Решение № 7973 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2089/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Е. от [населено място], обл. Пловдив, чрез адв. Божинов, срещу Решение 9114 от 25.10.2024г., постановено по адм. дело 798/2024г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-15-90 от 25.03.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Е. срещу задължителни предписания ЗД-1-15-01545228 от 23.02.2024г. и задължителни предписания ЗД-1-15-01549563 от 05.03.2024г. на контролен орган в същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Пловдив, чрез гл. юриск. Велева-Минкова, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на Е., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно контролен орган в ТП на НОИ Пловдив е разпоредил заличаване на подадените данни по реда на чл.5 ал.4,т.1 КСО за общо пет лица, от осигурителя С. Е. в качеството и на земеделски производител. Настоящият касационен състав намира, че в хода на производството пред съда е било допуснато нарушение на съществени процесуални правила. С цитираните по-горе задължителни предписания на осигурителя Е. е предписано да заличи подадените от нея данни по реда на чл.5 ал.4,т.1 КСО за общо пет лица, работили при нея в земеделското и стопанство, находящо се в [населено място], обл. Пловдив за различни периоди между 07.04.2017г. 31.12.2021г. В касационна жалба са изтъкнати аргументи, сочещи на неправилен извод на административния орган за това, че при извършена проверка не се доказва по безспорен и категоричен начин, че работниците са упражнявали трудова дейност в посочените периоди, включително такава, за която са били назначени на работа и която е основание за осигуряване по реда на чл. 4 ал. 1, т. 1 КСО. Възраженията касаят незаконосъобразността на решението и предписанията с искане те да бъдат отменени. Съдът разгледал по същество жалбата и счел, че е неоснователна. Развил е подробни съображения, водещи до извода, че Е. не е доказала извършването на трудова дейност от страна на петте лица, които е наела, въпреки сключените трудов договор с тях. Наличието на трудов договор и трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл.10, ал.1 КСО, поради което е отхвърлил жалбата. Като страни в производството пред административния съд са били конституирани С. Е. и директорът на ТП на НОИ Пловдив, които са страни и в касационната инстанция. В производството пред първата съдебна инстанция не са участвали като страни и: В. С., Н. А.,А. К., К. Ф. и С. Ш., по отношение на които са разпоредени промяна в данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Обжалваният административен акт има пряко и непосредствено действие по отношение на тези пет лица и тяхното осигурително правоотношение, независимо от изхода на спора между осигурителя и ТП на НОИ. Или изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган осигурено лице, поради което осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни. От друга страна, страните в съдебното производство са посочени в чл. 153 АПК и това са: оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съдът конституира страните служебно, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. Видно от чл. 162, ал.1 АПК, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и процедира в зависимост от изпълнението на различните хипотези в чл. 162, ал. 1, 2 и 3 АПК. Неучастието на засегнатите лица, като страни в съдебното производство, поради неизпълнение на разпоредбата на чл.162 АПК, представлява съществено нарушение, водещо до неправилност на решението в настоящата хипотеза при проведеното контролно производство от органите на ТП на НОИ. Досегашната практика на Върховния административен съд, че правоотношенията в този вид производства се развиват между НОИ и осигурителя/работодател, и между НОИ и осигурения със самостоятелни права и участие, вече не се споделя. Причините за това са, че е налице засягане на права и интереси на осигурените лица при издаването на задължителни предписания на осигурителя по отношение данните на тези осигурени лица, рефлектиращи пряко върху осигурителните им права. Предвид това обстоятелство, в производствата по издаване на задължителни предписания като страни е задължително конституирането и на осигурените лица, които следва да участват в административните производства. На тях следва да се връчват издадените актове и те следва да участват на общо основание в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/ осигурители(в този смисъл Решение 4637 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. 9174/2024 г., VI о., Решение 5685 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 344/2025 г., VI о., Решение 7696 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 1861/2025 г., VI о.). С оглед констатираното допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се налага извод за отмяна на решението му и връщането на делото за ново разглеждане от етапа на образуване на съдебното производство пред първата инстанция и конституиране на страните. Разноските следва да се присъдят на основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2, във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение