Решение № 5547 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) чрез процесуален представител, срещу решение 10416 от 28.11.2024 г., постановено по административно дело 1839/2024 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед 3286з-2611/10.07.2024 г. и преписката му е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба К. К. К. в представени от процесуален представител писмен отговор и молба оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Обосновани и съответни на закона са изводите в обжалваното решение, че необосновано в мотивите на акта при установени факти: осъждане на К. в младежка възраст за извършено престъпление против собствеността, за което е наложено наказание глоба в хипотеза на чл. 197 НК през 2000 г., за което е реабилитиран, липсата на други криминални прояви неправилно и констатирани административни нарушения на Закона за движение по пътищата е прието, че те определят личността му като рискова за обществото, макар и в по-ниска степен, което обосновава, че данните от полицейската му регистрация се съхраняват в разумен срок. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че посочените изводи са необосновани. От осъждането на К. са изминали към настоящия момент близо 25 години, през които липсват каквито и да било данни за негови криминални прояви, а освен това внушението за тежестта на извършеното престъпление се опровергава от квалификацията на деянието, направена от съда и наложеното му наказание глоба. Правилен е и изводът, че наличието на наложени административни наказания, които освен това не са конкретизирани по вид и размер не обуславят извод за наличие на причина за полицейска регистрация, а също и за необходимост от продължаване на обработване на личните му данни за извършената полицейска регистрация. Последната съгласно чл. 68 ЗМВР е вид обработване на лични данни на лица, привлечени като обвиняеми за извършени умишлени престъпления от общ характер, от което следва, че дори на лица извършили престъпления по НК, но от частен характер, такава не се извършва, а още по малко извършването на административни нарушения е основание за такава обработка на лични данни, които са необходими за разкриване на престъпления. Правилен е и изводът, че при постановяване на акта органът не е извършил дължимата проверка за личностното развитие на К., както и дали същата е пропорционална с оглед на това с оглед правото на ЕС, целите на полицейската регистрация, периодът, изминал след осъждането на К., риска, който същият представлява през този период от време с цел съпоставка между посоченото и необходимостта от обработване на личните данни на лицата предвид целите, които се преследват с полицейската регистрация. Правилно в тази насока съдът е посочил приетото от СЕС в решение по дело С-118/2022 г., че настъпилата реабилитация сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, за да настъпи реабилитация, трябва през определен период след изтърпяването на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред е обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Т.е. следва срокът на съхранението им да бъде подходящ само ако отчита релевантните обстоятелства, които могат да породят необходимост от такъв срок на съхранение, като визираните в точка 67 от посоченото решение. Решението е обосновано. Установените по делото факти не са спорни между страните и са установени с представените по делото доказателства. Съдът е формирал правните си изводи единствено въз основа на тези доказателства, които е изложил подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е (не)правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 143, ал.1 АПК, но предвид липсата на представени доказателства за направени разноски в касационното производство същото е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение