Решение № 16365 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2019 г.

Решение № 16365 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Иванов, от [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение № 1147/22.02.2019 г. по адм. д. № 9448/2018 г. на Административен съд - София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №РА-30-271/16.07.2018 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "укрепване на съществуваща триетажна жилищна сграда", като възстанови и приведе жилищната сграда във вида, за който е издаден акт за узаконяване № 91/31.10.2003 г на главния архитект на София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма-съдържа фактически и правни основания за издаването й. Строежът е изграден през ноември 2015 г. и не е търпим. Що се касае до обстоятелствата по изпълнението на заповедта, предмет на настоящето производство е законосъобразността на оспорената заповед, а не нейното изпълнение. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Касае се за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, представляващ изграждане на нови колони и стоманенобетонови стени по северната и южната фасади на съществуваща сграда. Новите външни стени и колони са изпълнени като успоредни и перпендикулярни на фасадата до кота +8, 20, като е изпълнена и топлоизолация и окачена фасада с алуминиева конструкция. В този аспект законосъобразен е изводът на решаващия съд, че се касае за строеж пета категория според чл. 137, т. 5, б "в" ЗУТ. За изграденото не са налични строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед времеизвършването на строежа-ноември 2015 г. не са налице условията на пар. 16 ПЗРЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като крайният срок за извършване на незаконен строеж, който може да бъде търпим, е 31.03.2001 г. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че възраженията, свързани с изпълнението на заповедта нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт и са свързани с изпълнителното производство, се споделя и от настоящата инстанция. Обстоятелството, че премахването на незаконния строеж ще засегне сградата и ще я направи негодна и опасна за обитаване, се твърдят както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Настоящата инстанция не приема възраженията на касатора, че извършвайки съответните строително-монтажни работи на практика е изпълнил вменено му по закон, а именно по чл. 195 ЗУТ задължение да поддържа недвижимия имот в състояние, което отговаря на неговото предназначение, същият да не създава опасност за лицата, които го обитават, както и за съседните имоти. На първо място извършителят на строежа го е изпълнил и завършил след влизане в сила на заповед №РА-19-03/18.02.2016 г. за спиране на строителство и забрана достъпа до строежа, поради което жалбоподателят сам се е поставил в това положение на подлежащ на премахване незаконен строеж. На второ място възраженията, свързани с изпълнението на заповедта нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт и са свързани с изпълнителното производство, което е различно от процесното. На последно място, не е нарушен принципа за съразмерност при издаването на обжалваната заповед. Констативният акт не е оспорен и неговите констатации не са оборени и следва да бъдат зачетени като удостоверявания на официален свидетелстващ документ, при което за административния орган не е налице възможност за преценка, а задължение да издаде акт със съдържание като оспорения. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като процесуално и материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,