Решение № 5995 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2012 г.

Решение № 5995 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Ахмед Мохамед Абдулла Табет, гражданин на Сомалия против решение № 1989 от 10.04.2012 г., постановено по адм. д. № 1918/12 по описа на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

С обжалваното решение Административен съд - София град се е произнесъл по жалбата на Ахмед Мохамед Абдулла Табет, гражданин на Сомалия срещу Решение № 94/08.02.2012 г. на председател на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, постановени е при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. От събраните по делото доказателства съдът е приел от фактическа страначужденецът е напуснал Сомалия за да дойде в България, но е счел, че са налице сериозни противоречия в твърденията му. Посочил е, че изложената бежанска история е в посока заплаха за живота му е недостоверна и не е подкрепена с никакви аргументи в тази насока, продиктувана е само е единствено от желанието му да остане да живее в България. Не е налице преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват. По отношение на оспорващия не са налице и основания за прилагане на хуманитарен статут. Последният според определението, визирано в чл. 9 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ възпроизвежда разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Развил е, съображения, че от събраните доказателства и най вече от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че същият е напуснал страната си Сомалия поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Не е налице и заплаха спрямо оспорващия, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Следва да бъде посочено, че с Решение от 17.02.2009 г., Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д от Директива 2004/83/ЕО/ като- съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото и протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, се преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От информацията в Справка на Дирекция"Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд, е видно, че състоянието на сигурността в С. е тежко, но в гр. Марка, където живее оспорващият въоръжени конфликти няма. Обстоятелството, че в Сомалия е налице неспазване на човешките права и наличието на въоръжени сблъсъци на територията на страната, не води до предоставяне на хуманитарен статут, защото от една страна- историята на оспорващия е недостоверна, а на второ място- не се твърди, нито пък се сочат доказателства за неспазване на основните права на оспорващия в държавата му на произход, нито пък се споменава за гладуване.

Така постановеното решение в частта, с която жалбата против решението на предсетаделят на ДАБ, съдържащо отказ да се предостави статут на бежанец е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, защото кореспондират с установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Видно от изложеното от оспорващата при проведеното интервю и в открито съдебно заседание, чужденецът не е била преследван в Сомалия поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Причините, поради които той е напуснал Сомалия се основават най-вече на това, че в страната няма политическа стабилност и че цари хаос и беззаконие. По тези съображения искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено.

В частта, с която е отхвърлена жалбата против отказа да се предостави хуманитарен статут съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не е обсъдил в цялост представената по делото справка относно хуманитарната обстановка в страната по произход с оглед приложимостта на чл. 9 от ЗУБ, поради което е достигнал до необоснован извод за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут за кандидата. Видно от съдържанието на справката, същата започва с това, че страната, която е една от най-бедните в света, е дестабилизирана от вътрешни противоречия, гражданска война и е на практика без действащо централо правителство. Настоящата инстанция не намира за необходимо да привежда цитати от справката, тъй като същата е част от доказателствения материал по делото и е следвало да бъде обсъдена както от административния орган, така и от съда. Видно от същата за гражданите на Сомалия в момента не съществуват гаранции, че техният живот и здраве няма да бъдат застрашени, дори ако не са въвлечени пряко в конфликта. Данните за обстановката в Сомалия кореспондират изцяло с постановеното от Съда на Европейския Съюз (голям състав) решение от17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Анализирайки сходна на разглежданата по настоящето дело обстановка, касаеща търсещи закрила граждани на Ирак., Съдът е постановил, че посочените по-горе норми от вторичното право на ЕС трябва да бъдат тълкувани по следния начин:

1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От доказателствата по делото се налага извод, че евентуалното връщане на кандидата в Сомалия би представлявало нечовешко и унизително третиране, независимо от причините за напускането на страната и той не може да разчита на закрила от държавната власт. По изложените съображения съдът намира, че

на Ахмед Мохамед Абдулла Табет, гражданин на Сомалия., следва да бъде признат хуманитарен статут на бежанец, поради наличието на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за това. Решението на Административен съд София град следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което решение № 94/08.02.2012 г. на председател на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне на хуманитарен статут на кандидата да се отмени, преписката да се върне на административния орган за постановяване на решене за предоставяне на хуманитарен статут. Водим от изложеното, Върховният административен съд