Решение № 9946 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2018 г.

ВАСI отделение19.07.2018 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 76/19.01.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2675/2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9946 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4490/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЮЛНЦ "Обновление", гр. В., подадена чрез представляващия Р. С., против решение № 76/19.01.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2675/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-03000316096489-004-001/13.06.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 270/30.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Прави се възражение за необсъждане на всички изложени доводи и неправилна преценка на ангажираните и събрани по делото доказателства. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. И., в молба за даване ход по същество изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано и за отхвърляне на касационната жалба. Претендира разноски в размер на 1 267 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. ЮЛНЦ "Обновление" е поискало на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК да се възстановят на лицето недължимо платени и събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски и за наложени от органите по приходите имуществени санкции, както следва: за данъчен период 2013 г. - в размер на 12 680 лв. и от паричен превод на 20.04.2016 г. - 20 452 лв. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - В. е бил АПВ, с който е постановено възстановяване на надвнесена сума в размер на 8 552,02 лв. За да стигне до горния извод, органът по приходите е намерил, че при проверката в ИС "Събиране" е налице надвнесена сума в размер на 8 552,02 лв., която не е разпределена и не подлежи на разпределение и че към 13.06.2016 г. според данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице то няма изискуеми публични задължения. АС - В. е приел, че оспореният АПВ е постановен от компетентен орган в кръга на определените му с чл. 129, ал. 3 ДОПК правомощия, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването му, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съдът е счел, за неоснователна претенцията на жалбоподателя, че му се дължи възстановяване на сума в по-висок размер от този по атакувания АПВ. Решаващият състав е посочил, като принципно правилна тезата на лицето, че всяко от задълженията за плащане към бюджета е погасено не към момента на закъснялото подаване на изискуемата по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, декларация образец 6, а още към момента на извършване на плащането. Независимо от горното, е счел, че дори и при правилното начисляване на лихви за забава само върху направените от жалбоподателя закъснели плащания на дължимите по закон данъчни и осигурителни задължения (без това да е обвързано с момента на подаване на посочените декларации образец 6), като се има предвид какъв е размерът на действително внесената от жалбоподателя за целия период сума за покриване на задълженията му в размер на 81 774,92 лв., остават непогасени негови осигурителни и данъчни задължения в размер на 3 130,74 лв. Позовава се на допълнителното заключение, по назначената в хода на съдебното производство експертиза, че внесените от жалбоподателя средства в общ размер на 81 774,92 лв. не включват стойността на дълга му по изпълнителното дело, който според допълнителното заключение е в размер па 12 107,72 лв., за покриване на който са използвани постъпили на 25.04.2016 г. средства от МОН в размер на 20 659,74 лв. Излагайки горното съдът е приел, че ЮЛНЦ "Обновление" има непогасени задължения в посочения от вещото лице по вариант втори на точка пет, раздел IV от основното заключение размер от 3 130,74 лв., което води до констатацията за липса на дължими на данъчно задълженото лице суми за възстановяване. Решението е неправилно и необосновано. Решаващият състав правилно е намерил АПВ за постановен от компетентен орган в кръга на определените му с чл. 129, ал. 3 ДОПК правомощия. Съдът правилно е съобразил момента на погасяване задълженията на ЮЛНЦ "Обновление" към бюджета, а именно към момента на извършване на плащането, а не към този на закъснялото подаване на декларация образец 6, изискуема по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Задълженията за данъци и здравноосигурителни вноски се дължат при съобразяване на нормативно установените срокове, същите произтичат от закон и се погасяват с плащането им видно от чл. 168 ДОПК, поради което няма значение кога са подадени декларациите. Последното води на извод за недължимост на лихви за периодите от момента на внасяне на сумите до датите на подаване на декларациите. Съдът няколкократно се позовава на ССЕ (основно и допълнително заключение), но не е съобразил, че са налице разминавания в констатациите на вещото лице. Административният съд е следвало да обсъди дали от общо внесените суми 81 774,92 лв. и прихванатите от превода от МОН - 12 107,10 лв., остават недължимо внесени след погасяване на всички задължения - главница и лихви. В основното заключение по назначената ССЕ, вещото лице изчислява, че общият размер на задълженията главница и лихви за целия период от 06.2008 г. до 05.2014 г., при съобразяване на дължимостта на лихвите с оглед подадените със закъснение декларации, независимо от момента на погасяване на основните задължения, е 92 176,94 лв. Установен е общ размер от 84 905,66 лв. (главница и лихви) в случай, че се съобрази времето на внасяне на сумите за погасяване на вземанията, без да се съобразява с датите на подаване на декларациите. Като е констатиран размер на внесени суми - 81 774,92 лв. са изчислени като дължими 13 303,39 лв. - при съобразяване на времето на подаване на декларацията с оглед на дължимостта на лихвите или 3 130 лв. при съобразяване дължимостта на лихвите до момента на внасяне на сума за погасяване на задължението, независимо от момента на подаване на декларациите. При изслушването на експерта по повод допълнителната съдебно-счетоводна експертиза същият е посочил, че се погасяват стари, но не и нови задължения, но не е могло да установи как се е достигнало до тази сума. Както по-горе бе посочено при съпоставката с отделните части на ССЕ се констатират различия, както относно общата дължима сума главници и лихви в двата варианта и сбора между преведените от ДЗЛ, получени от НАП суми и допълнително получени в НАП след превод от публичния изпълнител - 12 107,72 лв. Съдът не е отчел, че са налице разминавания, както и това за какво е използвана прихванатата сума от 12 107,10 лв. след като приема, че са останали непогасени задължения за 3 130,74 лв. В нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост експертните заключения и всички доводи на касационния жалбоподател. Делото не е изяснено от фактическа страна, предвид което и съобразно забраната за фактически установявания в касационната инстанция, е дължима отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане и съобразяване на изложените в настоящото мотиви по повод погасяването на задълженията и недължимостта на лихви за забава от момента на внасяне на дължимите суми, съдът да изложи собствени съждения по отношение на сумата внесена от МОН и за какво е използвана прихванатата сума от 12 107,10 лв. Съдът е следвало да назначи допълнителни задачи на ССЕ за изясняване на различията относно дължимите суми в двата варианта и общо внесените от ДЗЛ и преведени от публичния изпълнител суми. При което да изясни спорният въпрос дали от общо внесените суми 81 774,92 лв. и прихванатите от превода 12 107,10 лв. остават недължимо внесени след погасяване на всички задължения главница и лихви, които да подлежат на възстановяване на лицето. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд дължи произнасяне и по исканията за разноски на страните в касационното производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1