Решение № 3694 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 778/18.10.2023 г. на Административен съд (АС) Хасково, постановено по адм. дело 252/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., изх. 02-260-6500/3413 от 10.03.2022 г. (УП изх. 02-260-6500/3413 от 10.03.2022 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на осъществените намаления по схеми и мерки за кампания 2020 г.: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 1126.94 лв., Схема за преразпределително плащане (СПП) - 850,95 лв., Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) 45,95 лв., Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) (СП други) 31,76 лв., Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) 341,96 лв.; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Т. Хаджиангелова, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Сочи, че съдът след като е отчел, че не са налице конкретни относими и ясни съображения за намаление на сумите е извършил допълнителен контрол на проверките на място по заявки 406543 и 427923, като по този начин неправилно е достигнал до извод за недопустимост на парцелите, обосноваващи материална незаконосъобразност на уведомителното писмо. Сочи, че подписването на договора по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по време на кампания 2020 г. от бенефициента Т. Хаджиангелова не е обстоятелство, което я освобождава от задължението й да спазва изискванията по схемите и мерки за директни плащания и поради това изкореняването на лозови насаждения е абсолютно неотносимо в производство по разглеждане на заявлението. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касация Т. Хаджиангелова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Попов. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, АС- Хасково е приел, че УП изх. 02-260-6500/3413 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в оспорената му част е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Посочил е, че проверката на съдържанието на административния акт сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Мотивите за издаване на акта се сочат едва в съдебна фаза на процеса в писмено становище от ответника. Приел е още, че административният акт е издаден и в противоречие с материалния закон. В тази връзка е посочил, че не е доказана недопустимост на парцелите, обосноваваща извършеното с уведомителното писмо намаление на исканите субсидии. Установил е, че извършените проверки на място, съответно на 15.10.2020 г. и на 26.11.2020 г. са осъществени по различни схеми и мерки, по които е кандидатствала Т. Хаджиангелова. Според съда проверката на място, извършена на 26.11.2020 г., освен че е осъществена в противоречие с Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020 г. е и неотносима към правния спор, тъй като касае само Мярка 11 - Биологично земеделие 2020 г., която не е предмет на оспореното уведомително писмо. Посочил е, че изкореняването на лозя и премахване на стара конструкция, което е установено по време на проверката от ноември 2020 г., е осъществено в изпълнение на Договор 202013/15/10/2020 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, който договор е поет за стопанската 2021 г. и обхваща периода от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. Обосновал е извод, че проверката на място от 26.11.2020 г. е осъществена след приключване на стопанската 2020 г. (01.10.2019 г. 30.09.2020 г.), след която година бенефициентът е започнал извършването на агротехнически мероприятия в изпълнение на договора си за Преструктуриране и конверсия на лозя, което обстоятелство не е съобразено от административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. От фактическа страна е установил, че Т. Хаджиангелова е подала заявление за подпомагане за 2020 г., форма за Физически лица с приложени в табличен вид използваните парцели през 2020 г. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/220520/00118. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверки на място, за които са приложени доклад, контролен лист и докладна записка. На 10.03.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-260-6500/3413. Решаващият съд подробно е описал извършените намаления на исканите субсидии по заявените схеми и мерки за кампания 2020 г. В хода на съдебното производство са приети две съдебно - технически експертизи. Със заключенията не е установена недопустимост на процесните парцели за 2020 г. Според вещите лица при първата проверка на място (ПнМ) на 15.10.2020 г. са проверени всички заявени за 2020 г. парцели, като същата е извършена през деня на ясно и слънчево време и бенефициентът не е имал възражения. Втората ПнМ на 26.11.2020 г. е направена конкретно на пет парцела и при извършването й са установени нарушения от страна на ДФЗ проверката не е била обявена и не е уведомен кандидата, не е извършен пълен и подробен оглед на парцелите, снимките са направени в късните часове на деня, налице е разлика в контролния лист и снимковия материал от проверката, досежно времето на извършването й, което е достатъчно малко, за да се направят констатации, че липсват по-малко от 60% лози. Непротиворечиво вещите лица считат, че парцелите проверени по време на втората проверка са били допустими за подпомагане. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-260-6500/3413 от 10.03.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя Т. Хаджиангелова сума по схема/мярка: СЕПП, СПП, СПК, СП (други) и ЗДП, защо и как е достигнато до извода, че на същите следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена в хода на съдебното производство. Мотивите на съда, относно немотивираността на оспорваното уведомително писмо, са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите на административния акт, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта. В УП изх. 02-260-6500/3413 от 10.03.2022 г. липсва препращане към доклада или друг документ, за да се приеме, че констатираните в него или в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за извършените намаления. Ответникът, в срока по чл. 163, ал. 2 АПК е депозирано (на 20.04.2022 г.) Становище изх. 02-260-6500/3413#3 от 30.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 АПК. В този смисъл е и съдебната практика. За пълнота следва да бъде посочено, че изводите на съда относно материалната незаконосъобразност на оспорваното уведомително писмо са принципно правилни. Материалната законосъобразност на оспореното писмо е преценена във връзка с изложеното в Становище изх. 02-260-6500/3413#3 от 30.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Поради това доводите в касационната жалба, че съдът, след като е отчел обстоятелството, че не са налице конкретни относими и ясни съображения за намаление на сумите, недопустимо е извършил съдебен контрол за законосъобразност на част от доказателствата по делото, а именно докладите от извършените проверки на място по заявка 406543 и по заявка 427923 и на констатациите по тях. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне по подаденото от Т. Хаждиангелова заявление с УИН 26/2205200/00118 от 12.05.2020 г., административния орган следва да изложи и мотиви защо одобряването по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. е пречка да се получи подпомагане и по схемите и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, след като изпълнението на дейностите по договора е започнало след приключване на стопанската 2020 г. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 535 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора е неоснователно и не следва да се уважава предвид предмета на делото и размера на възнаграждението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение