Решение № 1070 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 714/2019 г.

Решение № 1070 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 714/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Ясин, [гражданство], чрез процесуалния си представител адв. Илиев против решение № 7258/3.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7903/2018 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касационният жалбоподател, се явява лично и с адв. Илиев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени устно в хода по същество. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, редовно призован, се представлява от юрк. Стоянов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на О. Ясин, [гражданство], срещу решение № 1624/4.07.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Ясин срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю относно причините същият да напусне държавата си по произход - [държава], обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, както и причините за нежеланието му да се върне в държавата от която е дошъл. Приел е, че посоченият от чуженеца мотив за напускане на Ирак не е по причина на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група, поради което не е релевантен за предоставянето на статут на бежанец. Позовавайки се на противоречивата бежанска история на Ясин, съдът, изхождайки от понятието "преследване" и възможните му форми, както и от съдържанието на даденото от чужденеца интервю, е приел, че спрямо Ясин не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на О. Ясин на хуманитарен статут – липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд се е позовал на приложените по делото справки за актуалното състояние в Ирак – л. 96 и л. 13 от адм. дело № 7903/2018 г. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на обжалваното решение. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от О. Ясин факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход - Ирак. Правилно административният съд е посочил в мотивите на оспорения съдебен акт, че посоченият от Ясин мотив за напускане на Ирак не е свързано с нито един от признаците по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От противоречивата му бежанска му история не се установява, спрямо него да са предприети някакви реални действия на преследване, нито от страна на държавен орган, нито от организация, на която държавата да не желае или да не може да противодейства. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ясин за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Нито в представените в хода на първоинстанционното производство от ДАБ справки за актуалната ситуация в Ирак, нито в справката представена в хода на настоящото касационно дело МД -593/29.10.2019 г. се установява такова отношение, което да съставлява основателна заплаха живота или свободата на чужденеца по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Настоящата инстанция намира, че не са налице основания кандидатът за статут да се възползва от правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Забраната за връщане е правно уредена като основен принцип на Женевската конвенция, а в нацоналоното законодателство се съдържа в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Съгласно същата чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. При обсъдане за прилагане на забраната за връщане съдът следва да изходи от една страна от данните, представени с докладите за ситуацията в страната на произход, а от друга от доказателствата, от които да се направи самостоятелна преценка дали чужденецът е би бил подложен на индивидуален риск, ако се върне в Ирак. Доказателствата, които се събраха в хода на административното и съдебното производство не не разкриват сутация в Ирак, която сама по себе си да представлява индивидуална заплаха. Липсват е доказателства за индивидуален риск за живота и здравето на лицето, както и че същият, ако бъде върнат ще бъде изложен на риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, т. е. по делото не е доказано, че има съществени основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде застрашен от малтретиране или смърт, ако бъде върнат в страната на произход Ирак. Правилно и обосновано, административният съд е потвърдил отказа и относно предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, предвид служебните данни за положението в страната на произход Ирак. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение