Решение № 16201 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2018 г.

Решение № 16201 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията), чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Димитрова, против решение № 4472 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 10972/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 18 състав, с което Комисията е осъдена да заплати на В. Ценков сумата от 618. 43 лева, представляваща законната лихва върху дължимото обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение, за периода от 11.07.2017 г. до 29.12.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху изплатената сума за обезщетение, тъй като не е претендирана от ищеца с първоначалния иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Ценков, чрез пълномощника си адв. Н. Арабаджиева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба по различни от изложените в нея съображения. Съдът е присъдил сумата от 618. 43 лева, като в решението е посочено, че същата е изчислена съгласно компютърен продукт ЕПИ, но липсва разпечатка от изчислението, поради което не може да се прецени дали посоченият размер е изчислен съгласно изискванията на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно съгласно ПМС № 426/18.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г. относно годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10 процентни пункта, като дневния размер е равен на 1/360 част от така определения годишен размер. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд, правилно е определил предмета на производството, като е посочил, че същото е по реда на чл. 124 и сл., във вр. с чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл), като е образувано с протоколно определение на АССГ от 27.06.2016 г., постановено по административно дело № 6298/2016 г., с което е разделено производството по оспорването от В. Ценков на заповед № 234/9.06.2016 г. на председателя на КПКОНПИ за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, и това по предявения иск за обезщетение за времето, през което жалбоподателят е останал без работа, в резултат на незаконното уволнение. Съдът е приел, че е сезиран с искова претенция за обезщетение в размер на 12 918 лева и с претенция за присъждане на лихва за забава върху дължимото обезщетение от датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконосъобразно – 11.07.2017 г., до датата на изплащане на сумата - 29.12.2017 г., в размер на 618, 43 лева. В рамките на производството по делото, с оглед доказателствата за изплащане от страна на ответника на претендираната сума за обезщетение в размер на 12 918 лв., както и с оглед изричната молба на ищеца за оттегляне на претенцията за главницата, АССГ с протоколно определение от 31.01.2018 г. е прекратил производството по делото, в тази част, поради частичното оттегляне на иска. Пренията са продължили по отношение претенцията за дължимата лихва, като делото е обявено за решаване. С последващо определение № 1328 от 27.02.2018 г., постановено по делото, съдът е приел, че липсва надлежно заявена претенция за присъждане на законната лихва, поради което е отменил определението за даване на ход по същество и внасяне на делото за решаване и е постановил прекратяване на производството изцяло. Прекратителното определение е отменено с определение № 5693 от 2.05.2018 г. по адм. дело № 5232/2018 г. на Върховния административен съд, в което касационната инстанция е дала изрични указания, че исковата претенция е заявена още с първоначалната жалба от 21.06.2016 г., от който момент исковото производство следва да се счита за висящо. Периода, за който се претендира законната лихва - 11.07.2017 г. до 29.12.2017 г. е уточнен след предявяване на иска през 2016 г., от което следва изводът, че се касае за законна последица от исковата молба, а не за самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД. Заявяването на законните последици, като присъждането на законна лихва върху главницата след предявяване на иска и присъждането на разноски, може да стане и в хода на висящото съдебно производство, на основание чл. 214, ал. 2 от ГПК, съгласно която норма не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване. По тези мотиви прекратителното определение е отменено и делото е върнато за разглеждане на претенцията за присъждане на законната лихва. След връщане на делото съдът е обсъдил относимите доказателства и е приел, че безспорно се установява, че уволнението е признато за незаконно с решение № 7894 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 6298/2016 г. на АССГ, с което заповед № 234/9.06.2016 г. на председателя на КПКОНПИ е отменена като незаконосъобразна. Решението е влязло в законна сила на 11.07.2017 г. Безспорно между страните е и обстоятелството, установено и от приложеното копие на служебна книжка, че основното месечно възнаграждение към момента на отмяната на заповедта за уволнение на ищеца възлиза на 2153 лева, а съответното обезщетение за шест месеца – на 12 918 лева. При тези данни, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл - когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца, т. е. главният иск за заплащане на обезщетение по отношение на който производството е прекратено, би бил основателен, съответно основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва. Вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, съответно от този момент започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва - в случая от 11.07.2017 г. Съдът е отхвърлил възражението, че ответникът изпада в забава едва след отправяне на изрична покана от страна на ищеца. Приел, че такава следва да се счита за заявена с депозиране на жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Главницата е изплатена от ответника на 29.12.2017 г., видно от представеното платежно нареждане, т. е. лихвата е дължима за периода от 11.07.2017 г. до извършване на плащането - 29.12.2017 г. и сумата възлиза на 618, 43 лева, размер, изчислен въз основа на основния лихвен процент + 10 пункта, съобразно периода и лихвените проценти, посочени в ЕПИ калкулатор. По тези съображения, съдът е постановил оспорения резултат като е присъдил сумата от 618. 43 лв. на В. Ценков, като е осъдил КПКОНПИ да я заплати. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ищецът не е претендирал законната лихва върху сумата за обезщетение за вреди от незаконосъобразното уволнение, съответно съдът не е следвало да присъжда такава. Извън верните теоретични бележки по отношение на характера на вземанията за лихви и видовете лихва, възражението не се подкрепя от данните по делото. Вярно е, посоченото в касационната жалба, че в първоначалната жалба против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, с която е съединен и иска за присъждане на обезщетение, не е предявена претенция за присъждане на законната лихва. Следва да се вземе предвид обаче, че с разпореждане от 26.10.2017 г., първоинстанционният съд е указал на ищеца да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба, като бъде посочен период на претенцията за обезщетение с начална и крайна дата. С уточняваща молба от 30.10.2017 г. ищецът е посочил размер и претендиран период на обезщетението, като изрично е заявил и претенцията си за присъждане и на законната лихва върху вземането за периода от 11.07.2017 г. до 26.10.2017 г. в размер на 388. 32 лева. Претенцията за присъждане на законната лихва е поддържана и в съдебното заседание на 31.01.2018 г., като е уточнен периода от 11.07.2017 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като незаконосъобразна до 29.12.2018 г. - датата на изплащане на главницата. В този смисъл е и подадена изрична писмена молба (стр. 73 от делото на АССГ). В това съдебно заседание съдът е прекратил производството относно главницата, а впоследствие с определение № 1328 от 27.02.2018 г., постановено по делото е прекратил производството изцяло и за претенцията за законната лихва, като е приел, че в уточняващата молба от 30.10.2017 г. липсва искане за присъждане на лихва за забава, а такова е предявено едва в съдебно заседание на 31.01.2018 г. Цитираното определение, както се посочи по-горе е отменено с определение № 5693 от 2.05.2018 г. по адм. дело № 5232/2018 г. на Върховния административен съд, в което касационната инстанция е дала изрични указания, че исковата претенция за присъждане на законната лихва е редовно заявена и следва да бъде разгледана. С понастоящем оспореното решение, съдът е изпълнил указанията на ВАС, като правилно е приел, че е заявена претенция за присъждане на законна лихва върху сумата, претендирана като обезщетение за незаконното уволнение. Посоченото е и в съответствие с доказателствата по делото, от които е видно, че изрично е претендирана законна лихва върху главницата. Възражението в касационната жалба, че не е уточнен вида на претенцията за лихва не намира опора в данните по делото. Както се посочи този върпос е бил предмет и е разрешен и в цитираното определение на Върховния административен съд. Неоснователно е и възражението, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е извършил пълно и главно доказване, че ищецът е останал без работа и не е получавал възнаграждение за исковия период, а оттам, че е основателна и акцесорната претенция за лихви. Обстоятелството, че ищецът е останал без работа и не е получавал възнаграждение за какъвто и да е вид труд не е било спорно между страните. Ответникът не е възразил в тази насока. Нещо повече, същият след предявяване на иска за присъждане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е изплатил претендирана сума от 12918 лв. - шест месечни възнаграждения по 2153 лева - размер на получаваната основна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, на основание молба от ищеца от 21.12.2017 г., към която е приложена изрична декларация и копие от служебната книжка, удостоверяващи, че лицето не е заемало държавна служба за исковия период. Правилно съдът е приел, че след признаване на иска за главницата за основателен, е основателна и претенцията за законната лихва, за която липсва спор, че не е заплатена. Правилно съдът е отхвърлил и възражението, че ответникът не е в забава, тъй като ищецът не е отправил изрична покана до него за плащане. Правилно съдът е приел, че ответникът е в забава от момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, от който момент вземането е изискуемо. В този смисъл са и мотивите на ТР № 3 от 22.04.2004 г., по ТД № 3/2004 г. на ОСГК. Настоящият състав не споделя и възражението, релевирано от участващия в делото прокурор, че тъй като лихвата е изчислена съгласно компютърен продукт, без да са приложени други доказателства - например разпечатка как е извършено изчислението, решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В създадените софтуерни продукти за изчисляване на различните видове лихви, в това число и такива, създадени от Българска народна банка (БНБ) и от Националната агенция за приходите (НАП), един от които продукти и е така наречения ЕПИ калкулатор, с помощта на който съдът е изчислил размера на дължимата лихва, са заложени алгоритми, съобразно изискванията на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, съответно приетото от Министерския съвет на основание цитираната законова делегация ПМС № 426 от 18.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г., съгласно което годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта, като дневния размер е равен на 1/360 част от така определения годишен размер. С ПМС № 426/2014 г. варирането на компонентата на основния лихвен процент, обявен от БНБ, е ограничен най-много до една промяна годишно (ако годишният размер е определен през първото полугодие на годината, промяната му може да настъпи само считано от 1 юли на същата година). Независимо от това, за улесняване на математическото изчисление са създадени посочените софтуерни продукти. В същите са заложени размерите на основните лихвени проценти по периоди, в случая към 1.07.2017 г., съответно увеличението от 10 процентни пункта. Изчисляването на дължимата сума по посочения начин, улеснява страните и съда и спестява разходи за експерти, като не нарушава изискванията за обоснованост на съдебния акт. Следва да бъде добавено, че ответникът не е възразил по отношение конкретно претендирания размер на законната лихва, като не е поискал доказателства за установяване на друг размер, във връзка с оспорване на претенцията. Не е налице нарушение. Постановеното съдебно решение е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци или други, установени при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,