Решение № 5179 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2015 г.

Решение № 5179 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 8249 от 30.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7785 по описа за 2014 г. на Административен съд С.-град (АССГ), 43 състав. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 4001 от 9.06.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А., роден на 24.03.1977 г., гражданин на Афганистан и преписката е изпратена на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по молба за закрила с вх. № 273 от 29.01.2014 г. на РПЦ - С., подадена от А. А.. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички установени по делото факти от значение за конкретния случай, решението е немотивирано и направените в него изводи са неправилни. Оспорва се възприетото от съда, че е налице зависимост между производството на ответника по касация и производството на други членове на неговото семейство, регистрирани по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Развиват се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 4001 от 9.06.2014 г., издадено от заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т 2 и т. 4 ЗУБ на А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, по която спор няма, съставът на АССГ е приел, че оспореното пред него решение на заместник-председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Направил е извод, че са налице основания за отмяна на спорния акт поради допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е съобразил, че отделни молби за закрила са подадени от А. А. и неговата съпруга А. М., по които са образувани и проведени отделни административни производства. Съпрузите били придружени от двете им малолетни деца. В тази връзка е взел становище, че между тези молби и производства е налице връзка и зависимост, предпоставяща необходимостта от разглеждане на молбите в едно общо производство. В него, според съда, следва да се оценят всички факти и обстоятелства, касаещи семейството като цяло. Като се е позовал на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 14 от Конституцията на Р. Б. и чл. 20 ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, че заместник-председателят на ДАБ има задължение да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаване на това право. Предвид това е посочил, че процедурни гаранции за зачитане на това право са съединяването на административните производства по ЗУБ, образувани по молби на различните членове на едно семейство за общото им разглеждане в едно производство на основание чл. 32 АПК или спиране на производствата образувани по молбите на останалите членове на семейството, които черпят фактическо основание за исканата закрила от историята на един чл. на това семейство. За спорната хипотеза е приел, че молбата на А. А. е следвало да бъде разгледана във връзка с тази на съпругата му А. М. и двете им малолетни деца. По тези съображения съдът е отменил административното решение и е върнал преписката на председателя на ДАБ с конкретни указания, които да спази при новото разглеждане на молбата на А. А. - да съобрази обстоятелствата, свързани с подадената молба за закрила от съпругата му и двете им малолетни деца, развитието на производството и да прецени ситуацията, свързана с личното положение на заявителя и неговото семейство, като обсъди и наличието на предпоставки за приложението на чл. 9, ал 8 ЗУБ. Решението е правилно. Съгласно чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. държавите членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно § 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24 - 35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. Правилно е посочено в обжалваното решение, че разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и 34 ЗУБ гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. По чл. 22 ЗУБ членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут (международна закрила съгласно редакцията на разпоредбата, изм., ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), които са на територията на Р. Б., имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ, ограничаващи възможността за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Наред с това чл. 34 ЗУБ урежда правото на чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут (международна закрила съгласно редакцията на разпоредбата, изм., ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) да поиска да се събере със семейството си на територията на Р. Б., като председателят на ДАБ дава разрешение за събиране на семейството. Следователно административният орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на това право. Доколкото според данните по делото А. А., гражданин на Афганистан, има качеството на чл. на семейството на А. М. (негова съпруга) по смисъла на това понятие съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, то същият би имал възможност да ползва правата на това лице при евентуално уважаване на искането й за закрила и обратно. Целта на посочената разпоредба е да бъде запазена целостта на семейството на чужденеца, търсещ закрила или вече получил такава, като по този начин се препятства разделянето на членовете на едно семейство и накърняването на правото им на семеен живот, гарантирано от чл. 8, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Настоящата инстанция споделя съображенията в тази насока на първоинстанционния съд, подробно изложени в обжалваното решение, като счита, че в случая административният орган следва да приложи чл. 32 АПК като разгледа молбата за закрила на А. А. и тази на неговата съпруга и двете им малолетни деца в едно общо производство. При това настоящият състав съобрази и установеното при извършената служебна справка, а именно, че с Решение № 2055 от 23.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1712 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. е оставено в сила Решение № 7391 от 2.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7694/2014 г. по описа на АССГ, с което е отменено Решение № 4007 от 9.06.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на А. М. и малолетните й деца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като преписката е върната на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените от съда указания. В това производство е констатирано от съда, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденката и децата й, с оглед обстоятелството, че съпругът и също е подал молба за получаване на закрила, не са обсъдени всички относими факти, изложени в бежанската история на чужденката, за да се установи действително ли са налице проблеми на семейството по смисъла на ЗУБ или причините изключват приложението на този закон. Прието е, че правилно първоинстанционният съд е отчел задължението на административния орган да прецени наличието или не на причини за ограничаване правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството. Посочено е също така, че при провеждане на процедурата пред ДАБ не са били спазени чл. 2, 3, 6 и 12 от Конвенцията за правата на детето с оглед съобразяване на акта с висшия интерес на децата. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,