Решение № 821 от 4.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2008 г.

Решение № 821 от 4.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2008 г., I г. о., докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 19 на 3.01.2008 г. по в. гр. дело № 2371/2007 г., с което е обезсилено решение от 10.08.2007 г., постановено по гр. дело № 126/2007 г. на А. районен съд, с което се признава за установено по отношение на О. А., че собственик на имот с площ 1.584 дка в м. "Е", с. В., с КИ 12992.13.37 по кадастралната карта на с. В., одобрена със заповед № 300-5-30/12.05.2004 г. на ИД на АК София с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване - нива/орна земя/ при граници: 13.36, 30.42, 13.126, 13.128, 13.30, 19.34 към момента на влизането й в сила през 2004 г. така и понастоящем е В. К. Д., ЕГН **********, А., ул. "К" 33, вх. А, ет. 4, ап. 16 и е прекратено производството по делото. Недоволен от въззивното решение е касаторът В. К. Д., представляван от адвокат В от АК П., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 2 и 86 ЗС, чл. 12, ал. 2 ЗСГ, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Претендира за направените по делото разноски. Процесуалният представител поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. Ответникът по касация О. А. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че спорният имот има статут на земеделска земя, а ищецът не го е заявил за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което няма правен интерес от предявяването на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) тъй като с него не може да постигне търсената защита поради наличие на законово уреден друг ред за осъществяване на правата му - чрез изчерпване на процедурата по ЗСПЗЗ. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Видно от доказателствата по делото праводателят на ищеца А. А. К. не е влизал в ТКЗС-удостоверение № Е* от 12.05.2005 г. на ТД"Д"- П., а декларацията от 31.08.1966 г., с която е продал 3 дка от имота на ищеца В. К. Д. е частен документ, поради което при липсата на данни за внасяне на процесната земя в ТКЗС/кооперирането й/ е следвало да се съобрази Постановление на Министерския съвет от 26.08.1954 г. за земеустройването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени организации и Примерния устав на ТКЗС /"ДВ", брой 83 от 25.10.1968 г./, който в чл. 10, ал. 2 предвижда, че собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището /чертите на селището/, се запазва в нейните реални граници. Не е взето предвид, че ищецът от 1966 г. и до настоящия момент владее имота необезпокоявано при съобразяване ограниченията по ЗСГ (отм.). Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като направи свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или право, ако има интерес от това, а ответникът по установителния иск се определя също от интереса по този иск, поради което в случая е допустим. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр. 2 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени като делото върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение