Решение № 7360 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2019 г.

Решение № 7360 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Недялков против решение № 7288/04.12.2018 г. по адм. д. № 6197/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу мълчалив отказ на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър по заявление вх. № 94-450/04 май 2018 г. и жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил изложените доводи и доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, а формираните изводи противоречат на доказателствения материал. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски. Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е законосъобразността на мълчалив отказ на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър по заявление вх. № 94-450/04 май 2018 г., подадено от Н. Недялков. Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е поискал да му бъде издадена скица на поземлен имот № 80501.236.9 с площ от 121, 75 дка в м. "Водол", землището на Червен бряг. За безспорно е счетено, че на наследниците на Н. Неделчев е признато право на собственост върху земеделска земя в тази местност, а за имота от 121, 75 дка не е съставен АДС и не са установени други собственици. Съдът е взел предвид отговор от областен управител на област Плевен по ЗДОИ, в който е посочено, че имотът от 121, 75 дка се води държавна собственост, въпреки че за него не е съставян АДС. От правна страна съдът е приел, че заявителят е поискал извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, т. "а"от ДР на Закона за администрацията, вр. чл. 55 от ЗКИР и Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри и е счел за приложим § 8 от ПЗР на АПК. Съдът е счел, че заявлението не е придружено с необходимите документи, установяващи правен интерес за искане на услугата, поради което е споделено възражението на представителя на ответника, че услугата не може да бъде извършена поради неокомплектованост на заявлението за издаване на скица на поземлен имот, за който не може да се твърди, че жалбоподателят има право на собственост или ограничени вещни права. В мотивите е посочено още, че не се установява идентичност на имота, собственост на жалбоподателя и този, за който е подадено заявлението. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. След неколкократни разнопосочни уточнения на жалбата, в протокола от съдебно заседание от 17.11.2018 г. пълномощникът на Н. Недялков е посочил, че мълчалив отказ за издаване на скица е формиран по заявление с вх. № 094-450/04.05.2018 г. Хронологията на административно производство е проследена от ответника в писмо рег. № 94-450/06.06.2018 г. и рег. № 94-450 от 25.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК и може, макар и трудно, да бъде проследена от представяната на части и след множество искания от съда административна преписка. По преписката фигурират множество искания на Недялков за издаване на една и съща скица и уточнения в тази връзка, съответно от 04.04.2018 г., 27.04.2018 г., 04.05.2018 г., 09.05.2018 г., 23.05.2018 г., всички с входящ номер, издаден от АГКК. Става ясно, че въпреки наличието и на кореспонденция с по-ранна дата между страните, със заявление вх. № 94-450/04.04.2018 г. е поискано издаване на процесната скица и е посочено, че тя ще бъде получена в АГКК – София. На 11.04.2018 г. са издадени от изпълнителния директор на АГКК указания за уточняване на искането, внасяне на държавна такса и уточняване на правен интерес, връчено на Недялков на 16.04.2018 г. Не е спорно, че още на 16.04.2018 г. таксата е внесена и са посочени допълнителни съображения във връзка с правния интерес. Писмо изх. № 94-450/23.04.2018 г. липсва по преписката, съответно липсват доказателства за връчването му на Недялков. По отношение на никое от последващите изрични волеизявления на ответника по преписката не са представени доказателства за връчването им на Н. Недялков, включително по отношение писмо изх. № 94-450/30.04.2018 г. и писмо изх. № 94-450/06.06.2018 г., в които е посочено, че липсва правен интерес за извършване на процесната услуга. Всички искания на Недялков са подавани до АГКК. При тези доказателства, и доколкото в никое от писмата на изпълнителния директор на АГКК не се съдържа формулиран изричен отказ за издаване на скицата, ведно с указания за обжалване на отказа, следва да се приеме, че на 24.04.2018 г., работен ден, след изтичане на 7- дневния срок по таблица 1 към приложение 2 на Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. е формиран мълчалив отказ по искането за издаване на скица от 04.04.2018 г. Този мълчалив отказ не е обжалван. На 04.05.2018 г. е подновено искането за издаване на скица. Издаването на скица за поземлен имот представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 1 б. "в" от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията /ДРЗА/. Ето защо, сезиран с ново искане за издаване на скица за същия имот административният орган не разполага с правомощието по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. От подаване на новото искане, започва да тече нов срок за изпълнение на административната услуга. Седмодневният срок за изпълнението изтича на 11.05.2018 г., поради което на 12.05.2018 г. е формиран мълчалив отказ. Той, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, може да се обжалва в 1-месечен срок, който е спазен при подаване на оспорването. Мълчаливият отказ е незаконосъобразен. По смисъла на чл. 55, ал. 1 и 2 от ЗКИР, Агенцията по геодезия, картография и кадастър е длъжна да издава при поискване скици- копия от кадастралната карта и извлечения от кадастралните регистри, като това съставлява вид писмена справка, чието извършване е административно действие, представляващо административно услуга с оглед легалното определение по § 1, т. 2 б. "в" от ДР на ЗА, допустима при наличие на законен интерес на заявителя. Макар представените от касатора в първоинстанционното производство доказателства да не удостоверяват право на собственост и изводът на административния съд за наличието на каквито и да било вещни права върху какъвто и да било имот от страна на г-н Недялков да е необоснован, от твърденията на последния става ясно, че той отрича вещните права на държавата върху имота, за който иска издаване на скица, като съответно твърди свои такива. Правният интерес за заявителя не се изчерпва само със собствеността върху конкретния имот, а е налице и във връзка с претендиране и защита на вещни права. Отказът за издаване на скица не следва да се обвързва с превантивна защита на правото на собственост на трети лица. Обстоятелството, че имотът по регистър е записан на друго лице не е пречка за издаването на скица, като това обстоятелство и всички други, свързани с имота следва да се отбележат на същата. Скицата удостоверява фактическото положение на имота съгласно кадастралната карта и регистър и не е свързана със съществуващ спор за материално право или с липсата на такъв. Тя е отражение на действащия публичен и общодостъпен регистър. Поради това тя може да бъде издавана само със съдържанието, което картата и регистърът имат към момента на издаването и, но това не означава, че лицата, които не са вписани в имотния регистър като собственици на съответния имот, само по тази причина нямат правен интерес от издаване на скицата. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което мълчаливият отказ на изпълнителния директор на АГКК следва да бъде отменен и преписката върната за изпълнение на административната услуга – издаване на скица от кадастралната карта, в установените от закона срокове. При този изход от спора на касатора следва да бъдат заплатени и сторените в касационното производство разноски, в размер на 870 лв, включващи адвокатско възнаграждение, във връзка с чийто размер липсва възражение, и държавна такса. Относно разноските в първоинстанционното производство е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което предвид характера на спора и тежестта на делото, е основателно. По тази причина разноските за първата инстанция се присъждат в размер на 510 лв, от които 10 лв държавна такса и 500 лв адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение