Решение № 4786 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) [район] срещу Решение 6449 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело 8448/2023 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, като отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника, за водене на делото пред първата инстанция. Ответната страна Д. Нгуен, чрез адвокат С. Лозанова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Заповед ЗД/Д-С-ВР-043 от 01.08.2023 г. на директора на ДСП [район], гр. София за настаняване на детето В. Нгуен в професионално семейството до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. От фактическа страна по делото е установено следното: Малолетното дете В. Нгуен е родено на [дата на раждане] Негови родители са К. Кроснарова и Д. Нгуен, които нямат сключен граждански брак. Живели са във фактическо съжителство за времето от 2017 г. до 20.07.2020 г., като за периода от 20.07.2020 г. до 27.09.2022 г. детето е било настанено в приемно семейство, във връзка с упражнен върху него от майката физически тормоз на 19.07.2020 г. Въпреки че с Решение 260100 от 22.03.2022 г., постановено по гр. дело 1753/2021 г. по описа на Районен съд Перник, родителските права са предоставени за упражняване на майката, след връщането на детето за отглеждане в биологичното му семейство, основни грижи за него полага бащата. Майката не поддържа контакт с детето. Бащата живее в [населено място], община [община], заедно със семейството на своята майка, на която разчита в отглеждането на В.. Двамата работят, за да издържат домакинството. Установено е, че на 14.07.2023 г. детето В. Нгуен, заедно със своя братовчед Д., на [възраст], са били оставени без надзор от възрастен, в къщата на бабата в [населено място]. Д. решил да се поразходи, счупил прозореца с чук и заедно с В. излезли от къщата, отишли в центъра на [населено място], качили се на автобус [номер], след което на трамвай и стигнали в градинка на [улица]в гр.София, в близост до работата на баба им Д. Нгуен, което място било познато на Д., тъй като учел в близко училище. Д. оставил В. в градинката и отишъл да търси баба си, която отсъствала в момента. Междувременно В. изчезнала от градинката и се наложило местонахождението й да бъде установено от полицейски служителите на 3 РУ на СДВР, от които е отведена в районното и е предадена на баща си около 22.00 часа. В изготвения на 21.07.2023 г. Доклад за оценка на случай и предприемане мярка за закрила спрямо дете е посочено, че по данни от детето Д., през лятото той и В. били заключвани системно в дома по цял ден, докато възрастните са на работа. Посочено е, че спрямо детето Д. е упражнявано насилие от страна на роднините и при среща със социален работник той е с белези от насилие по лицето. Свидетел на това насилие е и В.. Въз основа на горното, като е приел, че детето е оставяно системно без надзор от възрастен за дълъг период през деня, което поставя в риск живота и здравето му, както и че съществува риск от насилие над децата, и с оглед подадената от бащата декларация, че желае детето временно да бъде изведено от биологичното му семейство, със Заповед ЗД/Д-С- ВР-042 от 24.07.2023 г. на директора на ДСП [район], детето В. Нгуен е настанено временно в социална услуга за резидентна грижа в [наименование]. Със заповедта, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, директорът на ДСП [район] е прекратил настаняването на детето В. Нгуен в социална услуга за резидентна грижа в [наименование] и същото е настанено временно в професионалното приемно семейство на С. Джантов и Д. Джантова в гр.Троян, със срок до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него административен акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Оспорената пред съда Заповед ЗД/Д-С-ВР-043 от 01.08.2023 г. на директора на ДСП [район] е издадена на основание чл. 30, ал. 2, във връзка с чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗДет.). Настаняване на детето извън семейството, съгласно посоченото в заповедта правно основание, е относимо за случаите, когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настоящата инстанция не намира за основателни възраженията на касатора, поддържани и пред първоинстанционния съд, за наличие на предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., налагащи настаняването на детето извън семейството. От събраните по делото доказателства няма такива, които да сочат, че детето В., нито във връзка с конкретния случай, нито някога преди това, е било жертва на насилие в семейството. Напротив, всички социални доклади са констатирали, че детето е здраво, наблюдавано системно от педиатър, с всички поставени ваксини, обгрижвано от бащата и бабата, като на нито един етап от всички проведени производства не е било поставяна под съмнение емоционалната привързаност и близост на детето с неговия баща. Не може да се приеме становището на касатора, че е налице пренебрегване на детето от страна на бащата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ППЗЗДет., а оттам и насилие спрямо детето поради това, че детето е оставяно само вкъщи, без присъствие на възрастен, и в нарушение на чл. 8, ал. 8 от ЗЗДет. Неспазването на цитираната законова норма не води автоматично до извод, че бащата неглижира детето си до степен на пренебрегване по смисъла на ППЗЗДет. Както са установили социалните работници, а и от показанията на разпитания свидетел е видно, че бащата се стреми да задоволява всички потребности на детето, като оставянето му понякога заключено в дома му без надзор на възрастен е свързано с необходимостта на бащата и бабата да ходят на работа, за да осигурят средства за издръжката на домакинството, в период, в който детската градина, в която В. е записана, не работи. При постановяване на своя акт административният орган не е отчел в пълнота интересите на детето, които са прокламирани на първо място в принципите, посочени в чл. 3 от ЗЗДет. Отделянето на детето от семейната среда е крайна мярка, която следва да се прилага само за осигуряване най-добрия интерес на детето, при преценка за отсъствие на друга възможност. Както е посочил административния съд в мотивите си, няма данни спрямо детето или бащата да са прилагани някоя от мерките по чл. 23 от ЗЗДет. за закрила в семейството и едва след тяхното изчерпване да се пристъпи към издаването на заповед от вида на оспорената. Със своята заповед директорът на ДСП [район] напълно откъсва детето от неговия баща, както и от неговата баба по бащина линия, към които то е изключително привързано, както самият орган безпротиворечиво е установил. Настаняването в професионално приемно семейство, с оглед ранната възраст на В. Нгуен, може да доведе единствено до разрушаване на естествената връзка между родителя и детето. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Агенцията за социално подпомагане следва да заплати на Д. Нгуен сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 02.01.2024 г. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника от първоинстанционния съд, настоящата инстанция не дължи произнасяне, тъй като по делото няма данни да е проведено производство по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК срещу решението в тази му част. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,