Решение № 8521 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2014 г.

Решение № 8521 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР - отм. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Сектор "Общинска полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 5057/21.07.2014 г. по адм. дело № 2442/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена по жалба на Кирил Симеонов Маринов негова заповед с рег. № 5/24.01.2013 г., с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационна жалба - Кирил Симеонов Маринов, жив. в гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага становище за неоснователност. Иска се потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед с рег. № 5/24.01.2013 г., на началника на Сектор "Общинска полиция" при СДВР, с която на основание чл. 228, т. 4, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР - отм. ДВ, бр. 60 от 22 Юли 2014 г. и цитиран надолу/ на Кирил Симеонов Маринов - началник на група "Охрана на Обществен ред и административни сгради на Столична Община" в Сектор "Общинска полиция" към отдел "Охранителна полиция" към СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца". От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че в сектор "Общинска полиция" СДВР за периода 13.09. - 12.10.2012 г. е извършена планова проверка за оказване на методическа помощ и контрол по организация на охранителната дейност. Резултатите са отразени в справка рег. № 48489/31.10.2012 г. като справката е резюлирана на 7.12.2012 г. за вземане на отношение на цитираните в нея служители. Маринов се е запознал със справката на 13.02.2013 г. В справката има констатации относно работата на група "Охрана на обществен ред и административни сгради на СО", чийто началник е Маринов и че: служителите не са запознати срещу подпис с графика за платен годишен отпуск, не се изготвя график за провеждане на инструктаж съгласно чл. 102, ал. 1 от Инструкция рег. № Iз-2295/2006 г., ежедневните ведомости на служителите от взводовете се утвърждават от началника на групата в нарушение на заповед рег. № зн12037/21.09.2012 г. на директора на СДВР и чл. 67 от ИППД и не се извършват съответни вписвания и подписи, не са предоставени докладни записки за осъществен контрол и оказана методическа помощ на място, набелязани са и пропуски при воденето на нарядните дневници. За да отмени оспорената заповед съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно, а оплакванията на касатора - неоснователни. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Съгласно чл. 246, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд, че посочените в заповедта периоди, доколкото са индивидуализирани, не установяват времето на извършване на нарушенията, както и че в административния акт и материалите от дисциплинарното производство не са посочени действията или бездействията, с които служителят не е изпълнил служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР е императивна и издадената заповед на директора на сектор ОП при СДВР следва задължително, точно и ясно да съдържа посочените в тази норма реквизити, видно от заповедта тя не съдържа мотиви, освен бланкетно изброяване на нарушени разпоредби като издаването на административния акт в нарушение на установената форма съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Правилни са изводите на съда относно нарушеното право на защита на Маринов. До служителя е отправена покана да даде писмени обяснения /л. 16 от делото/, но в същата не е посочено в какво точно се изразява дисциплинарно нарушение за което се ангажира дисциплинарната отговорност, а бланкетно поканата препраща към изготвената обобщена справка и посочване на нарушени разпоредби. Правилни са мотивите на решаващия състав, че към момента, когато е следвало да даде обяснения - 27-28.12.2012 г., служителят не е бил запознат с констатациите в справката, с която се е запознал едва на 13.02.2013 г., след връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По този начин не е изпълнено изискването на нормата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР от служителя да бъде взети обяснение/да бъде изслушан относно дисциплинарните нарушения, които му се вменяват и да е запознат с точното дисциплинарно обвинение срещу него. Това обстоятелство съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо процедурата по издаване на крайния акт и също представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Неоснователни са твърденията на касатора в обратната насока, тъй като не се сочат конкретни доказателства в обратния смисъл, съставляващи касационни основания, предвид доказателствената тежест, падаща върху административния орган. Споделят се и изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на вменените на ответника по касация нарушения на служебната дисциплина. Аргументирано на база на събраните по делото доказателства съдът правилно приема, че фактическите основания, изложени в оспорената пред него заповед са опровергани. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира постановяването на съдебния акт и в съответствие с материалния закон, предвид съвкупната преценка на доказателствата по делото. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие за изплатено възнаграждение в брой и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение