Решение № 123 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6055/2007 г.

Решение № 123 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6055/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗРВ ГПК /2007 г./ С решение № 50 от 15.02.2007 г. по гр.д. № 1255/2006 г. на Р. районен съд, оставено в сила с решение № 329 от 6.08.2007 г. по гр.д. № 328/2007 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от П. Р. Б. и Р. П. Б. с правно основание чл. 107, ал. 4 и 5 СК за прекратяване ползването на семейното жилище или за определяне срок за ползването му от страна на С. Г. П.. Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като твърдят, че то е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Молят за отмяна на решението и ново разглеждане на делото от въззивния съд. Ответницата С. П. не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът П. Р. Б. и ответницата са бивши съпрузи и тъй като от брака си имали непълнолетно дете, родителските права спрямо което са предоставени на майката, на нея е предоставено за ползване и семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Р. и лична собственост на бившия съпруг. Последният е предявил иск по чл. 107, ал. 4 СК за прекратяване ползването на жилището от бившата му съпруга и детето с твърдения, че тя била сключил брак с друг мъж и родила дете, с които общо живеели в апартамента. Според ищеца това е ново обстоятелство, което обуславя прекратяване ползването на жилището. Позовава се и на обстоятелството, че след прекратяване на брака прехвърлил апартамента на трето лице- своя баща и втори ищец Р. П. Б.. За да отхвърли исковете съдът е изложил съображения, че не е налице предпоставката за прекратяване ползването на семейното жилище, посочена в чл.107, ал. 5 СК, тъй като няма данни бившата съпруга, ползваща жилището, да е сключила нов брак. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг, а се предостави за ползване на другия съпруг и на ненавършилото пълнолетие дете от брака, срокът на ползването е докато съпругът несобственик упражнява родителските права, обикновено до навършване на пълнолетие на детето. Нормата е приета с оглед интересите на детето и обезпечаването му с жилище, така че до навършване на пълнолетие другият родител следва да търпи това положение. Единственото основание /извън случаите, като се изменят мерките относно родителските права/ за прекратяване на ползването е ако съпругът- несобственик сключи нов брак, но в настоящия случай не се установява такова обстоятелство. Законодателят има предвид сключването на нов граждански брак, а не фактическо съжителстване с друг мъж или раждането на друго дете. Не е предвидена възможност за преразглеждане на въпроса за ползването на семейното жилище с оглед настъпване на други обстоятелства освен посочените в закона- предоставяне родителските права на другия съпруг, навършване пълнолетие на детето или сключване на нов брак от съпруга- несобственик. По тези съображения съдът не е взел предвид второто изтъкнато от ищците обстоятелство, а именно че след развода първият ищец е прехвърлил апартамента на втория ищец, който е негов баща. По силата на това прехвърляне не възниква хипотезата, разгледана в чл. 107, ал. 4 СК - семейното жилище да е собственост на близки на другия съпруг, тъй като тази предпоставка следва да е налице към момента на прекратяване на брака и произнасянето по въпроса за семейното жилище, а не да е възникнала по- късно по силата на разпоредителна сделка, извършена от съпруга- собственик на семейното жилище. Приобретателят получава имота със запазване правото на бившия съпруг да го ползва до навършване пълнолетие на детето, спрямо което упражнява родителски права, тъй като осигуряване жилище на децата им е задължение на двамата родители. Решението в горния смисъл е постановено при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните норми, като съдът е обсъдил всички относими към делото факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните, въведени до приключване на устните състезания, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение