Решение № 6380 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 310/2019 г.

Решение № 6380 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 310/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Нейчев, действащ като ЕТ "Гранд Комерсиал- П. Нейчев", гр. Гълъбово, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2219 от 31.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1054/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417004421-091-001/13.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 106/27.02.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил събраните писмени и гласни доказателства, установяващи реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че лично управителят на дружеството – доставчик е дал показания за действителното извършване на доставките. Намира, че получаването на стоката и използването й за последващи облагаеми доставки са релевантните обстоятелства, обуславящи признаване на претендираното право. В тези насоки излага аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отмени атакувания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът– Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд – Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417004421-091-001/13.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 106/27.02.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив, с която на ЕТ "Гранд Комерсиал–П. Нейчев" е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 14 934. 20 лв. по две фактури, издадени от "Инги Строй" АД и са начислени следващите се лихва за забава в общ размер от 8 258. 65 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали, че "Инги строй" АД е издало на ревизирания за д. п. м. 05.2012 г. фактура № 71/31.05.2012 г. и фактура № 56/30.06.2012 г., с предмет на доставките – дизелово гориво. При осъществената насрещна проверка доставчикът не е открит на декларирания адрес. Съгласно писмените обяснения на ревизирания, между него и "Инги строй" АД е сключен договор за транспорт на инертни материали и наем на строителна механизация от 1.05.2012 г. Уточнил, че зареждането на гориво е осъществявано чрез мобилен ГСМ, собственост на "Инги строй" АД, който се е намирал в самият обект, на който машините, за които е използвано горивото, са извършвали дейност. След анализ на представените от едноличния търговец доказателства- акцизни данъчни документи /АДД/, нареждания за експедиране на готова продукция, декларации за съответствие на качествата на течните горива, фактури за транспортни услуги, товарителници и картони за отпуснати горива, приходните органи са констатирали, че като издател на АДД, представени към фактура № 71/31.05.2012 г., е вписан "Лукойл България" ЕООД, като получател - "Нафта трейдинг" АД и като превозвач "Екохит- М" ЕООД. Предмет на доставката по посочената фактура е дизелово гориво 8124 л. при единична цена 2, 084 лева и 710 л. при единична цена 2, 15 лв. Съпоставяйки съдържанието на АДД и документа за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка – с. Райново ревизиращите са формирали извод за липса на съпътстващи документи относно фактурираното количество от 710 л. при ед. цена от 2. 15 лв. Съобразили са още, че в издадената от превозвача "Екохит – М" ЕООД товарителница № 6753/7.05.2012 г. като изпращач е вписан "Интермат груп" ООД и място на разтоварване с. Радецки. Относно фактура № 56/30.06.2012 г. приходните органи са отчели, че предмет на доставката са 10 156 л. дизелово гориво при единична цена 2, 05 лв.; 8950 л. при единична цена 2, 08 лв.; 7950 л. при единична цена 1, 97 лв. и 894 л. при единична цена 1, 97 лв. Преценявайки представените нареждания за експедиране, АДД, декларации за съответствие на качествата на течните горива, картони за отпуснати горива и експедиционна бележка те са достигнали до извода, че както нарежданията за експедиция, така и АДД не могат да се обвържат със спорната фактура, тъй като са издадени от "Лукойл България" ЕООД на "ОМВ България" ЕООД, с адрес на доставката – гр. Гълъбово- кариера. Приели са, че е налице несъответствие между количествата, посочени в товарителниците и във фактурата, както и, че не е установена разполагаемостта на доставчика със стоките. Акцентирали са върху липсата на доказателства за складовата обезпеченост на доставчика и възможността му да съхранява горивото. По тези съображения са счели, че спорните доставки не са реално извършени и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за получателя не е налице право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Д. Пенев, представляващ доставчика "Инги строй" АД, С. Вълков- едноличен собственик на капитала на превозвача "Екохит- М" ЕООД, А. Ангелов, М. Милев и Л. Ночев, последните трима, в качеството им на оператори на машините, осъществявали дейностите на обекта по трудово правоотношение с ревизирания. Показанията им са кредитирани от съда като обективни, непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, но са ценени като неотносими към установяването на релевантните за спора обстоятелства относно реалното извършване на спорните доставки на гориво. Решаващият състав е счел, че между страните не е спорно, през м. 05. и м. 06.2012 г. едноличният търговец е извършвал дейности, свързани с пътно строителство на пътна отсечка "Нова Загора – Симеоновград" със собствена строителна техника, като спорът се концентрира върху реалното извършване на доставките на гориво от "Инги строй" АД към ревизирания. В тази връзка той е съобразил клаузите на сключения между страните договор, съобразно които всички уговорени цени за машиносмени и моточасове са с включено в тях дизелово гориво и оператор без ДДС и с включени всички разходи на изпълнителя за извършване на услугата. Поради това е приел, че отделното префактуриране на закупеното количество гориво е необяснимо, а и не са ангажирани доказателства за получаването на 710 литра по първата фактура и на 11 050 литра по втората. Предвид констатираните несъответствия в представените доказателства съдът не е кредитирал съдържанието им като вярно, в резултат на което е приел неустановените факти за неосъществени и е достигнал до крайния извод, че спорните доставки не са реално извършени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Кореспондираща с тълкувателно приложимата практика на СЕС е тезата на касатора, че нередностите при доставчика и предходните доставчици по веригата не могат да бъдат самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя. Същевременно, СЕС многократно е подчертавал, че националният съдия е този, който следва да осъществи преценка на събраните доказателства и въз основа на съвкупния им анализ да прецени дали те установяват реалното извършване на доставката. При изпълнението на търговските сделки преимуществено се създават частни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и тяхната вярност следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства. В случая, не е спорно, че ревизираното дружество е осъществявало транспортни услуги на интертни материали по сключения договор с "Инги строй" АД, което се потвърждава и от събраните писмени и гласни доказателства. Спорно е дали доставчикът е прехвърлил правото на разпореждане с горивата като собственик на получателя. Положителният отговор на този въпрос обаче се изключва от чл. 4, ал. 6 от сключения от доставчика и ревизирания договор от 1.05.2012 г., както и от забележката към Приложение № 4 от същия, съгласно които "Инги строй" АД е поело задължението да извършва зареждане с дизелово гориво на превозните средства на изпълнителя, като цената му ще бъде приспадната при условията на чл. 7-11. В забележката към Приложение № 4 е предвидено, че всички цени за транспортните услуги са с включено дизелово гориво и оператор, с оглед на което не може да се приеме, че възложителят е поел задължение да доставя гориво на изпълнителя, като му предаде властта да се разпорежда като собственик с него. Тълкувайки договора съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, настоящият състав намира, че действителната обща воля на страните е зареждането с дизелово гориво да се извършва от възложителя и да се приспада от общата цена на услугите по транспорт на интертни материали. От това следва, че между страните нито е възникнало облигационно правоотношение за продажба на гориво, нито е престирано изпълнение по него от доставчика към получателя. Независимо, че възложителят е осигурил гориво за наетата строителната механизация, то дизелът е само средство за извършването на услугите по транспортиране, за което е уговорено, че е за сметка на възложителя. Поради това, с предоставянето на горивото на ревизираното дружество, "Инги строй" АД не е прехвърлило правото на разпореждане с него, а предоставило уговореното средство за извършване на услугите, предмет на договора от 1.05.2012 г. Този извод сочи, че с предаването на горивото на изпълнителя не са възникнали данъчни събития, които да обусловят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания. Ето защо, споделим е крайният извод на първоинстанционния съд, че спорните доставки не са реално извършени и законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Достигайки до това заключение решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Несподелими са аргументите на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно § 2 ДР ДОПК, за неуредените в ДОПК въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът за разноските е изрично уреден със специалната норма на чл. 161 ДОПК, чиято ал. 1, изр. последно сочи, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП"- Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1225. 79 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение