Решение № 9804 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2014 г.

Решение № 9804 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еко Строй България" ООД, чрез управителя Върбан Вичев Кожуклиев срещу решение № 1857 от 22.07.2014 г. по адм. дело № 1636 по описа за 2014 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлено оспорването на търговското дружество на ревизионен акт № 031304403 от 13.12.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 21 от 7.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна относно определено задължение за данък върху добавената стойност в размер на 5 314.76 лв. и начислената лихва за забава в размер на 677.62 лв. за данъчен период м. 08.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, като не се претендира присъждане на съдебни разноски както за първата, така и за касационната инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Искрена Величкова излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 031304403 от 13.12.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 21 от 7.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за общ ревизиран период от 1.07.2012 г. до 31.08.2013 г. С него на същото е определено задължение за данък върху добавената стойност и лихва за забава в посочените размери, на основание чл. 84, чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по делото, а именно, че дружеството е закупило от френска фирма "Sari societe nouvelle depare automobiles" лек автомобил, "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ WDC 1641221А272108. В ревизионното производство се установява, че по повод извършеното придобиване, дружеството разполага с фактура/инвойс № 122/27.07.2012 г., договор за покупко-продажба на МПС от 1.08.2012 г., свидетелство за регистрация на МПС и декларации от доставчика - за продажба на МПС от 27.07.2012 г. и разписка-декларация за покупка, в която е посочен продавачът на доставчика "Импексимо", община Бомон-ле Валенса. Констатирано е, че впоследствие автомобилът е продаден на Йордан Лазаров Йорданов, като физическо лице и е регистриран на негово име. За извършената продажба на МПС дружеството не е издало данъчен документ по чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС, съответно не е отчетен приход от продажбите на автомобила. Административният орган е приел, че дружеството е извършило ВОП на лек автомобил, същото не е документирано и декларирано от ревизирания субект. След като е реализирано вътреобщностно придобиване е следвало лицето, което е придобило стоката да начисли данъка, като издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и включи същия в дневника за продажби и в справката-декларация. Освен това е констатирано, че е извършена последваща продажба на лице, в качеството му на физическо лице, видно и от свидетелството за регистрация на негово име, поради което е осъществена облагаема доставка, без издаване на данъчен документ, и на основание чл. 84, чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС. Прието е също, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, понеже автомобилът е закупен с цел препродажба, приложим е чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, поради което за дружеството е налице и право на приспадане на данъчен кредит. Поради това обстоятелство, че доставката е облагаема е прието, че е неприложим чл. 50, т. 2 от ЗДДС, в която норма е посочено, че е освободена доставката на стоки и услуги в случаите на придобиване или внос, когато не е било налице право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70 от ЗДДС. В административното производство, както и в съдебното производство е поставен въпросът за приложимост на облагане на специалния ред на маржа на цената. Решаващият административен орган е посочил, че съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, специалният ред на облагане на маржа на цената се прилага за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка до конкретно посочените лица и субекти: данъчнонезадължено лице, друго данъчнозадължено лице, регистрирано по закона, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50 или регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания и пр. В ЗДДС и конкретно в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС е дадено понятие на "дилър на стоки втора употреба". За да се приложи специалният ред на облагане дилърът следва да е закупил стоките втора употреба от лицата, посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1-т. 4. Конкретно процесният доставчик не попада в обхвата на тези лица и процесната стока е реализирана като ВОД. Съдът е изложил правни съображения за законосъобразност на оспорения ревизионен акт като спорът е бил не само относно дължимостта на това публично вземане, а и за неговия размер. Основното възражение е, че административният орган не е преценил, че автомобилът е втора употреба и е следвало да приложи специалния ред за облагане по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, което рефлектира върху дължимостта и размера на задължението. По делото не е бил спорен фактът, че процесният автомобил не е ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС, а име белезите на стока втора употреба, съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗДДС. Не е оборена констатацията на административния орган, че френското дружество - доставчик не е дилър по смисъла на закона. За да се приложи специалния ред за облагане по Глава седемнадесета от ЗДДС е необходимо доставката да е на стока втора употреба и да се извършва от лице дилър по смисъла на § 1, т. 23 от ЗДДС. Освен това в процесната фактура няма отбелязване затова. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. По делото безспорно е установено, че стоката е закупена от лице, което е регистрирано за целите на ДДС в РФранция, като в издадената фактура изрично е посочено основанието за прилагане на ставка 0 % (стр. № 00061 от административната преписка). По делото не се спори, че вещта е индивидуално определена, като тя не отговаря на изискванията на § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС и няма характеристиката на ново превозно средство. След като във фактурата изрично е посочен начина на третиране на доставката от доставчика са налице две хипотези. Едната хипотеза е да се третира доставката като ВОП както е в процесния спор, ако са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. Другата хипотеза е да се третира като такава по смисъла на чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, а именно, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, определен в законодателството на съответната държава - членка. По тези съображения процесната доставка не може да се квалифицира като ВОП и няма да възникне задължение за начисляване на данъка и издаване на протокол, респ. не се дължи данък добавена стойност. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна следва решението да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение