Решение № 1544 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2021 г.

Решение № 1544 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2021 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция "Митница Варна" в Агенция "Митници", правоприемник на териториална дирекция "Северна морска", подадена чрез юрк. Караславов, против решение № 155/16.04.2021 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 720/2020 г. по описа на съда, с което е отменено решение към MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018 г. с рег. № 32-226636/04.08.2020 г., издадено от директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници". Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че процедурата по оспорване на митническата стойност е проведена без да са допуснати процесуални нарушения от страна на митническите органи и законосъобразно е прието, че са налице предпоставките за възникване на допълнително заплащане на публични държавни вземания. Според касатора митническите органи изчерпателно са посочили документите и информацията, които ще използват като основание за решението си, поради което не е налице твърдяното от решаващия състав съществено процесуално нарушение. Счита, че оспореното решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка излага доводи, че въз основа на представените митнически декларации за "сходни стоки", данните от които са послужили като база за определяне на митническата стойност на процесните стоки, правилно е определена митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за отхвърляне на жалбата на дружеството против митническия акт. В условията на алтернативност прави искане за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Също така, при преценка от страна на касационната инстанция за противоречие между националното законодателство и законодателството на Европейския съюз, прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и спиране на производството по делото до постановяване на решение от Съда на ЕС, без изложени съображения и доводи за направеното искане и без конкретно поставени въпроси. Представя писмени бележки. Ответникът – "Балути - БВ – Балутеви и сие" СД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адвокат Колев от АК - Хасково, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционния съдебен акт по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на направените във връзка с касационното обжалване разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представя писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е решение към MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018 г. с рег. № 32-226636/04.08.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна морска", с правоприемник ТД "Митница Варна", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки № 10, 12 и 17 с митническата декларация и е определена нова митническата стойност, както следва: за стока № 10 в размер на 3 513, 96 лв. (2 724 броя х 1, 29 лв.), за стока № 12 в размер на 828 лв. (1 200 броя х 0, 69 лв.) и за стока № 17 в размер на 422 лв. (200 броя х 2, 11 лв.) и по отношение на вносителя "Балути - БВ – Балутеви и сие" СД са установени за досъбиране мито (А00) 366, 59 лв. и ДДС (В00) 684, 29 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. От фактическа страна по делото е установено следното: На 24.01.2018 г. "Балути - БВ – Балутеви и сие" СД е декларирало с митническа декларация № 18BG002002Н0013290/24.01.2018 г. за режим "допускане за свободно обращение" 20 вида стоки, 810 колета, държава на износ и произход Китай, условия на доставка FOB Нингбо, на обща фактурна стойност 11 986, 40 USD, с изпращач/износител "Йилу Биянг Импорт Енд Експорт" и получател "Балути - БВ – Балутеви и сие" СД. За стока № 10 "Постелки - 2 724 броя", код по ТАРИК 6306900090, държава на произход Китай, 939, 80 кг. нето тегло, е декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0, 49 лв., декларирана нето цена в размер на 0, 70 лв. /кг., справедлива цена за ЕС в размер на 5, 81 лв. /кг. За стока № 12 "Покривка за маса - 1200 броя", код по ТАРИК 6302539000, държава на произход Китай, 114, 40 кг. нето тегло, е декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0, 15 лв., декларирана нето цена в размер на 1, 55 лв. /кг., справедлива цена за ЕС в размер на 10, 95 лв. /кг. За стока № 17 "Люлка (хамак) - 200 броя", код по ТАРИК 6306900019, държава на произход Китай, 126 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 0, 91 лв., декларирана нето цена в размер на 1, 45 лв. /кг., справедлива цена за ЕС в размер на 5, 81 лв. /кг. Към митническата декларация са приложени фактура № YWJM2011711-017/09.12.2017 г., опаковъчен лист към нея, коносамент № NYKSNB6EL1473700/15.12.2017 г., фактури за международен транспорт, терминални разходи и митническо обслужване. Във връзка с извършването на последваща проверка на митническата декларация, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо рег. № 32-48736/13.02.2020 г. дружеството е уведомено за образуваното административно производство и е изискана допълнителна информация поради съмнения относно декларираната стойност на стоката. В определения от митническите органи срок, дружеството е представило изисканите документи и обяснения. За извършеното плащане по издадената фактура е представен "Суифт за банков трансфер" от "Обединена Българска Банка" АД с падеж 5.01.2018 г. за сумата 50 000 USD, платена от "Балути - БВ – Балутеви и сие" СД на "Йилу Биянг Импорт Енд Експорт" по няколко фактури, сред които и фактурата приложена към митническата декларация. Съгласно мотивите на оспорения административен акт, според митническия орган е възникнало основателно съмнение, че декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система MIS3А е констатирано, че за стоките със същия код по ТАРИК са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираната в конкретния случай стойност. Поради това е прието, че митническата стойност на стоки № 10, № 12 и № 17 следа да бъде определена по един от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на митническата стойност на сходни стоки, посочени по други MRN. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в хода на административното производство е нарушено правото на защита на дружеството - жалбоподател, което, макар да е уведомено за започналото административно производство, не е било информирано за данните по използваните други митнически декларации за свободно обръщение на сходни стоки, и по този начин е било лишено от възможността да изрази становище по тях. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден при липса на изложени конкретни фактически основания, което представлява самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото не позволява да се осъществи контрол върху правилното приложение на материалния закон. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановил отмяната му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Стоката, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.), и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. Съобразено с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внасяните стоки по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. По общото правило на чл. 22, § 7 от Митническия кодекс митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая е приложен именно вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Посочените в акта обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система MIS3А, без прилагане на конкретни доказателства, в т. ч. относно базата за определяне на нова митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не е представена информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, с оглед твърдението, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават, за да се приеме, че посоченият статистически размер на цените се отнася до сравними/сходни стоки. Оспореният административен акт не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. В случая, освен посочване на ползваните митнически декларации като база за определяне на нова митническа стойност - за стока № 10 е посочена митническа декларация с MRN 17BG002002Н0128797/16.10.2017 г., за стока № 12 - митническа декларация с MRN 17BG002002H0102455/18.08.2017 г. и за стока № 17 - митническа декларация с MRN 17BG005803Н0014277/27.05.2017 г., липсват каквито и да било други данни с оглед преценката дали стоките по използваната декларация действително отговарят на дефиницията за "сходни стоки" и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. В този смисъл, правилно е прието от съда, че липсата на мотиви в акта е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По направеното от касационния жалбоподател искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз настоящият касационен състав съобрази следното: Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Разпоредбата на чл. 628 от ГПК, вр. 144 от АПК, поставя като условие за отправяне на запитване тълкуването на разпоредба на правото на Европейския съюз от значение за правилното решаване на делото, каквато преюдициалност в случая не е налице, и искането да е за тълкуване на конкретна, относима за спора норма или акт от правото на Европейския съюз, каквито не се сочат. В случая няма и формулирани въпроси от касационния жалбоподател, които да касаят установяване противоречие на националното право с норми на европейското право. С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство. Договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 9.06.2021 г. Възражението на касатора за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,