Решение № 8399 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2015 г.

Решение № 8399 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. против решение № 4741 от 3.07.2015 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 12231/14 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-6500/2229 от 23.10.2014 г., издаден от зам. изп. директор на ДФЗ. С обжалвания акт е определено на осн. чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и установено спрямо К. Н. публично държавно вземане, представляващо 50 % от общата платена сума по мярка 211 за кампания 2008, 2009 и 2010 в размер на 5063,18 лв. Фактическите основания, посочени в акта са, че многогодишния ангажимент, поет от лицето е прекратен с влязъл в сила акт с изх. № 02-220-6500/496 от 27.06.2013 г. поради неподадено заявление за подпомагане за четвъртата година. Установено е, че на кандидата е изплатена сума общо в размер на 10 126,35 лева и тъй като участието по мярката е прекратено след третата година, в съответствие с чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/08 г. бенефициентът следва да възстанови 50 % от получената субсидия, а именно 5063,18 лева. Съдът е приел, че посочените фактически основания в акта са установени по делото. Приел е също така, че актът е издаден от компетентен орган, комуто е делегирано правомощието за издаването на АУПДФ от изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел, че актът е в предписаната форма и при издаването му е спазен материалния закон. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Оплакването на касатора за неправилната преценка на съда, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган е неоснователно. По този спорен въпрос, административният съд е формирал обоснован извод, който е и в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Н. препраща към чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. А. в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че Законът за подпомагане на земеделските производители не съдържа правила за установяване на публичните държавни вземания, нито определя органа, компетентен да издава актове с такъв предмет. Обоснован е изводът на съда, че поради това, съобразно чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" следва да определи органа, комуто е възложено правомощието да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Установено е по делото, че е налице такава възлагателна заповед от изпълнителния директор на ДФЗ, с която, с правомощието за издаване на АПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е възложено на Ж. Т. Ж. - заместник - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие". Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, в действителност е бил издаден различен по съдържание административен акт. Ръководителят на администрацията не прехвърля свои правомощия, а по силата на законова норма възлага на друг административен орган изпълнението на определена административна дейност. Първоинстанционният съд не е обсъдил и изложил мотиви по другото възражение на жалбоподателя, а именно, че административният орган неправилно е определил приложимата редакция на чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Видно от жалбата, с която е сезиран административния съд е, че жалбоподателката твърди, че е прекратила ангажимента си две години преди края му, като нито през 2011, нито през 2012 г. е заявявала земя. Според нея приложима към този случай е нормативната уредба, действала към момента на първоначалния й ангажимент през 2008 г. Съдът не е обсъдил това възражение на жалбоподателката, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, коте е съществено, тъй като е от значение за изхода на спора. Неправилно е касационната инстанция за първи път да излага съображения и формира воля по това възражение, тъй като на първо място тома би било в противоречие с целта на касационното производство, която е да провери правилността на първоинстанционното съдебно решение, а от друга страна, по този начин би поставила страните в производството в положение на процесуална изненада, което ще се отрази на правото им на защита. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че следва да отмени като неправилно решението на административния съд, а вместо това върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд