Решение № 10506 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3993/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ при район Надежда - Столична община, подадена чрез упълномощен юрисконсулт И. Гетова, против решение 66 от 02.01.2025 г., постановено от Административен съд София - град, II отделение, 72 състав, по адм. д. 11902/2023 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че не са налице мотиви при издаване на оспорения административен акт, като се позовава на писмените доказателства в административната преписка, от които е видно, че М. К. С. системно не изпълнява задължението си за подаване на ежегодна декларация съгласно приложимата Наредба. Счита, че Административен съд София град /АССГ/ не е взел предвид наведените с писмения отговор аргументи, че като необжалвана, настанителната заповед 28 от 08.05.2009 г. на кмета на СО-район Надежда е влязла в сила и представлява стабилен административен акт. Касаторът заявява, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил задълбочено и изяснил наличието на противоречиви твърдения от страна на жалбоподателката в първоинстанционното производство досежно местоживеенето на дъщеря ѝ преди и след развода. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Прави предварително възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община -район Надежда. Ответникът М. К. С. оспорва касационната жалба лично в проведеното съдебно заседание и пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е изложил последователни и аргументирани мотиви, че оспореният протокол на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО при район Надежда - Столична община не съдържа конкретните съображения за издаването му, които следва да бъдат относими към приложимата материалноправна норма. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО при район Надежда - Столична община за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 66 от 02.01.2025 г., по жалбата на М. К. С., е отменено решение по протокол 55 от 11.10.2023 г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община при район Надежда на Столична община по заявление с вх. РНД23-ГР94-1822/21.09.2023 г.; преписката по заявление с вх. РНД23-ГР94-1822/21.09.2023 г. е върната на ответника за ново разглеждане и произнасяне, съгласно задължителните указания на съда в мотивната част на решението, като е определен двумесечен срок за произнасяне, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но не съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, което представлява порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Първоинстанционният съд е счел, че в атакуваното решение на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО не са изложени обективно и пълно фактическите и правни основания за издаването му, като липсата на мотиви е ограничило правото на защита на заявителя. Анализирал е изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и е приел, че липсата на мотиви е налице не само когато в административния акт не са описани никакви съображения, но и когато развитите такива са от толкова общ характер, недаващи възможност да бъдат установени действителните доводи на органа. При съобразяване правата на кандидатите за настаняване в общински жилища, дадените с § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на НРУУРОЖТСО дефиниции на семейство и домакинство, както и процедурата по картотекиране на постъпилите заявления, първостепенният съд е преценил, че в настоящия случай в оспорения протокол 55 от 11.10.2023 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО въобще не е обсъдено по същество отговаря ли Т. М. Д. на условията по чл. 5 от НРУУРОЖТСО, съответно не е направена преценка дали е правоимащо лице. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че дължимата от органа преценка не е извършена, както и не е изискано представяне на необходимите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата документи, съответно ответникът не е положил дължимата грижа и не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 7 и чл. 35 АПК. Според решаващия съдебен състав в съдебната фаза на процеса е процесуално недопустимо съдът да попълва липсващи фактически установявания в административния акт, независимо че част от аргументите на кмета на района, са свързани с това, че Т. Д. е загубила настанителни права. Преценено е обаче, че тези аргументи не могат да бъдат обсъждани, тъй като предмет на спора по делото по смисъла на чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК е законосъобразността на първоначалния административен акт, а не решението на горестоящия административен орган. Оттук е изведено заключение, че атакуваното решение е незаконосъобразен административен акт и поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК следва да бъде отменено, а правната последица от отмяната на акта е връщането на преписката за ново произнасяне по заявлението на М. К. С. с конкретни указания. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че производството пред него е образувано по заявление от М. К. С. с вх. РНД23-ГР94-1822/21.09.2023 г. от регистъра на район Надежда СО, в което е обективирано искане дъщеря ѝ Т. М. Д. да бъде настанена в общинско жилище, с административен адрес в гр. София, район Надежда, [жк], [адрес]. В заявлението е посочено, че Т. Д. се отписва от адреса на общинското жилище поради сключване на брак, но живее в него след развода, считано от 1994 г. до настоящия момент, а при смяна на настанителната заповед не е била настанена в общинското жилище. Съобразно представената по преписката настанителна заповед 28 от 08.05.2009 г. на кмета на район Надежда СО, издадена на основание чл. 19, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, в процесното общинско жилище са настанени М. К. С. /титуляр/ и внучката ѝ Х. Н. А.. В мотивите на заповедта е отразено, че видоизменя настанителна заповед 1292 от 15.09.1965 г. на КРНС, с титуляр С. Х. А. и са описани АС 112/26.01.1984 г. на КРНС, молба от М. С. с вх. РД-02-30/16.03.2009 г. до кмета на район Надежда и решение 4/30.03.2009 г. на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО. В изпълнение на предходната заповед за настаняване 1292 от 15.09.1965 г. и на основание чл. 22 НРУУРОЖТСО, между район Надежда СО и М. К. С. е бил сключен безсрочен договор за наем от 09.12.2005 г., с предмет предоставяне за ползване под наем на общинското жилище, изменен с анекс от 15.07.2008 г. Така подаденото заявление от М. К. С. е било разгледано на проведеното на 11.10.2023 г. заседание Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО, назначена със заповед РНД21-РД56-414/21.10.2021 г. на кмета на район Надежда СО. С оспореното в настоящото производство решение 55 по протокол 55 от 11.10.2023 г., компетентният административен орган е постановен отказ поради липса на правно основание лицето Т. М. Д. да бъде включено в настанителната заповед за процесното жилище - частна общинска собственост, находящо се на адрес: [жк], [адрес]. На следващо място, предвид неспазването на чл. 22, ал. 2 НРУУРОЖТСО и т. 5.10 от сключения договор за наем, Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО е определила 14-дневен срок на заявителката да представи пълен набор от документи за лицата М. К. С. и Х. Н. А.. По преписката е представено и уведомление с изх. РНД23-ГР94-1822/1 от 20.11.2023 г., с което на настоящия ответник е връчено копие от протокола за взетото решение, указано му е съдържанието на решението, изискуемите документи за двете посочени лица и възможността да обжалва акта на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО пред кмета на район Надежда Столична община. По подадена от М. К. С. жалба с вх. РНД23-ГР94-2233/30.11.2023 г., кметът на район Надежда СО се е произнесъл с решение с изх. РНД23-ГР94-2233/1/13.12.2023 г., с което е оставено в сила решение 55 по протокол 55 от 11.10.2023 г. на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО. В обжалваното съдебно решение, след анализ на процедурата по установяване на жилищни нужди и картотекиране съгласно НРУУРОЖТСО, обосновано е счетено, че в оспореното решение 55 по протокол 55 от 11.10.2023 г. не са изложени обективно и пълно фактическите и правни основания за издаването му, съответно липсата на мотиви е ограничило правото на защита на заявителя. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде постановения отказ. Поради това е правилна преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Административният акт действително не съдържа ясно изложение на фактическите основания за издаването му, с което съществено е затруднена защитата срещу него, а това води винаги до незаконосъобразност, както правилно е приел съставът на АССГ. В хода на производството по оспорване на акта пред горестоящия административен орган кметът на район Надежда СО е издал решение с изх. РНД23-ГР94-2233/1/13.12.2023 г., в което са изложени подробни съображения за това, че Т. М. Д. е загубила настанителни права по отношение на процесното общинско жилище, поради недвусмислената промяна на адресната си регистрация. Тези съображения, обаче, не могат да санират пропуска на Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО да изложи ясни мотиви за постановения отказ. Сходни доводи по отношение на постановения отказ са развити от процесуалния представител на касационния жалбоподател, като настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че нито в хода на производството пред първата съдебна инстанция, нито в рамките на настоящото производство упълномощеният юрисконсулт може да подмени, респективно допълни волеизявлението на административния орган. В случая компетентният административен орган, при съобразяване на разпоредбите на чл. 5 и чл. 10, ал. 2 от приложимата наредба е следвало да издаде изричен акт, с който да включи или да откаже да включи Т. М. Д. в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани, като изложи съответните мотиви за това. Обосновано първостепенният съд е преценил, че липсата на преценка дали Т. М. Д. е правоимащо лице, представлява неизпълнение на процесуалното задължение на органа, произтичащо от разпоредбата на чл. 7 АПК. Освен това оспореният акт е постановен при липса на пълно изясняване на всички относими и релевантни факти, което от своя страна съставлява нарушение и на разпоредбите на чл. 35 и 36 АПК. Във втората си част оспореният отказ, обективиран в решение 55 по протокол 55 от 11.10.2023 г., съдържа указания за представяне на пълен набор от документи за лицата М. К. С. и Х. Н. А.. Така дадените указания съдържат белезите на установени недостатъци в сезиращото искане, но нередовността на искането за издаване на индивидуален административен акт задължава органа да предприеме действията по чл. 30, ал. 2 АПК по отстраняването ѝ. Последица от неотстраняването на нередовността е прекратяване на производството с акт, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. В случая, в нарушение на административнопроизводствените правила, е налице преждевременно произнасяне по искането чрез издаване на индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Ирелевантно за задължението на административния орган по чл. 30, ал. 2 АПК е фактът, че в изпратеното до настоящия ответник уведомление с изх. РНД23-ГР94-1822/1/20.11.2023 г. са посочени изчерпателно документите, които следва да се представят. От съществено значение е и обстоятелството, че изискването на допълнителни документи за двете лица не е относимо към заявлението на М. К. С., в което единствено е обективирано искане дъщеря ѝ да бъде настанена в процесното общинско жилище. Наличието на противоречиви твърдения в заявлението на М. К. С., на което касационният жалбоподател акцентира, и тяхната относимост към основанията за картотекиране на Т. М. Д., следва да бъде преценявано при повторното разглеждане на това заявление от административния орган. При новото разглеждане, освен че следва да бъдат съобразени дадените от първата съдебна инстанция указания, Комисията по чл. 10 НРУУРОЖТСО следва да приложи и разпоредбата на чл. 26 АПК, като уведоми Т. М. Д. за започване на производството, да ѝ укаже правата и задълженията в това производство, включително възможността да представи становище и относими доказателства. След издаване на новия административен акт и при евентуалното му обжалване, посоченото лице следва да бъде конституирано като страна в съдебното производство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора, претендираните разноски от касатора са неоснователни и не следва да му се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,