Решение № 14934 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12685/2009 г.

Решение № 14934 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12685/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Стара Загора против решение № 210 от 13.07.2009 г. по адм. дело № 660 по описа за 2008 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена писмена покана изх. № 29-02-639 от 07.10.2008 г. на касатора за възстановяване от СНБАЛ "Св. Иван Рилски" ООД, гр. Стара Загора на получена без правно основание сума в размер на 614, 00 лв., от която 462, 00 лв. по КП № 7 с ИЗ № 85 за м. февруари 2008 г. и 152.00 лв. по КП № 11 с ИЗ № 141 за м. март 2008 г., ведно със законната лихва от 21, 57 лв. или общо сума в размер на 635, 57 лева. Релевират се касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на чл. 233 и следв. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006) и чл. 215 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Ответната страна по касационната жалба - Специализирана неврологична болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" ООД, гр. Стара Загора не е ангажирала становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил писмена покана изх. № 29-02-639 от 07.10.2008 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Стара Загора, с което СНБАЛ "Св. Иван Рилски" ООД, гр. Стара Загора - изпълнител на болнична медицинска помощ, е задължен да възстанови в 14-дневен срок сумата 635, 57 лв., от която 614, 00 лв. са заплатени на лечебното заведение от бюджета на НЗОК суми по изпълнени и отчетени по КП № 7 НХ с ИЗ № 85 за м. февруари 2008 г. за болничното лечение на ЗЗОЛ Станка Недялкова и по КП № 11 НХ с ИЗ № 141 за м. март 2008 г. за болничното лечение на ЗЗОЛ Митко Иванов Костов, и 21, 57 лева лихва. За да постанови този резултат Старозагорският административен съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради противоречието му с материалноправни разпоредби. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил обоснован извод, че получените от лечебното заведение за болнична помощ суми по КП № 7 и КП № 11 са дължимо платени и не подлежат на възстановяване. Съдът е приел също, че отчетената от изпълнителя на болнична помощ дейност по КП № 7 на ЗЗОЛ Станка Недялкова е за заболяване с окончателна диагноза с код по МКБ № G 54.4, а извършената в рамките на 30-дневния срок след дехоспитализацията от изпълнител на извънболнична медицинска помощ "ДКЦ I" Стара Загора медико-диагностична дейност "Рентгенография на гръбначни прешлени" е за заболяване с код по МКБ № G 54.2, което е различно от заболяването, за което е проведено болничното лечение на пациентката. По отношение КП № 11 е прието, че извършената от ЛЗБП дейност по клиничната пътека е отчетена при спазването на регламентираните условия и ред. На пациента Митко Иванов Костов и на общопрактикуващия лекар са дадени съответните указания за правото на ЗЗОЛ на два контролни прегледа по отчетената по клиничната пътека болнична помощ до един месец след дехоспитализацията. Обстоятелството, че в 30-дневния срок след дехоспитализацията на ЗЗОЛ е извършена и отчетена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ с направление № 4 МДД за същото заболяване, за което е била отчетена КП при осъществявани контролни прегледи по тази пътека, не може да обоснове извод за неправомерно получени суми от изпълнителя на болнична помощ, подлежащи на възстановяване в хипотезата на чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г., във връзка с чл. 215 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Решението на Старозагорския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Оплакванията в касационната жалба се отнасят само до ИЗ № 141 по КП № 11 и са неоснователни. Недопустимо е да се търси възстановяване като неоснователно и недължимо получена сума от ЛЗБП, изпълнило в необходимия обем основните диагностични и терапевтични процедури по отчетената по надлежния ред клинична пътека, поради обстоятелството, че вследствие на недобросъвестното поведение на ЗЗОЛ, медицинската дейност, която би следвало да се извърши от болничното заведение след дехоспитализацията като включена в цената на КП, е извършена от друг изпълнител на медицинска помощ и отчетена за заплащане като дейност, включена в основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ по смисъла на раздел"Образна диагностика", т. V.6 от Приложение № 2 към Наредба № 40 от 24.11.2004 г. на МЗ за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. При условие, че изпълнителят на болнична помощ изрично е указал на пациента начина, условията и сроковете за извършване на контролните прегледи в рамките на клиничната пътека, не се следва разпореденото възстановяване на суми по отчетената КП в резултат на осъществена и отчетена МДД включена в обхвата и в обема на пакета здравни дейности - специализираната извънболнична медицинска помощ, гарантирани от бюджета на НЗОК. Липсата на единна информационна система, обхващаща всички ЗЗОЛ и съдържаща данни за издадени първични медицински документи за заболяванията и провежданото за тях лечение при оказана първична или специализирана извънболнична медицинска помощ или медицинска дейност, извършена от лечебни заведения за болнична помощ по клинични пътеки, създава предпоставки за злоупотреба от страна на ЗЗОЛ с правото на свободен достъп до предоставяната медицинска помощ в определения вид, обхват и обем пакет от здравни дейности при свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, но последиците от това не следва да се носят от изпълнителя на медицинска помощ - в случая лечебното заведение СНБАЛ "Св. Иван Рилски" ООД, гр. Стара Загора, оказало договорената, извършената и отчетена болнична помощ по клиничната пътека. При липсата на каквато и да е правна възможност ЛЗБП да задължи ЗЗОЛ, в рамките на осъществяваните контролни прегледи по клиничната пътека след дехоспитализацията, съответните МДД и ВСМД да бъдат извършвани от болничното заведение, а не от друг изпълнител на медицинска помощ, не може да се приеме, че лечебното заведение е получило сумата от 152.00 лева по отчетената клинична пътека без правно основание - тази сума представлява дължимо плащане за реално осъществени от болницата диагностични и терапевтични процедури по КП № 11 с ИЗ № 141 за ЗЗОЛ Митко Костов. Като е постановил решението си в този смисъл Старозагорският административен съд не е нарушил приложимите материалноправни разпоредби и поради липса на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,