Решение № 10246 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4151/2013 г.
ВАСVII отделение08.07.2013 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6809 от 11.12.2012 г. по адм. д. № 7723/2012 г. на Административен съд София- град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 67 от 18.05.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в оспорената част, в която е установен конфликт на интереси по отношение на Димитър Петков Цанев за това, че в нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика, чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2/18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и заповеди № РД 09-212 от 01.03.2010 г. и РД 09-6/52/ от 12.05.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката, еднолично и без да е подал мотивирано заявление до началника на РИО Русе е определил и е получавал от 01.01.2009 г. до 31.01.2012 г. допълнително възнаграждение в размер на 90 лв. месечно, като с това свое действие е упражнил властническо правомощие в свой частен интерес, с което е нарушил разпоредбата на чл. 8, изр. второ ЗПУКИ. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10246 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4151/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е образувано по жалба на Димитър Петков Цанев против решение № 6809 от 11.12.2012 г. по адм. д. № 7723/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 67 от 18.05.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в оспорената част. Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Представителят на комисията счита жалбата за неоснователна, представя писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че редът и правилата за определяне на работните заплати на персонала в системата на народната просвета през периода 01.01.2009 г. до 31.01.2012 г. са регламентирани в Наредба № 2/18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета /отм. ДВ бр. 4/15.01.2010 г./ и приетата и влязла в сила на 15.01.2010 г. Наредба № 1/04.01.2010 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2/18.02.2008 г. (отм.), респ. чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/04.01.2010 г. видовете допълнителни възнаграждения на директорите на държавните училища, както и механизмите за определяне на техния размер се определя ежегодно със заповед на Министъра на образованието, младежта и науката. Въз основа на тези норми, със заповед № РД 09-212/01.03.2010 г. /т. 9 и т. 10/ и Заповед № РД 09-6/52/ от 12.05.2011 г. /т. 11 и т. 12/ министърът на образованието, младежта и науката е определил, че размерът на допълнителните трудови възнаграждения на директорите с непостоянен характер и размерът на допълнителното трудово възнаграждение на директорите за постигнати резултати от труда през учебната година се определят със заповед на началника на РИО. Прието е, че по делото липсват данни за спазване на така установения ред при определяне на допълнителното възнаграждение, доколкото не са приложени заповеди на Началника на РИО - Русе за определяна на допълнително възнаграждение на жалбоподателя и представените по делото заповеди, вкл. заповед № 99/12.11.2009 г., с която са приети вътрешни правила за работната заплата не могат да игнорират установения в подзаконовите актове ред за определяне на работните заплати и не могат да заместят изричното произнасяне на компетентния орган, съгласно заповедите на Министъра на образованието, младежта и науката. Направени са изводи, че в случая е установено получаването на облага, която се изразява в получаване на допълнително възнаграждение в размер на 90 месечно от 01.01.2009 г. до 31.01.2012 г. и нарушаването на забраната по чл. 8, изр. второ от ЗПУКИ, последица от която е формирането на облага под формата на допълнително възнаграждение, правилно е квалифицирана от административния орган като конфликт на интереси. Жалбоподателят излага доводи, че посоченото допълнително възнаграждение е получавал въз основа на вътрешни правила за работа на ПГ ДВА "И. Вондрак" Русе, които са съгласувани със синдикатите и приети на общо събрание на персонала, срещу подпис. Допълнителното възнаграждение се е изплащало поради незает щат на пом.-директор и отсъстващ поради временна нетрудоспособност шофьор, като получаването е в рамките на делегирания бюджет на училището. Допълнително възнаграждение е определено в изпълнение на Правилника за Прилагане на Закона за народната просвета чл. 147, ал. 1, т. 14 и т. 15 са изготвени поименни щатни разписания на длъжностите и работните заплати на персонала, които са подписани от главния счетоводител, представени за съгласуване, заедно със списък - образец 1 в РИО-Русе, както и на МЗХ. Съгласуването от страна на РИО и МЗХ на тези щатни разписания и работни заплати означава съгласие и разрешение, както от страна на РИО, така и от страна на Министерството към което се числи това училище да бъде изплащано това допълнително възнаграждение. Поради това счита, че не е налице конфликт на интереси и нарушение на задълженията по длъжностна характеристика, чл. 10 ал, 1 от Наредба № 2/18.02.2008 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и заповеди РД 09-212/01.03.2010 и РД 09-6/52/12.05.2011 на министъра на образованието, младежта и науката Решението е неправилно. Съгласно чл. 8 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. В диспозитива на решението на комисията е записано, че жалбоподателят еднолично е определил и е получавал допълнително възнаграждение, като с това свое действие упражнил властническо правомощие в свой частен интерес, с което е нарушил разпоредбата на чл. 8, изр. второ ЗПУКИ. Не е посочено, дали така определеното изпълнително деяние е сключване на договор или извършване на друга дейност в частен интерес по смисъла на чл. 8, изр. второ ЗПУКИ, т. е. коя от хипотезите на чл. 8, изр. второ ЗПУКИ е налице, предложение първо или предложение второ. В решението на комисията са изложени мотиви, че със заповед № 99/12.11.2009 г. на директора са приети и влезли в сила, считано от 03.11.2009 г. актуализирани вътрешни правила за работна заплата в ПГДВА, със заповед № 281/08.12.2011 г. на директора са приети и влезли в сила, считано от 01.12.2011 г. актуализирани вътрешни правила за работна заплата в ПГДВА, със своя заповед № 994/14.09.2011 г. директорът е определил комисия председателствана от самия него и членове, която да разпредели средствата от бюджет 2011 г. за парични награди до края на годината. Не е формулирано деяние по чл. 8, изр. първо, участие в издаването или постановяването на акт, в частен интерес /жалбоподателят еднолично е определил допълнително възнаграждение/ Ако е счетено, че жалбоподателят е сключил договор сам със себе си не е посочена негова заповед от която конкретно да е получено допълнителното трудово възнаграждение, заповед № 994/14.09.2011 г. е за определяне на комисия. Второто формулирано обстоятелство по чл. 8 изр. второ - получено допълнително възнаграждение /без да е подал мотивирано заявление до началника на РИО Русе/, не обосновава хипотезата на чл. 8, изр. второ ЗПУКИ - извършване на дейност в частен интерес, не е посочено конкретно деяние по чл. 8, изр. второ, в случая получаването на трудово възнаграждение представлява твърдяната облага. Легалното понятие за конфликт на интереси се съдържа в чл. 2 от ЗПУКИ, като такъв възниква, когато лице, което заема публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения и правомощия на лицето. В нормите на ал. 2 и 3 са посочени дефинициите за частен интерес и облага, от които се извежда извода, че частен интерес е всяка облага за лице, заемащо публична длъжност, а облагата е всеки доход, съгласно правната норма. Не е посочено от комисията и съда и не може да се приеме, че получаването на допълнително трудово възнаграждение може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения и правомощията на лицето, не е посочено по какъв начин може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения и правомощията. Ако е получено допълнително трудово възнаграждение без правно основание, може да е налице неоснователно обогатяване, но това не обосновава наличието на конфликт на интереси. Нарушението на посочените нормативни актове и заповед на министъра на министъра на образованието, младежта и науката, не е достатъчно да се приеме, че е налице конфликт на интереси. Установено е в мотивите на решението на комисията, че със заповед № РД 12-122/10.04.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за това, че през периода 01.01.2011 г. - 31.01.2012 г. е получавал допълнително трудово възнаграждение, без да е подал мотивирано искане до началника на РИО Русе, в съответствие с правилата за определяне на работите заплати на директорите на общинските и държавните училища, утвърдени със заповед № РД 09-6/52/ от12.05.2011 г. Съдът, като е направил извод за осъществяване на състава на чл. 8, изр. второ от ЗПУКИ е приложил неправилно закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Седмо отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 2, ал. 2
- чл. 8