Решение № 7517 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), срещу Решение 13486 от 31.07.2024 г., по адм. дело 251/2024 г. на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното решение е отменено Решение РС-213-1 от 04.12.2023 г. на Състав по спорове на Патентното ведомство, утвърдено от председателя на ПВ, с което на основание чл. 42, ал. 5 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ) е оставена без уважение жалба с вх. BG/С/2022/1205-5/25.08.2023 г. срещу отказ да се издаде сертификат за нова порода животни по заявка със Заявление 1205 Немско овчарско куче. Касационният жалбоподател председателят на Патентно ведомство на Република България, счита обжалваното решение за неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Касаторът се представлява от юрк. Гавазов. Ответникът по касационната жалба В. А. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт и правилност на обжалваното съдебно решение. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. И. Георгиева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба Състав по спорове на Патентно ведомство, назначен със Заповед 3-730/11.10.2023 г. на председателя на Патентно ведомство не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от страна конституирана в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: На 09.12.2022 г. е подадена електронна заявка с вх. BG/C/2022/1205 за издаване на сертификат за нова порода животни, с приложени: декларация за действителните автори - В. А. Д., предложение за наименование, описание, технически въпросник и 2 изображения. Като заявители са посочени В. А. Д. и Българска федерация по кинология - БФК. Заявката е публикувана в Официалния бюлетин на Патентно ведомство, бр. 04.1/18.04.2023 г. На 24.04.2023 г. В. Д. е уведомен, че за целите на експертизата по същество по чл. 43 ЗЗНСРПЖ на основание чл. 37 от същия закон ПВ изпраща на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството заявка за сертификат за нова порода животни Заяв. BG/C/2022/1205. На 17.05.2023 г. е изготвен Доклад с изх. ЦУ-АСД-11-123 от председателя на Държавната комисия по породи животни (ДКПЖ) и изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). На 31.05.2023 г. със Съобщение с изх. 1205 от по описа на Патентното ведомство, Д. е уведомен, че на 17.05.2023 г. е получен доклад във връзка с чл. 43 ЗЗНСРПЖ, с който ИАСРЖ отказва да даде заключение за признаване на порода животни Куче "Немско овчарско куче" във връзка с чл. 43, ал. 2 ЗЗНСРПЖ, поради което по заявка Заяв. BG/C/2022/1205 с дата на подаване 09.12.2022 г. няма да бъде издаден сертификат за нова порода животни. На 25.08.2023 г. В. Д. подава жалба с вх. BG/C/2022/1205-5 срещу отказа за издаване на сертификат за нова порода животни по заявка 1205 "Немско овчарско куче", във връзка с което с писмо от министъра на земеделието е поискано да определи експерт, който да бъде включен в специализиран състав за разглеждане на жалбата. На 03.10.2023 г. с уведомително писмо с вх. 1814 е предложено от страна на МЗХ в специализирания състав да бъде включен държавен експерт в дирекция "Животновъдство". На 11.10.2023 г. със Заповед З-730 на председателя на ПВ за разглеждане на жалбата на заявителя срещу отказа да се издаде сертификат по заявка със Заяв. 1205, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗЗНСРПЖ, е назначен състав по спорове. На 04.12.2023 г. с Решение РС-213-1 на Състава по спорове, назначен със Заповед 3-730/11.10.2023 г. на председателя на ПВ, на основание чл. 47, ал. 5 ЗЗНСРПЖ, е оставена без уважение жалба с вх. BG/С/2022/1205-5/25.08.2023 г. срещу отказ да се издаде сертификат за нова порода животни по заявка със Заяв. 1205 " Немско овчарско куче". Решението на Състава по спорове е утвърдено от председателя на Патентното ведомство. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че полученото в Патентното ведомство становище от ИАСРЖ е издадено от некомпетентен в производството по чл. 43 и сл. ЗЗНСРПЖ орган. По аргумент на чл. 2 и чл. 43, ал. 1 ЗЗНСРПЖ обосновава извод, че в административната процедура за издаване на сертификат за породи животни не е предвидено участие на ИАСРЖ, поради което органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото и отказът за издаване на сертификат по процесната заявка е обоснован със становището на некомпетентен в производството по чл. 43 ЗЗНСРПЖ по закрила на породи животни помощен орган, като са възприети мотивите на последния. Въз основа на горното съдът прави извод на незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя, като връща делото като преписка на органа за ново произнасяне по Заявка 1205 "Немско овчарско куче" в 14-дневен срок при съобразяване мотивите на решението. Решението е недопустимо по отношение на конституирания като ответник в първоинстанционното съдебно производство - председател на ПВ и следва да бъде обезсилено по отношение на него. В съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът следи служебно. Конституирането на председателя на ПВ като ответник по делото е довело до постановяване на съдебен акт с участието на ненадлежна страна. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. По силата на чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗЗНСРПЖ жалбите срещу решението за отказ за издаване на сертификат се разглеждат по административен ред от специализирани състави, назначени от председателя на Патентното ведомство, включващи държавен експерт и юрист от Патентното ведомство и експерт от Министерството на земеделието и храните. Съгласно чл. 50 ЗЗНСРПЖ решенията на съставите на Патентното ведомство подлежат на обжалване пред Административния съд - град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая актът е издаден от Състав по спорове, назначен със Заповед 3-730/11.10.2023 г. на председателя на ПВ, както правилно приема и първоинстанционният съд и това е органът, който съгласно разпоредбата на специалния закон, разполага с правомощие да се произнесе по подадената жалба и чийто акт подлежи на съдебен контрол в съответствие с чл. 50 ЗЗНСРПЖ. Обстоятелството, че актът е утвърден и от друг орган, който не разполага със съответната компетентност, не води до нищожност на акта, тъй като последният е подписан и от компетентния орган, който правилно е конституиран като ответник в първоинстанционното производство. Съдът е постановил недопустимо съдебно решение в частта, по отношение на конституирания ненадлежен ответник, а именно председателят на Патентното ведомство на Република България. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд