Решение № 513 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 686/2008 г.

Решение № 513 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 686/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на А. С. Д., чрез пълномощника й адв. С. П., срещу решение № 697 от 16.12.2007 г. по гр. д. № 847/2007 г. на Русенския окръжен съд. В жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата Г. И. С., чрез пълномощника му адв. П. И., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В. С. Д. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Русенският окръжен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 2687/2007 г. на Русенския районен съд, с което е признал за установено по отношение на ответниците А. С. Д. и В. С. Д., че ищецът Г. И. С. е собственик на апартамент, находящ се в гр. Р., ул. "..." № 81, бл. "Яворов", вх.2, ет. 9, с площ 48,31 кв. м, при посочени граници, заедно с избено помещение № 39 и 0,602 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и е осъдил ответниците да предадат на ищеца владението върху имота, както и да му заплатят 602,25 лева разноски. Въззивният съд е приел, че с нот. акт № 39/2007 г. ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за продажба, който е сключил с трето лице - продавач. С влязло в сила решение по гр. д. № 565/2002 г. на РОС със сила на пресъдено нещо е установено между А, че тя не е собственик на имота. Не се спори между страните, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата А., че има учредено вещно право на ползване върху имота до края на живота си въз основа на разписката и декларацията от 21.07.1998 г. от брат й Г. Д., че е получил определена сума от купувачите на друг неин апартамент, и че процесният апартамент е закупен с нейни пари с условие тя да живее в него до края на живота си, като същият е на името на внука му. Предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма за учредяване на това вещно право не е спазена, поради което ответниците не са доказали валидно правно основание за владението си. Жалбата е неоснователна. Изводите на съда са в съответствие със събраните доказателства и са законосъобразни. При положение, че няма учредено вещно право на ползване върху апартамента от собственика му с договор в изискуемата от закона форма - нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД, касаторката не може да противопостави на собственика твърдяното правно основание за упражняваната фактическа власт върху имота. Плащането на апартамента с нейни пари и уговорките й с трето лице - неин брат и баща на собственика, да го ползва до края на живота й не са правопораждащи факти за възникване на вещно право на ползване. При наличието на елементите от фактическия състав по чл. 108 ЗС съдът е направил законосъобразен извод за основателността на предявения ревандикационен иск. По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.