Решение № 10175 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на ГПУ - Свиленград към РДГП - Елхово при ГДГП - МВР, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Кулинова, срещу решение № 16034/27.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1457/2026 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, 85-ти състав. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевира оплакване, че административният съд неправилно е приел допуснато от административния орган нарушение на чл. 44, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ при издаване на оспорената заповед, изразяващо се в несъобразяване наличието на производство по Закона за убежищата и бежанците /ЗУБ/ спрямо лицето. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения акт. Ответникът – М. И. Я., гражданин на Република Турция, роден на [дата]., чрез процесуалния си представител адвокат И. Джелепов, в писмен отговор и допълнително представена молба изразява становище за неоснователност касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, както и претендира разноски за оказана по делото безплатна адвокатска помощ и съдействие, съгласно приложен списък. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, макар и не изцяло поради релевираните в касационната жалба доводи. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. И. Я., гражданин на Република Турция, против заповед рег. № 4536р ПАМ-3/09.01.2026 г. началника на ГПУ - Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „Връщане до страната на произход-Република Турция“, на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Административният орган е мотивирал акта си с установеното от данните по преписката обстоятелство, че лицето е преминало държавната граница от Р. Турция за Р. България без разрешение на надлежните органи, укрит в автобус, както и се е позовал на съображенията, изложени в предложение рег. № 4536р-603/07.01.2026 г. на НГГКПП, съдържащо фактите по извършената проверка. С атакуваното първоинстанционно решение съдът е отменил оспорения пред него индивидуален административен акт, като е формирал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, който притежава правомощие да налага ПАМ, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени процесуални нарушения – неспазване на нормата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. В подкрепа на същия е посочил, че административният орган не е съобразил наличието на образувано към датата на издаване на заповедта производство за международна закрила по реда на ЗУБ по отношение на чуждия гражданин, което е квалифицирал и като нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, а също и на принципите на истинност и служебно начало, прокламирани в чл. 7 и чл. 9 АПК. По тези съображения, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и е отменил същата на основание чл. 146, т. 3 АПК, поради допуснато при издаването й съществено нарушение на процесуалните правила. Решението е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неговата необоснованост. От приложените към преписката писмени доказателства се установява по категоричен начин, че на 07.01.2026 г. М. И. Я. преминава през границата на Р България, укрит в специално пригоден тайник на автобус, като е заловен при извършена от граничен полицейски патрул проверка и задържан, срещу него е образувано БП№ 2/2026 по описа на ГПУ-Свиленград и в 18:30ч. на същата дата е предаден в следствен арест Свиленград, на основание прокурорско постановление за 72- часово задържане. На 08.01.2026 г. чужденецът е подал молба рег. № УРИ 453600-27/08.01.2026 г. по описа на ГПУ-Свиленград до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ за предоставяне на международна закрила. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед рег. № 4536р ПАМ-3/09.01.2026 г. административният орган е наложил на турския гражданин ПАМ „Връщане до страната на произход“, на основание чл. 44, т. 1 ЗЧРБ, като се е позовал на събраните по преписката данни за нелегитимното преминаване на границата от страна на лицето и е препратил към докладна записка рег. № 4536р-603/07.01.2026 г. на ПИ в 03 група на ГКПП „Капитан Андреево“, съдържаща подробно изложение на данните от извършена проверка. С писмо рег. № 453600-31/09.01.2026 г. от началника на ГПУ-Свиленград до началника на ТЦ-П. са изпратени издадената заповед за налагане на ПАМ, приемо-предавателен протокол рег. № 452600-32/09.01.2026 г. за предаване на М. И. Я. в транзитния център /ТЦ/ в [населено място], обл. Свиленград, общ. Хасково, на основание депозираната от него молба за закрила от 08.01.2026 г., както и самата молба. При тази фактическа установеност, несъответен на данните по делото и приложимата нормативна уредба е формираният в атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт извод, че при постановяване на заповедта за налагане на ПАМ административният орган не е съобразил наличието на образувано по отношение на чуждия гражданин производство по ЗУБ, в нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Цитираната норма задължава компетентните органи, при налагане на принудителни административни мерки, да отчитат, наред с останалите посочени в разпоредбата обстоятелства, и наличието на производства по ЗУБ. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. Следователно, инициирането на производство по ЗУБ не може да бъде приравнено на неговото образуване, нито само по себе си поражда всички правни последици, които законът свързва с наличието на вече образувано производство, като именно разграничението между двата юридически факта е от значение за правилното приложение на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. В настоящия случай, АССГ превратно е възприел установените в хода на съдебното производство факти, като е преценил, че към датата на издаване на обжалваната заповед е било налице образувано производство по ЗУБ, което административният орган не е съобразил. В тази връзка, следва да бъде споделена тезата на касатора, изложена в депозираната касационна жалба, че при постановяване на оспорения административен акт същото е било само инциирано, въз основа на подадената от чуждия гражданин молба от 08.01.2026 г., но не и образувано, по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. От приложеното по делото пред АССГ писмо рег. № КП-04-1520/13.03.2026 г., издадено от директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при ДАБ, се установява, че подадената от М. И. Я. молба е регистрирана на 09.01.2026 г. в ДАБ-ТЦ-П. и с решение № РПЗТ-1/09.01.2026 г. на председателя на ДАБ при МС чужденецът е настанен в помещение от затворен тип в ТЦ-П., до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за международна закрила. В същото време, както вече се посочи по-горе, заповедта за налагане на принудителната административна мярка, заедно с молбата за международна закрила и съпътстващите документи, е изпратена на началника на ТЦ-П. от административния орган на 09.01.2026 г. именно във връзка с предаването на чужденеца на ДАБ за настаняване в транзитния център, което налага извода, че регистрацията на чужденеца е извършена след като процесната ПАМ вече е била наложена. Същият кореспондира с предвиденото в нормата на чл. 58, ал. 4 задължение на държавен орган, пред когото е депозирана молба за закрила /в настоящия случай- началника на ГПУ Свиленград/ незабавно да я изпрати на ДАБ, която извършва регистрацията по чл. 61а, ал. 1 ЗУБ не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата. Принципно правилна е застъпената в касационната жалба теза, че решаващият административен орган няма задължение да отчита и да излага мотиви за все още необразувано към момента на издаването на административния акт производство. Независимо от това, обаче, с оглед дължимата от съда преценка за съответствието на акта с материалния закон и съгласно правилото на чл.142, ал.2 АПК, първостепенният съд е следвало да изясни въпроса налице ли е действително образувано производство по подадената молба от 09.01.20226г. и какъв е резултатът от него, което не е сторено в рамките на първоинстанционното производство. Горното е необходимо, за да бъде преценено налице ли е съответствие на акта с изискванията на чл.44, ал.2 ЗЧРБ, съгласно която, наред с изследването на други, конкретно посочени правно релевантни факти, административният орган дължи да съобрази наличието на производства по ЗУБ. Инициирането на производство с подаването на молба за закрила не може да се приравни на образувано производство, тъй като е налице потенциална възможност и за постановяване на отказ от образуване на производство. Едва след изясняване /съответно – установяване/ на всички правнорелевантни факти и анализ на фактическата обстановка по делото, включително във връзка с обстоятелствата, развили се след подаването на молбата за предоставяне на международна закрила рег.№ УРИ 453600-27/ 08.01.2026г. по описа на ГПУ- Свиленград, първоинстанционният съд следва да извърши проверка за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Изложеното по- горе налага решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед изхода от делото, въпросът за разноските следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК – от административния съд при новото му разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,