Решение № 6211 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2012 г.

Решение № 6211 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Луся Алексанян, гражданка на Армения, е подала касационна жалба срещу решение № 3152 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 3822/2012 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 124 от 15.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на хуманитарен статут по подадената от нея молба № 3292/01.09.2009 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № 3292/01.09.2009 г. Луся Алексанян, гражданка на Армения, поискалa да й бъде предоставен хуманитарен статут. С решение № 510/01.12.2010 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да й предостави хуманитарен статут и статут на бежанец. Това решение, в частта за направения отказ за предоставяне на хуманитарен статут, било отменено от петчленен състав на Върховен административен съд и преписката била върната на административния орган за ново разглеждане. В съдебното решение било посочено, че органът не е изследвал всички обстоятелства, с оглед на които може да се предостави хуманитарен статут, в частност, не бил обсъден факта на пребиваването на Луся Алексанян в страната в продължение на 16 години. След извършена преценка на фактите по случая председателят на Държавната агенция за бежанците издал решение № 124815.02.2012 г., с което повторно отказал да предостави хуманитарен статут на Луся Алексанян по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, както и че сочените от кандидата причини не могат да се определят като хуманитарни по смисъла на закона, тъй като не произтичат от положението в държавата по произход. При проверката за законосъобразност на решението административният съд обсъдил обстановката в Армения съгласно справка № 3733 от 27.07.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на Държавната агенция за бежанците, според която в страната нямало вътрешен въоръжен конфликт, както и актове на насилие върху цивилното насилие, които да обуславят приложението на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Съдът посочил, че кандидатът за статут не е изложил твърдения за съществуването на реално опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради насилие, каквито се изискват съобразно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Според изложените мотиви, престоят на Луся Алексанян за дълъг период от време на територията на страната сам по себе си не съставлявал обстоятелство, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Поради това съдът отхвърлил жалбата срещу административния акт. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Съдът е постановил решението въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил съответстващи на закона съображения. Предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелствата, че Луся Алексанян пребивава продължително в страната заедно със семейството си, че семейството й няма никакво имущество в Армения и че е изгубило връзката със страната по произход, не са основания за особена закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Сам по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по приложимия в случая специален закон. Затова касационната инстанция приема, че административният съд законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу административния акт на председателя на Държавната агенция за бежанците. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд