Решение № 2202 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8359/2015 г.

Решение № 2202 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8359/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Р., чрез своя процесуален представител адв. Д., против Решение № 582 от 24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 936/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-010-6500/13956 от 12.08.2014 г. на И. Д. на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г., по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 4 753.86 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - в размер на 3 821.44 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Твърди се, че в процесното уведомително писмо не са посочени фактическите и правни основания за постановения отказ, като не са изложени конкретни мотиви. На следващо се посочва, че съдът неправилно е приел, че административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като не е отчел допуснатите нарушение на административнопроизводствените правила. Касаторът моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесното уведомително писмо. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на И. Д. Р. срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ в размер на: 4 753.86 лева по Схемата за единно плащане на площ и 3 821.44 лева по Мярката плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони, обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-010-6500/13956 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадено на основание чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП и чл. 12 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Правилно първоинстанционният съд е изтълкувал и чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая касаторът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2013 г. с УИН 01/070613/08746. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от И. Д. Р. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с УИН 01/070613/08746 е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Административният орган е провел и процедура по отстраняване на констатираните застъпвания с други бенефициенти съгласно чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), като за констатираните при кръстосана проверка двойно заявени площи, И. Д. Р. е уведомен с Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-010-6500/15091 от 14.09.2013 г. В следствие на това той е представил договор за наем на общински недвижим имот, сключен с Община Рила, като видно от назначената по делото експертиза правилно административният орган е приел, че площ в размер 0.47 ха от БЗС 62671-1440-3-1 не може да се разреши в полза на касационния жалбоподател. На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай И. Д. Р. е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС", за резултатите от което е уведомен с писмо № 94-1953/12.05.2014 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за 2013 и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. да е обжалван от И. Д. Р. в законоустановения 14-дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетата по делото съдебно техническа експертиза всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието специализиран слой, поради което са недопустими за подпомагане. В този смисъл по отношение на БЗС 62671-1440-3-1 площта излизаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" е 0.12 ха, като към тази недопустима за подпомагане площ следва да се добавят и 0.47 ха, които не са отстранени в полза на касационния жалбоподател при проведената процедура по отстраняване на застъпванията съгласно чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г., като по отношение на БЗС 62671-1440-3-1 общият размер на недопустимата площ е 0.59 ха. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение