Решение № 12528 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2018 г.

Решение № 12528 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "ОРМ. БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от управителя К. Василев, чрез адв. И. Йовчев, против Решение № 2171 от 08.12.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1677 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-16001616002110-091-001 от 06.03.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 281 от 18.05.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 45 564,10 лева и 8 129,89 лева лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК- необоснованост на събраните по делото доказателства; необсъждане на направените от жалбоподателя възражения, неправилно прилагане на материалния закон. Конкретните оплаквания са следните: Поведението на преки или предходни доставчици, в частност намирането им на декларираните данъчни адреси в хода на ревизионното производство, не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит на получателя по фактурите на тези доставчици. Отделно, че дори да не са открити на адресите, доставчиците са представили достатъчно доказателства за реалното извършване на доставките. Необосновано приходните органи са приели, че ревизираният получател не положил грижата на добър търговец по отношение на проверката на доставчиците. Изцяло необосновано съдът приел за някои от доставчиците /"Нанси Ди" ЕООД/, че липсват данни дружествата да имат назначени лица на трудов или граждански договор. Без сериозни мотиви съдът игнорирал събраните гласни доказателства относно начина на изпълнение на процесните услуги. За всяка доставка е представена: електронна кореспонденция, договор, фактура, екземпляр на рекламни материали, командировъчно на служител за получаването на материали; план за разпространение, приемо-предавателен протокол. Съдът изобщо не обсъдил конкретно тези доказателства, а възприел механично изводите на приходните органи. Относно констатираните от съда противоречия в съдържанието на представени доказателства, игнорирано, без всякакво обсъждане, било обяснението за тези противоречия, както и представените доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба – ДД "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния АС е бил посоченият РА, в частта му на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди 01.08.2014 г. - 31.01.2016 г. по фактури с предмет доставки на рекламни стоки и услуги по изработка и/или разпространение на рекламни материали, издадени от "Транскомерс Корп." ЕООД, "Нанси Ди" ЕООД, "Алексис 5000" ЕООД, "Аитуор" ЕООД, "Импос 2012" ЕООД, "Колос Комерс" ЕООД, "Реалс Трейд" ЕООД, "Би енд Ди Технолоджи" ООД, "СТ Лаб" ООД. За да откажат претендираното право, приходните органи са се позовали на ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси в ревизионното производство; на недоказаната им техническа и кадрова обезпеченост за извършат доставките на услуги; на търговските отношения на доставчиците с "рискови" фирми; на недоказване процесните доставки да са извършени именно от фирмите, издатели на фактурите. За да отхвърли жалбата изцяло, първоинстанционният съд е приел, че предаването на фактурираните стоки и реалното получаване на резултата от фактурираните услуги не е доказано и доколкото това доказване е в тежест на ревизираното лице, което претендира правото на данъчен кредит, това право му е било отказано законосъобразно. Получаването на предмета на доставките от РЛ не било доказано нито пряко, нито косвено. Липсата на персонален и друг капацитет на доставчиците да извършат фактурираните услуги директно обосновава фактическия извод, че услугите не е могло да бъдат извършени от фирмите, издатели на фактурите. Разпитаните свидетели относно разпространението на рекламни материали не установявали изпълнението на фактурирани услуги, възложено им от фирма-доставчик. Нито увеличаването на оборота на ревизираното дружество, нито представеното социологическо проучване, което цели да представи значението на твърдяната от жалбоподателя рекламна кампания, осъществена с получения по процесните фактури предмет, за увеличаването на този оборот, са убедителни доказателства, че процесните фактури отразяват реално осъществени данъчни събития. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че реалното осъществяване на доставките, за които се претендира приспадане на ДДС от получателя е условие, без което не може да се признае претендираното право, както и че тежест на жалбоподателя е било доказването на посочения факт с правно значение. Съдът обаче не е указал конкретно за кои факти от значение за решаването на спора жалбоподателят не сочи доказателства. От непротиворечивата практика на съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС следва, че за да може едно лице да се ползва от правото на приспадане на ДДС, трябва, от една страна, то да е данъчнозадължено по смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, за които иска да му се признае правото, впоследствие да се използват от него за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (вж. в този смисъл решения Centralan Property, C-63/04, EU: C: 2005: 773, т. 52, Tуth, C-324/11, EU: C: 2012: 549, т. 26 и Боник, C-285/11, EU: C: 2012: 774, т. 29, както и определение Jagieііo, C-ЗЗ/13, EU: C: 2014: 184, т. 27). Така, от една страна, в предмета на доказване е получаването на предмета на процесните доставки, а от друга - използването на този предмет в независимата икономическа дейност на ревизирания получател. Пак от съдебната практика на СЕС се извежда тълкуването, на което основателно се позовава касационният жалбоподател, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от получателя на доставките, от една страна, да е проверил, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане, разполага със съответните стоки и е в състояние да ги достави и че е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че не са налице нередности, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение (вж. в този смисъл решения Mahagйben и Dбvid, C-80/11 и C-142/11, EU: C: 2012: 373, т. 60 и 61, Строй транс, C-642/11, EU: C: 2013: 54, т. 49, както и определение Jagieііo, C-ЗЗ/13, EU: C: 2014: 184, т. 38 и 39). В случая, точно такива са били мотивите на органите по приходите да откажат приспадане: ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси в ревизионното производство; недоказаната им техническа и кадрова обезпеченост да извършат доставките на услуги; осъществяване на търговски отношения на доставчиците с "рискови" фирми; недоказване процесните доставки да са извършени именно от фирмите, издатели на фактурите. С бланкетното определение по хода на делото от 20 юни 2017 г., първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя, че "носи доказателствена тежест да установи твърденията си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт... както и да установи реалността на доставките, по които е отказано правото на данъчен кредит". Освен, че законосъобразността на РА е правен, а не фактически въпрос, дадените указания не само са твърде общи, но и не изчерпват посочения по-горе предмет на доказване. Нищо не е указано на жалбоподателя във връзка с доказването на получаването на предмета на доставките, плащането по тях, осчетоводяването на тези разходи в счетоводството му, редовността на това счетоводство, начина на евентуалното изписване на получените рекламни материали и използването на предмета на доставките в икономическата дейност на получателя, както и ефектът от това. В много подробни писмени обяснения в хода на ревизионното производство /стр. 649-692, том. 3 на адм. преписка/, управителят на ревизираното дружество е дал сведения относно извършена от дружеството рекламна кампания в ревизираните периоди, в рамките на която е било необходимо, според обясненията, извършването на процесните доставки на стоки и услуги като конкретно за всеки доставчик и всяка фактура са описани документите във връзка с изпълнението на съответната доставка. Тези доказателства изобщо не са били конкретно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което направеният в мотивите на решението му фактически извод, че предаването на фактурираните стоки и реалното получаване на резултата от фактурираните услуги не е доказано, е изцяло необоснован. Изтъкването на противоречия между съдържанието на документите относно само някои от процесните фактури, не може да замести това обсъждане. Поради необсъждането на доказателствата, направените от административния съд фактически изводи са направени при съществено нарушение на процесуалните правила засягащо правото на защита на ревизираното дружество, а липсата на такова обсъждане пречи на ефективния касационен контрол на първоинстанционното съдебно решение. Изложеното мотивира настоящия състав на касационната инстанция за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да укаже конкретно доказателствената тежест на жалбоподателя; да изясни осчетоводяването на процесните фактури и редовността на счетоводството на ревизираното дружество; да установи налице ли и е плащане по фактурите, както и установимо ли е евентуално изписване на фактурираните рекламни материали и да разпита повторно свидетелите с оглед принципа на непосредственост. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение