според чл. 177, ал. 1, изречение първо АПК имат сила за страните по делото. Страна и по двете цитирани дела в решението, предмет на касация, е било "Некском - България" ЕАД, поради което въпросът относно нищожността на двете решения на КРС не може да бъде предмет на нова проверка. В тази връзка следва само да се отбележи, че откритият търг за предоставяне на ограничен радиочестотен ресурс не се е развил на състезателен принцип, а лицензията е предоставена при условията на чл. 52, ал. 1, съответно чл. 53, ал. 1, т. 1 към който препраща чл. 63, ал. 4 ЗД (отм.). Наведените доводи в касационната жалба в тази връзка са неоснователни и се опровергават от доказателствата по делото. Дори и да е вярно твърдението, че дружеството като не е внесло първоначалната лицензионна такса то решението за даване на разрешение - лицензия на КРС да е било унищожаемо, с изтичането на срока за обжалването му този порок се е санирал. Не може да се възприеме тезата на адвокат-пълномощника на касатора за нищожност на решенията на КРС за издаване на лицензията, които водят до нищожност и на АУПДВ, който бил издаден на нищожно основание, след като има влезли в сила съдебни решения по това твърдение. По изложените съображения решението на първоинстанциооният съд е правилно и законосъобразно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за присъждане на направените по делото разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия