Решение № 7269 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2014 г.

Решение № 7269 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Монтана Мес" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Трифоново, обл. Монтана, ул. "Първа" № 21, подадена чрез процесуалния му представител адв. Петров, против решение № 239/14.07.2014 г. на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 1120/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 121300971/9.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 549/25.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, ССЕ установява, че стоките по процесните фактури са получени и заприходени, а след това реализирани чрез продажби на едро и дребно. Стойността на стоките и дължимия ДДС са заплатени в брой и по банков път, за което са представени фискални бонове и платежни нареждания. Това обстоятелство също е установено от вещото лице. Представени са търговски документи, придружаващи фактурите. Доказателства за произхода на стоките при доставчиците е без значение за упражняване правото на приспадане, както и неоткриването на доставчиците на адресите за кореспонденция. По отношение на доставчика "Генински 74" ЕООД - София вещото лице след проверка на счетоводството е установило редовно отразяване на стопанските операции по спорните фактури, изписване на стоките при издаването на фактурите към жалбоподателя и наличието на търговски документи. Като съществени процесуално нарушение се сочи непоставянето на допълнителна задача на вещото лице по ССЕ да провери иззетите счетоводни документи на някои от доставчиците и в тази връзка се прави позоваване на решение на ВАС № 1014 от 27.01.2014 г. по адм. д. № 7875/2013 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, а в частта на решението, в която се установят допуснати от съда съществени процесуални нарушения, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Цацинова по съображения, изложени в писмено становище, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 121300971/9.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 549/25.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество са определени задължения за ДДС в общ размер 106 336.51 лв. и лихви в общ размер - 24 226.35 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчните периоди от м. февруари до м. август 2011 г. по фактури, издадени от "Планета 96" ЕООД, "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД, "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, "Сомит" ЕООД, "Евроазия Софикси" ЕООД, "Евроазия София" ЕООД, "Бетафенс мийт" ЕООД, "Панорама мийт" ЕООД, "Генински 74" ЕООД, "Спаркъс" ЕООД, "Ридълс" ЕООД, "Грин трейд" ЕООД, "Агро консулт Гринков" ЕООД и "Ивеос" ЕООД, с предмет на доставките различни видове месо и субпродукти. Определени са и задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 53 168. 25 лв. и лихви - 7 557.69 лв. след преобразуване на финансовия резултат /ФР/ с непризнатите разходи по фактурите, издадени от изброените доставчици, на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Органът по приходите е изложил мотиви за това, че не са представени от ревизираното лице и от неговите доставчици доказателства, установяващи реално осъществени доставки. Следователно фактурите не отразяват реални стопански операции. Първоинстанционният съд е възприел изцяло като правилни констатациите и изводите на ревизиращия екип. Направил е извод, че не е доказано фактическото предаване на стоките от доставчиците на жалбоподателя, в т. ч. чрез търговските документи към фактурите. Посочените в тези търговски документи места, където са натоварени стоките и откъдето са изпратени, са отдалечени от мястото, където жалбоподателят осъществява търговската си дейност, което предполага транспортиране на стоките. По делото не са налице каквито и да било данни и доказателства за това от кого и за чия сметка са транспортирани стоките. Изложеното съдът е приел, че се отнася и до доставчика "Генински 74" ЕООД, по отношение на който от вещото лице счетоводител е извършена проверка на счетоводните му документи, но неговото заключение не променя извода за недоказаност на осъществяването на доставките, тъй като липсват доказателства за предаване на месото, за материална база и персонал. Правилно според съда е увеличен ФР със стойността на процесните 67 фактури. Според изложените от него мотиви налице е хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 ЗКПО и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Според настоящата касационна инстанция основателен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния, изразяващо се в непоставянето на допълнителна задача на вещото лице по назначената ССЕ да извърши проверка на счетоводните документи на "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД, "Балкан 70 Интернационал" ЕООД в СО СГП, по отношение на които са налице данни по делото за това, че са иззети и приложени по ДП № 13-П/2011 г. Представените търговски документи установяват предаване на стоките от първия доставчик, доколкото съдържат три имена и подпис на лицата, които са ги предали. В тях са посочени и регистрационните номера на автомобилите, с които е извършен превозът. След като съдът е приел, че доказването на транспорта е от съществено значение за спора и има отношение към предаването и приемането на стоките, поради местонахождението на складовите бази на доставчиците и мястото, където жалбоподателят осъществява своята търговска дейност, то е следвало да постави задача на вещото лице по назначената ССЕ да извърши проверка и даде заключение не само за осчетоводяването на стопанските операции по процесните фактури от посочените двама доставчици, но и за това какви други придружаващи фактурите документи са налице, какви са счетоводните данни за наличните транспортни средства, по отношение на вписаните в търговските документи транспортни средства установява ли се наличие на лизингови или наемни договори, респ. фактури за извършени плащания по тях, налице ли са данни за изплащани възнаграждения на лицата, вписани в търговските документи като извършили предаването на стоките. Съществено процесуално нарушение е допуснато и във връзка със задачата на вещото лице по отношение на доставчика "Генински 74" ЕООД. От жалбоподателя са представени търговски документи към фактурите, в които също са вписани регистрационните номера на превозните средства. Вещото лице, проверило счетоводството на този доставчик, е констатирало, че такива търговски документи са налице и при доставчика. След като счита, че е важно да бъде установено по делото дали тези търговски документи са идентични с представените от жалбоподателя, то е следвало да постави задача на вещото лице да го установи или да укаже на жалбоподателя, че следва да ги представи. Доказателствата в процеса не може да бъдат събирани и представяни от вещото лице. По отношение на този доставчик също е следвало да се поставят допълнителни задачи на вещото лице във връзка с наличните данни в счетоводството относно вписаните в търговските документи превозни средства. Неправилно според настоящия съдебен състав съдът е преценил търговските документи, приложени към двете фактури, издадени от "Бетафенс мийт" ЕООД, както и търговския документ към една от фактурите, издадени от "Агроконсулт Гринков" ЕООД, а именно - № 75/30.06.2011 г. като недоказващи предаването на стоките. Търговските документи, приложени към фактурите, издадени от "Планета 96" ЕООД, "Сомит" ЕООД, "Евроазия София" ЕООД, "Спаркъс" ЕООД, "Ридълс" ЕООД, "Грин трейд" ЕООД, "Панорама мийт" ЕООД и "Ивеос" ЕООД, както и търговският документ към фактура № 117/21.07.2011 г., издадена от "Агро консулт Гринков" ЕООД, не установяват предаване на стоките, в какъвто смисъл е и приетото от първоинстанционния съд. Към фактурите от доставчиците "Евроазия Софикси" ЕООД и "Балкан 70 Интернационал" ЕООД няма приложени търговски документи. Неоснователен е доводът на касатора, че ССЕ установява завеждането на стоките по стоковата сметка на жалбоподателя и по този начин доказва получаването на стоките по спорните фактури. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ счетоводна сметка 3041 "Стоки на склад" е дебитирана с данъчната основа по фактурите, т. е. фактурите са намерили само стойностно отражение по тази сметка. Вещото лице обаче не дава заключение за това стоките да са завеждани аналитично според техния вид и количество, за да се приеме, че от счетоводните записвания може да се установи заприходяване именно на стоките по всяка една конкретна фактура и съответно реализацията чрез продажби на дребно и едро на същите стоки. С оглед на така изложените съображения, решението на Великотърновския административен съд следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Монтана Мес" ЕООД против РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД, "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, "Генински 74" ЕООД, "Бетафенс мийт" ЕООД, както и по фактура № 75/30.06.2011 г., издадена от "Агроконсулт Гринков" ЕООД, и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА относно отказано право на приспадане по фактурите, издадени от "Бетафенс мийт" ЕООД, както и по фактура № 75/30.06.2011 г., издадена от "Агроконсулт Гринков" ЕООД, а в останалата част делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Относно отказаното право на приспадане по фактурите, издадени от останалите доставчици и едната от фактурите, издадена от "Агроконсулт Гринков" ЕООД, правилно съдът е потвърдил РА и решението му като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Доколкото определянето на задълженията за корпоративен данък и лихви е в зависимост от решението в частта по ЗДДС, то оспореното в настоящото производство съдебно решение следва да се отмени и в частта му, в която е потвърден РА относно определените задължения по ЗКПО като при новото разглеждане следва да се постави задача на вещото лице по ССЕ да определи размера на дължимия корпоративен данък и лихви в зависимост от изхода на спора относно правото на приспадане по фактурите, издадени от "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД, "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, "Генински 74" ЕООД, при съобразяване с изхода на спора относно правото на приспадане по останалите фактури. Разноски: На страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата с решението по съществото на спора. По компенсация на ответника по делото се дължат разноски в размер на 905.60 лв. По исканията за разноски в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане, допълнително следва да се произнесе първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение