Решение № 6431 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2010 г.

Решение № 6431 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалбата на Михаил Велков Митов от гр. Видин срещу решение № 72 от 6.07.2010 г., постановено по адм. д. № 96/2010 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 13 от 23.03.2010 г. на началника на РУ на МВР - Кула за отказ да му се издаде разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът началникът на Районно управление на МВР - Кула не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Михаил Митов срещу заповедта на началника на РУ на МВР - гр. Кула, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм., ДВ, бр. 73/17.09.2010 г.), е постановен отказ да се издаде разрешение на жалбоподателя за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост за това. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. В подкрепа на този извод е изложил съображения, че според данните по административната преписка жалбоподателят не е доказал необходимост от притежаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, поради което законосъобразно административният орган е постановил оспорения отказ. Посочено е обстоятелството, че лицето отговаря на формалните изисквания, разписани в нормативната уредба, за да му бъде издадено исканото разрешение, но това не е достатъчно, при положение, че не е представил убедителни доказателства, от които да се установи необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Направен е извод, че не е установена нужда от самоохрана - липсват данни за посегателство против личността, семейството и имуществото на жалбоподателя. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Според касатора, съдът неточно е интерпретирал доказателствения материал, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи. Навежда довод, че решенето не е съобразено с целта на закона, тъй качеството му на заместник-кмет на Община - Грамада обосновава нуждата от носене на оръжие. Още повече, че след като му е издадено разрешение в предходен период за закупуване на огнестрелно оръжие, то административният орган не е имал фактически основания за постановения отказ. Поддържа доводи, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие може да бъде обоснована с факта на съществуваща потенциална заплаха за личността и имуществото му. Възраженията са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм), който в случая е приложимия материален закон, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. При подаването на искане за издаване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, в тежест на заявителя е да докаже, че е налице необходимост от същото. Органът, компетентен да издаде разрешението, преценява наличието на необходимост от носене на оръжие за самоохрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, поради което органът законосъобразно е приел, че няма основание да му се разреши притежаването на огнестрелно оръжие. Този извод е правно обоснован и съответен на установените релевантни фактически обстоятелства. Неоснователни са оплакванията за противоречие с целта на закона. С разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от приложимия закон са регламентирани видовете оръжия, които гражданите и юридическите лица могат да притежават в зависимост от предназначението, за което се издава разрешението за боравене с огнестрелно оръжие, но текста не изключва задължението на заявителя да установи по предвидения в закона ред и с надлежни доказателства необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил съображения, които касационната инстанция споделя. Заявителят е посочил като конкретна причина на искането си "самоохрана, свързана с дейността ми на заместник-кмет". Обстоятелствата за тази необходимост подлежат на конкретно установяване и то - от лицето, подало искането. Противно на твърденията на касатора, административният орган не е длъжен да указва и напътства заявителя. Задължението за установяване на конкретните обстоятелства е разписано в закона и в правилника за неговото приложение. Издадено предходно разрешително за закупуване на огнестрелно оръжие не е абсолютно основание да се разреши носене и съхранение на такова оръжие. Всяко искане, при условията на въведения от закона разрешителен режим, подлежи на доказване. Ето защо, съдът правилно е приел, че при недоказана необходимост от страна на жалбоподателя, процесният отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие е законосъобразен. Действително, в диспозитива на съдебния акт е изписано "за закупуване" на късо огнестрелно оръжие. Но предвид упражненият съдебен контрол за законосъобразност именно на заповед № 13/23.03.2010 г. досежно отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, тази неточност не влияе по същество върху крайния извод на съда. Предвид изложеното, Върховният административен съд